ЗЕЛЕНИТЕ ОЧИ НА ВЯТЪРА

    роман от Здравка Евтимова

....чаплите летяха на север, към извора на реката, цветът на крилете им почти се сливаше с този на небето така фино и меко, че човек би казал – може би птиците са очите на вятъра.
....le aironi volavano a nord, verso la sorgente del fiume, il colore delle loro ali si fondeva quasi con quello del cielo così finemente e dolcemente che si potrebbe dire - forse gli uccelli sono gli occhi del vento.

Ани Пру, из разказа „Онези стари каубойски песни”

„Един баща бил толкова лош, че даже си нямал дете” Никола, син на поетесата Красимира Зафирова от Перник
„Un padre era così cattivo che non aveva nemmeno un figlio” Nikola, figlio della poetessa Krasimira Zafirova di Pernik

Скрих се в килера, но и там се чуваше. Баща ми крещеше на мама такива думи, че ако излезеха от моите уста, щеше да ми отреже и ушите, и ръцете едновременно. От много хора съм хващала такива приказки – в хлебарницата. Когато стигнаха до мене за пръв път, попитах тате какво означават и той ми лепна плесник. Полека свикнах, убедих се, че всичко, изречено от човешка уста, е мръсно, и ако не искаш бой, скрий се в килера. Прозорчето е малко, но под него е светло и буквите се виждат.
Mi sono nascosta nella dispensa, ma anche lì si sentiva. Mio padre urlava a mia madre parole tali che se fossero uscite dalla mia bocca, mi avrebbe tagliato sia le orecchie che le mani contemporaneamente. Ho sentito parlare così da molte persone - nella panetteria. Quando mi sono arrivate per la prima volta, ho chiesto a papà cosa significassero e lui mi ha dato uno schiaffo. Poco a poco mi sono abituata, mi sono convinta che tutto ciò che esce da una bocca umana è sporco, e se non vuoi prendere botte, nasconditi nella dispensa. La finestrella è piccola, ma sotto di essa è luminoso e le lettere si vedono.

Аз не ги зная всичките – по картинките от буквара се сещам коя буква що за птица е. „К“ се е изправила до картинка на кон, значи буквата е кон. Видя ли „К“ някъде, все я товаря с торби – мама ме праща на покупки на Пишман пазар, защото там е по-евтино. Обучила ме е – „Измети на лелката“; аз измитам и лелката ми дава два домата повече, донасям вода на лелката от минералния извор, тя ми подарява тиквичка, после влача торбите, тежки като камиони, но мисля за конската буква „К“. Конят носи торбите вместо мен и ми е лесно. Полека научих буквата „Т“ – трева. Баща ми ми разпорежда – „Иди копай картофите“ - и аз ходя, ръцете ме заболяват, затуй мисля за буквата трева и на нея си почивам. Много е хубаво.
Non li conosco tutti – mi ricordo quale lettera corrisponde a quale uccello dalle immagini del libro delle lettere. La "K" si è alzata accanto all'immagine di un cavallo, quindi la lettera è cavallo. Se vedo la "K" da qualche parte, la riempio sempre di borse – mamma mi manda a fare la spesa al mercato di Pishman, perché lì è più economico. Mi ha insegnato – "Spazza per la zia"; io spazzo e la zia mi dà due pomodori in più, porto acqua alla zia dalla sorgente minerale, lei mi regala una zucchina, poi trascino le borse, pesanti come camion, ma penso alla lettera del cavallo "K". Il cavallo porta le borse al posto mio e mi è facile. Ho imparato lentamente la lettera "T" – erba. Mio padre mi ordina – "Vai a raccogliere le patate" – e io vado, le mani mi fanno male, perciò penso alla lettera erba e su di essa mi riposo. È molto bello.

 Вече ми е радостно, когато мама и тате се карат – седя в килера с книгата. В нея има много коне с конската буква, пълно е с трева и аз се чудя що за приказка е това. Ясно, конете хрупат тревата, но аз искам истории и за други неща. Най-добре е, когато не ти обръщат внимание – тате се унася, ако в бутилката му ракията е свършила. Заспива. Веднъж докато хъркаше, се научих да сменям каналите на телевизора. Не исках да гледам как ритат топката. И тя е от кожа, и аз съм от кожа – кожата ме боли от бой, а топката я боли от ритници. Затова избягах от този канал и гледах как една леля приказва за щастието. Но тя не разбираше нищо от щастие.
È già una gioia per me quando mamma e papà litigano – sto in cantina con il libro. Dentro ci sono molti cavalli con la lettera del cavallo, è pieno d'erba e mi chiedo che tipo di storia sia questa. È chiaro, i cavalli masticano l'erba, ma io voglio storie anche su altre cose. È meglio quando non ti prestano attenzione – papà si addormenta se nella bottiglia la grappa è finita. Si addormenta. Una volta, mentre russava, ho imparato a cambiare i canali della televisione. Non volevo vedere come calciavano la palla. Anche essa è di pelle, e io sono di pelle – la pelle mi fa male per i colpi, e la palla le fa male per i calci. Perciò sono scappato da quel canale e ho guardato come una zia parlava della felicità. Ma lei non capiva nulla di felicità.

За да не те забелязват, не бива да си хубава – като си хубава като мама, всички тебе гледат и работата на зле се отива. Ако си грозен, като приятеля на мама, пак всички тебе гледат – най-добре е някъде по средата, нито хубав, нито грозен, нито висок, нито нисък, или най-добре да си бабичка, но аз не съм бабичка, а дете – нито високо, нито ниско, но сигурно съм хубаво дете, защото ми казват – „Сладурче!“ Не искам да ми подмятат „сладурче“, затова отивам при бръснарката Арисана, измитам фризьорския й салон, нося й минерална вода от извора и ѝ казвам тихо:
Per non farti notare, non devi essere bella – se sei bella come mamma, tutti ti guardano e il lavoro va male. Se sei brutta, come l'amico di mamma, tutti ti guardano comunque – è meglio essere da qualche parte nel mezzo, né bella né brutta, né alta né bassa, o meglio ancora essere una vecchietta, ma io non sono una vecchietta, sono un bambino – né alto né basso, ma sicuramente sono un bel bambino, perché mi dicono – "Dolcetto!" Non voglio che mi chiamino "dolcetto", quindi vado dalla parrucchiera Arisana, pulisco il suo salone di bellezza, le porto acqua minerale dalla sorgente e le dico piano:

 - Арисанке, мерси, моля, острижи ме нула номер.
- Arisanke, merci, per favore, tagliami a zero.

 Гласът ми е силен като кремък, затова го пречупвам и шептя. Ако приказвам много, мама ме гледа така, че по-добре да ме удари по устата, вместо да ме гледа така, а баща ми направо ме шамари.
La mia voce è forte come un ciottolo, perciò la piego e sussurro. Se parlo troppo, mia madre mi guarda in modo che sarebbe meglio che mi colpisse in bocca, piuttosto che guardarmi così, e mio padre mi schiaffeggia direttamente.

 - Защо да те остригвам? – пита Арисанка.
- Perché dovrei tagliarti i capelli? – chiede Arisanka.

 - Заради жегата – лъжа аз. – Въшките се люпят на топло в дългите коси. Хапят като тигри.
- A causa del caldo - mento. - I pidocchi si schiudono al caldo nei lunghi capelli. Morsicano come tigri.

 Арисанка ме стриже нула номер и така ставам нито ниска, нито висока, нито хубава, нито грозна, обличам черна фланелка за 50 стотинки – мета магазина за фланелки втора употреба на Федьо, нося му вода. Жена му е болна, много дебела и аз сгъвам дрехите вместо нея. Те миришат на старо чекмедже – жената на Федьо казва, че Европа миришела точно така, затова трябва да проветрявам. Милата дебеланка ми даде без пари черна фланелка и черни къси панталонки. Те ме стягат, а фланелката е широка като вятър около мене. Жената на Федьо ми подари и сандали, скъсани, грамадни, направо безкрайни. Като вървя, шляпам и никой не поглежда към мене.
Arisanka mi taglia i capelli a zero e così divento né bassa, né alta, né bella, né brutta, indosso una maglietta nera per 50 centesimi – pulisco il negozio di magliette usate di Fedjo, gli porto dell'acqua. Sua moglie è malata, molto grassa e io piego i vestiti al suo posto. Odorano di cassetto vecchio – la moglie di Fedjo dice che l'Europa odora proprio così, perciò devo arieggiare. La povera grassottella mi ha dato gratuitamente una maglietta nera e dei pantaloni corti neri. Mi stringono, mentre la maglietta è larga come il vento intorno a me. La moglie di Fedjo mi ha regalato anche dei sandali, strappati, enormi, praticamente infiniti. Quando cammino, sbatto e nessuno mi guarda.

Аз съм едно свободно дете. Улицата е небе за мене, седна да отдъхна с буквара някъде, хора ми подхвърлят стотинки до съдраните сандали и забогатявам. В нас веднага се събличам и се нагиздвам в зелената рокличка– баща ми не иска някой да се заблуди, че съм просякиня.
Sono un bambino libero. La strada è un cielo per me, mi siedo a riposare con il libro da lettura da qualche parte, la gente mi lancia monetine vicino ai sandali strappati e divento ricco. Appena entro in casa mi spoglio e mi vesto con il vestitino verde – mio padre non vuole che qualcuno si inganni pensando che io sia una mendicante.

 Един ден мама каза:
Un giorno mamma disse:

 - Сбогом, Ано – дойде и ме прегърна, дори ме целуна.
- Addio, Ano – è venuto e mi ha abbracciato, mi ha persino baciato.

 - Защо ме целуваш? – уплаших се аз. – Ще умреш ли?
- Perché mi baci? – mi sono spaventato. – Morirai?

 - Ще умра – рече тя и се разсмя.
- Morirò - disse lei e scoppiò a ridere.

 - Когато човек умира по телевизора, не се смее, а плаче – поправих я аз.
- Quando una persona muore in televisione, non si ride, ma si piange - l'ho corretta io.

 - Аз ще умра - отсече мама. - Ето ти – тя извади един шоколад, голям от тука до тавана, една нова рокличка – от хубавите, почти като нови, от магазина на Федьо, сандали и два лева. – Чао, момиче.
- Io morirò - tagliò mamma. - Ecco a te - tirò fuori una cioccolata, grande da qui fino al soffitto, un nuovo vestitino - di quelli belli, quasi nuovi, dal negozio di Fedyò, sandali e due euro. - Ciao, ragazza.

 Телевизорът каза, че умрелите отивали на небето, но освен луна и няколко тънки звезди, не съм забелязала нито един човек там. Естествено, небето е далече и докато я закара самолетът дотам, доста път трябва да бъхти, пък ако са изпили с Косьо парите за билета, трябва да ходят пеш до небето – да се катерят на планината, до върха, после да намерят някой бор, дето стига небето. Тя ще се умори, Косьо ще се напие два пъти, тя ще получи бъбречна криза и това ще ги забави.
La televisione ha detto che i morti andavano in cielo, ma oltre alla luna e a qualche stella sottile, non ho notato nessuna persona lì. Naturalmente, il cielo è lontano e mentre l'aereo li porta lì, devono faticare molto, e se hanno speso con Kossio i soldi per il biglietto, devono andare a piedi fino al cielo - arrampicarsi sulla montagna, fino in cima, poi trovare qualche pino che raggiunga il cielo. Lei si stancherà, Kossio si ubriacherà due volte, lei avrà una crisi renale e questo li ritarderà.

 - Как да знам, че си стигнала небето? – бях я попитала преди да се завърти с гръб към мене, а тя обясни:
- Come faccio a sapere che sei arrivata in cielo? – le avevo chiesto prima che si girasse di spalle verso di me, e lei spiegò:

 - Като завали дъжд, сложи един леген и събери водата. Да знаеш, че аз ти пращам дъжда. Измий се с водата от легена и повече няма да ти е тъжно.
- Quando inizia a piovere, metti un catino e raccogli l'acqua. Sappi che ti mando la pioggia. Lavati con l'acqua del catino e non ti sentirai più triste.

 - Чао, мамо –казах й. – Недей да вдигаш Косьо като е пиян, много тежи. Ще получиш бъбречна криза и ми е жал да гледам как тебе и дъжда ви боли.
- Ciao, mamma – ha detto il kazako. – Non sollevare Kossio quando è ubriaco, pesa molto. Avrai una crisi renale e mi dispiace vederti soffrire insieme alla pioggia.

 Тогава мама остави куфара на земята, дойде до мене и пак ме целуна, в очите й като главички на карфици прободоха сълзи. Значи вярно ще мре.
Allora mamma lasciò la valigia a terra, venne da me e mi baciò di nuovo, nei suoi occhi come teste di spilli si conficcarono le lacrime. Quindi è vero che morirà.

 - Не бой се, смъртта не боли – излъгах я аз.
- Non avere paura, la morte non fa male - l'ho ingannata io.

 Тя не беше страхлива. Взе си куфара, даде ми още два лева и тръгна към небето. Косьо я прибра на улицата в стария си Опел камионетка. И оттогава не съм я срещала.
Non era codarda. Prese la sua valigia, mi diede altri due leva e si diresse verso il cielo. Kossio la raccolse per strada con il suo vecchio furgone Opel. E da allora non l'ho più incontrata.

 След мама, приятелката на баща ми беше огромна, много здрава жена. Казваше се Дарина. Нито баща ми говореше, нито тя. Лягаха направо на земята и точно както ги учеше телевизорът правеха. Телевизорът учи хората на любов. Никой не ме закачаше, затова обичам любовта: взимам си буквара, мъча се да чета, но не мога да се сетя как да подредя картинки вместо буквите. Как да питам Дарина, като тя не приказва съвсем никак? Зная само един начин – измитам кухнята, почиствам любовта от пода, нося минерална вода. Тя пие. Така пие магарето на съседа, един час гълта и преглъща, докато не види дъното на кофата. Дарина лочи, жабурка, докато не съзре дъното на каната.
Dopo mia madre, l'amica di mio padre era una donna enorme e molto forte. Si chiamava Darina. Né mio padre parlava, né lei. Si sdraiavano direttamente sul pavimento e proprio come li insegnava la televisione facevano. La televisione insegna alle persone l'amore. Nessuno mi infastidiva, per questo amo l'amore: prendo il mio libro di lettura, cerco di leggere, ma non riesco a ricordare come disporre le immagini invece delle lettere. Come posso chiedere a Darina, se lei non parla affatto? So solo un modo: spazzo la cucina, pulisco l'amore dal pavimento, porto acqua minerale. Lei beve. Così beve l'asino del vicino, un'ora inghiotte e deglutisce, finché non vede il fondo del secchio. Darina sorseggia, sciacqua, finché non scorge il fondo della brocca.

 - Коя е тая буква? – питам я и ѝ показвам една страница, на която е нарисувана малина.
- Qual è quella lettera? – chiedo e le mostro una pagina su cui è disegnata una lampone.

 - „М“ – казва тя.
- „M“ – says she.

 После пак й нося вода. Тя пие като магарето на съседа, и накрая отрязва: „П“. Аз ги запомням, обикалям двора и си повтарям „ППП“, „МММ“. Момчето на съседа, Шушомир, наднича през зида и пита:
Dopo il pacco e porto acqua. Lei beve come l'asino del vicino, e alla fine taglia: "P". Io li ricordo, giro per il cortile e mi ripeto "PPP", "MMM". Il ragazzo del vicino, Shushomir, sbircia oltre il muro e chiede:

 - Да не си откачила от глад?
- Non sei impazzita dalla fame?

 Аз се боя да не забравя буквите, не спирам, повтарям си наум „П-П-П“, „М-М-М“, гледам прасето и малината в буквара, а Шушомир изчезва, след малко се появява – покатерил се е на зида – зидът е висок оттук до върха на черешата.
Ho paura di non ricordare le lettere, non mi fermo, ripeto a mente "P-P-P", "M-M-M", guardo il maiale e il lampone nell'alfabeto, mentre Shushomir scompare, dopo poco riappare - si è arrampicato sul muro - il muro è alto da qui fino alla cima del ciliegio.

Моят баща и бащата на Шушомир са се били за майка ми, за един глиган, за едно агне, за една копа сено, за една чаша ракия и не могат да се гледат. Като се видят, се смазват от бой, баща ми е грамаден, по-дълъг дори от яката Дарина, а бащата на Шушомир е още по-грамаден. Майка му, напротив, е дребна, синеока като лекарството против бълхи, и не ме е страх от нея. Тя ме наблюдава, но никога не ме е била.
Mio padre e il padre di Shushomir si sono battuti per mia madre, per un cinghiale, per un agnello, per un mucchio di fieno, per un bicchiere di rakija e non possono vedersi. Quando si incontrano, si picchiano a sangue, mio padre è enorme, più lungo persino della robusta Darina, e il padre di Shushomir è ancora più enorme. Sua madre, al contrario, è minuta, con gli occhi azzurri come il medicinale contro le pulci, e non ho paura di lei. Mi osserva, ma non mi ha mai fatto paura.

Има си начин – ако искаш да не те бият, се криеш в килера, или измиташ пред къщата на човека и му носиш вода от минералния извор. Аз изметох пред Шушомировата порта, оставих там едно шише с минерална вода, Шушомир изрита шишето, но майка му го плесна. Оттогава жената не ме мрази, даже напротив. Веднъж, както в турски сериал, ми остави торба с храна, но баща ми такъв ми завъртя по врата, че паднах и едно куче ми измъкна торбата изпод носа.
C'è un modo - se vuoi che non ti picchino, ti nascondi nel ripostiglio, oppure pulisci davanti alla casa della persona e gli porti acqua dalla sorgente minerale. Ho pulito davanti al cancello di Shushomirov, ho lasciato lì una bottiglia d'acqua minerale, Shushomir ha calciato la bottiglia, ma sua madre lo ha schiaffeggiato. Da allora la donna non mi odia, anzi. Una volta, come in una serie turca, mi ha lasciato una borsa di cibo, ma mio padre mi ha dato una tale spinta che sono caduto e un cane mi ha portato via la borsa sotto il naso.

 Сега Шушомир се покатери на оня зид – два метра висок - той се катери много добре, тънък е като червей, но аз съм тънка като по-тънък червей и се катеря по-бързо от него. Освен това познавам киселец, лапад, хрян, забелязала съм коя трева пасе котката на Шушомир, като е болна и аз, щом ми домъчнее, паса същата трева. Затова има дни, когато се съмнявам, че съм се превърнала на котка, тичам до огледалото на здравата Дарина – тя не дава да пипам нищо нейно, но не крещи, защото не може да приказва. Радвах се, че не може, но се оказа че съм се радвала прекалено рано.
Adesso Shushomir è salito su quel muro - alto due metri - si arrampica molto bene, è sottile come un verme, ma io sono sottile come un verme ancora più sottile e mi arrampico più veloce di lui. Inoltre, conosco l'acido, il porro, il rafano, ho notato quale erba pascola il gatto di Shushomir quando è malato e io, quando mi sento giù, pascolo la stessa erba. Perciò ci sono giorni in cui dubito di essermi trasformata in un gatto, corro verso lo specchio della sana Darina - lei non permette che tocchi nulla di suo, ma non urla, perché non può parlare. Ero felice che non potesse, ma si è rivelato che mi ero rallegrata troppo presto.

 - Хлапе – изрева онзи ден тя. - Не барай.
- Ragazzo – ha urlato quel giorno. - Non toccare.

 Истината е: тя не реве. Гласът й е такъв - като на магарето на съседа, и аз, за да взема нещо нейно, първо измитам кухнята, нося й кана вода, тя пие два часа и половина, и ми позволява: – „Барай какво искаш.“
La verità è: non piange. La sua voce è così - come quella dell'asino del vicino, e io, per prendere qualcosa di suo, prima pulisco la cucina, le porto una brocca d'acqua, lei beve per due ore e mezza, e mi permette: - "Prendi quello che vuoi."

 Взимам огледалото й, оглеждам се – не съм котарак, а човек с остригана нула номер коса, черна фланелка като парашут, до глезените, и панталонки. Чудя се как съм се навряла в тях, бебето на кметицата е за тия панталонки, но аз си правя сметка да измета в магазина за втора употреба на Федьо, дебелата му жена е добра също както по телевизията. Дано ми подари някои по-големи панталонки.
Prendo il suo specchio, mi guardo – non sono un gatto, ma un uomo con i capelli rasati a zero, una maglietta nera come un paracadute, fino alle caviglie, e pantaloni corti. Mi chiedo come ci sia entrata, il bambino della sindaca è per quei pantaloni, ma io conto di fare un giro nel negozio dell'usato di Fedyo, sua moglie grassa è brava proprio come in televisione. Spero che mi regali dei pantaloni più grandi.

 - На – казва Шушомир, който се е изкатерил навръх зида. Хвърли ми отгоре една торба – отвътре така мирише на хубаво, че направо носът ми поиска да се откъсне от мене и да избяга при торбата. Даже си помислих, че е офейкал, но не беше. Не носът, стомахът ми си бе плюл на петите. Бях останала без корем, вместо стомах и черва - само дупка в мене. Хвана ме голям страх.
- Su - dice Shushomir, che si era arrampicato in cima al muro. Buttami sopra un sacco - dentro profuma così bene che il mio naso ha quasi voluto staccarsi da me e scappare verso il sacco. Ho persino pensato che fosse scappato, ma non era così. Non il naso, ma il mio stomaco si era dato alla fuga. Ero rimasta senza pancia, invece di stomaco e intestini - solo un buco dentro di me. Mi ha preso una grande paura.

 - Дръж - подвикна Шушомир и ми хвърли едни панталонки!
- Tieni - gridò Shushomir e mi lanciò dei pantaloni!

 Бяха сини, с цип, страхотни панталонки, като по телевизора. За миг забравих, че съм останала без стомах и започнах да се взирам в джобчетата като невидяла. Сега зная, че телевизорът нищо не разбира от щастие. Никога не е предавал как човек се радва на панталонки – готов е да си извади сърцето и да го сложи в най-малкото джобче - така то, сърцето, което все не вярва, отблизо ще усети каква разкошна дрешка му е спуснал Шушомир. Щото дори и да има очи, сърцето е един нещастен затворник между костите и нищо не вижда, докато не го извадиш на светло.
Erano blu, con cerniera, dei fantastici pantaloni, come in televisione. Per un attimo ho dimenticato di essere rimasta senza stomaco e ho cominciato a frugare nelle tasche come una che non vede. Ora so che la televisione non capisce nulla della felicità. Non ha mai trasmesso come una persona si rallegra per i pantaloni - è pronta a estrarre il suo cuore e metterlo nella tasca più piccola - così, il cuore, che non crede mai, da vicino sentirà che meraviglioso vestito gli ha dato Shushomir. Perché anche se ha occhi, il cuore è un infelice prigioniero tra le ossa e non vede nulla, finché non lo tiri fuori alla luce.

 Тогава вратът ми се запали и си рекох - край, прекърши се! Баща ми ритна торбата, която миришеше хубаво. Още един път помислих, че вратът ми ще се строши, по-добре да беше се строшил, защото при третия шамар така ме заболя, че се проснах на земята. Това ми се пада, като съм глупава – трябваше да падна още от първия път.
Allora il mio collo si accese e pensai - basta, si è rotto! Mio padre calciò il sacco che profumava bene. Ancora una volta pensai che il mio collo si sarebbe spezzato, sarebbe stato meglio se si fosse rotto, perché al terzo schiaffo mi fece così male che caddi a terra. Me lo merito, essendo stupida - avrei dovuto cadere fin dal primo colpo. 

 - Ще те утрепя! – кресна Шушомир.
- Ti ucciderò! – gridò Shushomir.

 - Аз тебе ще утрепя – кресна баща ми.
- Ti ucciderò – gridò mio padre.

 - Грамаден и тъп! – Шушомир беше изчезнал от зида и викаше от неговия си двор. Аз бях от нашата страна до баща ми и нали имам само един начин – пропълзях до метлата и почнах да мета пред краката му. После му донесох вода. Не ме пердаши повече, но водата никак не свърши работа.
- È enorme e stupido! – Shushomir era scomparso dal muro e urlava dal suo cortile. Io ero dalla parte di mio padre e dato che ho solo un modo – strisciavo verso la scopa e cominciavo a spazzare davanti ai suoi piedi. Poi gli portai dell'acqua. Non mi picchiò più, ma l'acqua non servì a nulla.

 - Нож! – ревна той. Страшно викна, но не вярвах да ме заколи. Той не колеше пилета дори, мама викаше един болен съсед, а сега дебелата Дарина скълцва главите им. Тя е по-голяма от къщата и ножът в ръцете й изглежда като игла. Баща ми наряза прекрасните панталонки с ножа. Аз мога да броя само до шест, а той ги съсече на повече от шест парчета. После ги сложи в плика, дето миришеше хубаво, набута вътре един камък - после камък, парчета, хубава миризма и торбичка прелетяха зад зида тупнаха в двора на Шушомир.
- Coltello! – urlò lui. Strillò spaventosamente, ma non credevo che mi avrebbe accoltellato. Non accoltellava nemmeno i polli, mamma chiamava un vicino malato, e ora la grassa Darina decapita le loro teste. È più grande della casa e il coltello nelle sue mani sembra un ago. Mio padre ha tagliato i bellissimi pantaloni con il coltello. Posso contare solo fino a sei, e lui li ha ridotti in più di sei pezzi. Poi li ha messi nella busta, che profumava bene, ha infilato dentro una pietra - poi pietra, pezzi, buon odore e una busta volarono oltre il muro e atterrarono nel cortile di Shushomir.

 - Идиот! – това извика майката на Шушомир.
- Idiota! – questo gridò la madre di Shushomir.

 Баща ми нищо не извика. Той не обича да дърдори врели-некипели, вместо това започна любовта с Дарина на тревата, но аз знам всичко за любовта и не ми е интересно. Чудех се какво ли имаше в оня торба, че да мирише толкова хубаво. И както се чудех, същевременно плачех за страхотните панталонки, които ми бяха показали какво е щастие. Сега нямах нито стомах, нито щастие; под кожата, дето трябваше да е коремът, имах дупка, а така ми се ядеше! Избягах на поляната и започнах да паса оная гъста тъмнозелена трева, която пасеше котаракът на Шушомир, когато го мъчеше болест. Сега със сигурност бях станала котка. Пипнах се на врата, дето ме бе зашлевил тате. Стори ми се, че вече са ми пораснали десетина котешки косми.
Mio padre non ha urlato nulla. Non gli piace chiacchierare di cose futili, invece ha iniziato l'amore con Darina sull'erba, ma io so tutto sull'amore e non mi interessa. Mi chiedevo cosa ci fosse in quella borsa, che profumava così bene. E mentre mi chiedevo, allo stesso tempo piangevo per i fantastici pantaloni che mi avevano mostrato cosa fosse la felicità. Ora non avevo né stomaco né felicità; sotto la pelle, dove doveva esserci la pancia, avevo un buco, e avevo così tanta fame! Scappai nel prato e cominciai a pascolare quella fitta erba verde scuro, che pascolava il gatto di Shushomir, quando era tormentato dalla malattia. Ora ero sicuramente diventata una gatta. Mi toccai il collo, dove mi aveva schiaffeggiato papà. Mi sembrava che mi fossero già cresciuti una decina di peli da gatto.

 … - Слушай какво – гласът й гръмна така, сякаш бях разбила с камък стъклата на всички прозорци в къщата. Изтървах единствената ваза, останала от мама, преди милата да умре в големия си куфар. Изпуснах вазата на пода, тя издрънча като чук и се строши на четири парчета. Единственото нещо, което ми бе подарила мама – седях и ревях като дъждовен червей над парчетата - а грамадната жена на баща ми изсумтя по-страшно от кучето Гашо, приближи до мене, хвърли ми парче тоалетна хартия и каза:
… - Ascolta, la sua voce rimbombò come se avessi rotto con una pietra i vetri di tutte le finestre della casa. Ho fatto cadere l'unico vaso rimasto di mamma, prima che la poverina morisse nella sua grande valigia. Ho lasciato cadere il vaso sul pavimento, ha tintinnato come un martello e si è frantumato in quattro pezzi. L'unica cosa che mi aveva regalato mamma - stavo seduta e piangevo come un verme di pioggia sopra i pezzi - e la gigantesca donna di mio padre sbuffò più spaventosa del cane Gasho, si avvicinò a me, mi lanciò un pezzo di carta igienica e disse:

– Избърши си носа - мислех че ще ме загрее по врата, пък ръцете й бяха големи почти колкото на баща ми. Но тя не ме загря. – Стига си циврила. - Вместо да ме удари, голямата ми пусна 50 стотинки в шепата. - Купи си вафла.
– Asciugati il naso - pensavo che mi avrebbe scaldato sul collo, ma le sue mani erano grandi quasi quanto quelle di mio padre. Ma non mi ha scaldato. – Smettila di piagnucolare. - Invece di colpirmi, la mia grande mi ha messo 50 centesimi nel palmo. - Comprati un wafer.

 Аз не си купих вафла. Знам едно спасение - мета с метлата, останала отпреди мама да потъне в оня Опел камионетка, дето я закара при смъртта. Взех метлата и отхвърчах първо при Димитричка и нейните банички. Наведох се, три пъти преметох, площадчето издълбах, три пъти вода от минералния извор донесох в шишето на Димитричка.
Non ho comprato una cialda. So una salvezza - la scopa con la scopa, rimasta da prima che mamma affondasse in quel furgoncino Opel, che la portò alla morte. Presi la scopa e volai prima da Dimitrichka e le sue focaccine. Mi piegai, tre volte spazzai, scavai la piazzetta, tre volte portai acqua dalla sorgente minerale nella bottiglia di Dimitrichka.

 - Пийни си, ще ти минат бъбреците – уверих я и после направо като кучето ни Гашо, като е гладно, излаях: – Дай ми десет стотинки. Искам да си купя лепило. Ама лепило, дето лепи счупени вази.
- Bevi, ще ти минат бъбреците – l'ho rassicurata e poi, proprio come il nostro cane Gasho, quando ha fame, ho abbaiato: – Dammi dieci centesimi. Voglio comprare della colla. Ma colla che incolla vasi rotti.

  Тя ми даде десет стотинки, после ми даде още две, пък се досети нещо и ми даде още пет.
Mi ha dato dieci centesimi, poi mi ha dato altri due, poi ha pensato a qualcosa e mi ha dato altri cinque.

 - Много си добра, лельо Димитричке – казах ѝ честно, скочих и я целунах по бузата. - Все ще ти мета, докато не се строши метлата на мама.
- Sei molto gentile, zia Dimitrichka - le dissi sinceramente, saltai e la baciai sulla guancia. - Ti continuerò a spazzare finché non si romperà la scopa di mamma.

 Забелязах, че като мета с мамината метла, ми върви. Сигурно смъртта разрешаваше мама да ми помага от оня стар, раздрънкан Опел.
Ho notato che quando spazzo con la scopa di mia madre, mi va bene. Sicuramente la morte permetteva a mamma di aiutarmi da quella vecchia Opel malandata.

 После метох на фризьорката Кинче – три пъти метох, три пъти вода й носих, тя подхвърли пет стотинки и ми кресна: – „Напаст проклета!“. После метох пред хлебарницата, пред павилиона за бира, плод-зеленчука и кебапчията чак в края на улицата, но като занесох парите се оказа, че трябва сто пъти по толкова да мета, за да купя тубичка лепило за строшени вази. Стиснах парите и си тръгнах към нас – ще мета още две години и все за една тубичка ще заработя.
Dopo aver spazzato dal parrucchiere Kinche - ho spazzato tre volte, tre volte le ho portato dell'acqua, lei ha lanciato cinque centesimi e mi ha urlato: - "Malefica calamità!". Poi ho spazzato davanti al panificio, davanti al chiosco della birra, della frutta e verdura e del kebab fino alla fine della strada, ma quando ho portato i soldi mi sono reso conto che dovevo spazzare cento volte di più per comprare un tubetto di colla per vasi rotti. Ho stretto i soldi e sono tornato a casa - dovrò spazzare ancora due anni e guadagnerò sempre per un tubetto.

 - Защо ходиш, като че те е ритнал кон? – рече някой. Шушомир! – Да не си болна?
- Perché cammini come se ti avesse preso a calci un cavallo? – disse qualcuno. Shushomir! – Non sei malata?

 - Баща ми не дава да говоря с тебе – разкрих му аз. – Много искам да говоря с тебе, но не мога. Той ще ме набие.
- Mio padre non mi lascia parlare con te - gli ho rivelato. - Vorrei tanto parlare con te, ma non posso. Mi picchierà.

 - Добре, само аз ще говоря, а ти ще ми правиш знаци – предложи Шушомир. Понякога направо не мога да повярвам колко умно дете е той.
- Va bene, solo io parlerò, e tu mi farai dei segni - propose Shushomir. A volte non riesco a credere quanto sia intelligente quel bambino.

 - Не си болна – предположи Шушомир и аз кимнах с глава. – Гладна си? – кимнах с глава, после обаче си признах въпреки забраната:
- Non sei malata - supponendo Shushomir e io annuii con la testa. - Hai fame? - annuii con la testa, poi però mi confessai nonostante il divieto:

– Не съм чак толкова гладна.
– Non ho così tanta fame.

- Тогава има друго нещо и се люшкаш така, все едно те е хапал пес. – Кимнах. – Какво друго? Кимнах глава три-четири пъти, а той ми се скара: – Обърка ме. Някой те е бил? Кажи и ще ходя да му метна два юмрука в носа.
- Allora c'è un'altra cosa e ti dondoli così, come se ti avesse morso un cane. - Annuii. - Cos'altro? Annuii con la testa tre-quattro volte, e lui mi rimproverò: - Mi hai confuso. Qualcuno ti ha picchiato? Dì e andrò a dargli due pugni in faccia.

Тогава, с риск тате да ме сложи да спя в кучешката колиба при кучето Гашо, извиках:
Allora, con il rischio che papà mi mettesse a dormire nella cuccia del cane Gasho, gridai:

– Строших вазата на мама, нямам пари за лепило за вази. Нямам нищо друго от мама.
– Ho rotto il vaso di mamma, non ho soldi per la colla per vasi. Non ho nient'altro di mamma.

 - Горкото дете – въздъхна Шушомир. Понякога е доста милостив. – Чакай – аз имам лепило за вази. Докато лепим вазата на майка ти, няма да говориш с мене и няма да те изхвърлят в колибата на кучето Гашо.
- Il bambino triste - sospirò Shushomir. A volte è piuttosto misericordioso. - Aspetta - ho della colla per vasi. Mentre incolliamo il vaso di tua madre, non parlerai con me e non ti butteranno nella cuccia del cane Gasho.

Изумих се колко умен е Шушомир. Изхвърчах като ястреб – има ги из небето над Радомир тези страшни летящи гадини и ако лъжеш ще ти изкълват лъжливия мозък. Донесох парчетата на вазата, а Шушомир –лепилото. Не посмяхме да отидем нито в неговия, нито в нашия двор. Моят баща щеше да ми одере кожата като на яре – въпреки че той е бъзлив човек. От кръв му става лошо и мама плащаше на болния съсед да коли яретата, а сега голямата жена, Великанката, както я кръсти Шушомир, им режеше главите.
Mi sono stupito di quanto sia intelligente Shushomir. Sono volato via come un falco – ci sono quelle terribili creature volanti nel cielo sopra Radomir e se menti ti scaveranno il cervello bugiardo. Ho portato i pezzi del vaso, e Shushomir – la colla. Non abbiamo osato andare né nel suo né nel nostro cortile. Mio padre mi avrebbe scorticato vivo come un capretto – anche se lui è un uomo pauroso. Gli viene male per il sangue e mamma pagava il vicino malato per macellare i capretti, e ora la grande donna, la Gigante, come l'ha chiamata Shushomir, gli tagliava la testa.

Скрихме се зад павилиона за вестници и аз много внимавах да не приказвам на Шушомир, защото баща ми щеше да ме обеси – като те бесят, не тече кръв, и той нямаше да се уплаши. Залепихме парчетата едно по едно, идеално, вазата стана по-хубава отпреди и отново си имах нещо от моята майка, но си залепихме пръстите – аз моите към Шушомировите, и той неговите към моите.
Ci siamo nascosti dietro il chiosco dei giornali e io prestavo molta attenzione a non parlare con Shushomir, perché mio padre mi avrebbe impiccato – quando ti impiccano, non scorre sangue, e lui non si sarebbe spaventato. Abbiamo incollato i pezzi uno ad uno, perfettamente, il vaso è diventato più bello di prima e avevo di nuovo qualcosa di mia madre, ma ci siamo incollati le dita – io le mie a quelle di Shushomir, e lui le sue alle mie.

 - Сега какво ще правим? – удиви се момчето. - Сигурно ще ни отсекат по една ръка.
- Adesso cosa faremo? – si stupì il ragazzo. - Sicuramente ci taglieranno un braccio a testa.

Изведнъж много се уплаших, че ще остана без ръка – как ще мета? Как ще нося вода? По-добре да ми отрежат главата. Без да ща, съм се разциврила, а това най-особено мразя – цивренето! То показва, че нищо не можеш да правиш и си тъп да измислиш нещо друго, освен да ти отрежат главата.
Improvvisamente ho avuto molta paura di rimanere senza un braccio – come farò a spazzare? Come porterò l'acqua? Meglio che mi taglino la testa. Senza volerlo, ho cominciato a piangere, e questo è ciò che odio di più – piangere! Mostra che non puoi fare nulla e sei stupido a inventare qualcos'altro, oltre a farti tagliare la testa.

 - Няма да ни режат ръцете – успокои ме Шушомир. – Само по няколко пръста ще ни отрежат. Я да ходим до мама.
- Non ci taglieranno le mani – mi ha rassicurato Shushomir. – Solo qualche dito ci taglieranno. Andiamo da mamma.

 Макар че е тлъста, майката на Шушомир пее много хубаво. Като ме види на улицата с метлата и шишето под мишница, все ми дава по нещичко – круша, дюля - вчера, например, мушна в джобчето ми морена. Нито дума не рече, затова си помислих: дали не слага отрова да ме умори, после ще ми вземе органите и ще ги продаде. Не знам какво е „орган“, сигурно е нещо златно, а аз откъде накъде ще имам злато? Но тя не мисли за тази работа. Миех всичко, което ми дадеше майката на Шушомир, дори морената измих – но пак беше много вкусна.
Anche se è grassa, la madre di Shushomir canta molto bene. Quando mi vede per strada con la scopa e la bottiglia sotto il braccio, mi dà sempre qualcosa - una pera, una cotogna - ieri, per esempio, mi ha infilato in tasca una mora. Non ha detto una parola, quindi ho pensato: non è che mi sta mettendo del veleno per uccidermi, poi mi prenderà gli organi e li venderà. Non so cosa sia un "organo", sarà sicuramente qualcosa d'oro, e io da dove dovrei avere dell'oro? Ma lei non pensa a questa cosa. Ho lavato tutto ciò che mi dava la madre di Shushomir, anche la mora l'ho lavata - ma era comunque molto buona.

 - Какво сте направили вие, бе? – изуми се майката на Шушомир. – Луди деца.
- Cosa avete fatto, eh? – si stupì la madre di Shushomir. – Bambini pazzi.

 В Радомир има един луд човек, Пачо ненормалния, и аз веднага се усъмних дали не съм станала ненормална като Пачо. Майката на Шушомир, Вяра – баща ми я нарича „костенурката“ – извади нещо в шише, което смърдеше така, щото по-добре ръката да ми беше отрязала, но тя не я отразя. Намаза, там дето ни се бяха залепили ръцете със Шушомир - и те се разлепиха.
A Radomir c'è un uomo pazzo, Pacho il non normale, e subito ho dubitato se fossi diventata non normale come Pacho. La madre di Shushomir, Vjara - mio padre la chiama "la tartaruga" - ha tirato fuori qualcosa da una bottiglia che puzzava così tanto che sarebbe stato meglio se mi avessero tagliato la mano, ma lei non se ne è curata. Ha spalmato, lì dove le nostre mani si erano attaccate con Shushomir - e si sono staccate.

 - Мерси, моля, лельо Вяра – казах аз. Като гледам филми, виждам, че навсякъде казват „мерси“ и „моля“. Не изчаках нещо да каже, грабнах нейната метла и започнах да мета пода. Преди да ѝ дам вода, тя рече:
- Grazie, per favore, zia Vjara – sono kazako. Quando guardo film, vedo che ovunque dicono "grazie" e "per favore". Non ho aspettato che dicesse qualcosa, ho afferrato la sua scopa e ho cominciato a spazzare il pavimento. Prima di darle dell'acqua, lei disse:

– Няма нужда да чистиш, я по-добре седни - и сипа на мен, и на Шушомир по една много голяма и много дълбока чиния супа. Аз изядох три дълбоки чинии супа и леля Вяра отбеляза: – Ти си умряла от глад, бе дете - но въобще не беше така.
– Non c'è bisogno di pulire, meglio siediti - e versò a me e a Shushomir una ciotola di zuppa molto grande e molto profonda. Ho mangiato tre ciotole profonde di zuppa e zia Vjara ha commentato: – Sei morta di fame, bambina - ma non era affatto così.

 - Тя е умряла от глад, защото у тях никой не готви – обясни Шушомир. – Виж я колко е слаба.
- È morta di fame perché in casa loro nessuno cucina – spiegò Shushomir. – Guardala quanto è magra.

 - Аз готвя – възразих, защото готвех – печах картофи на жар, чушки на жар и нали през есента бях събрала един чувал орехи, сядах до някой камък и чук-тряс, чук-прас - ядях орехи, докато се подуех като балон. Освен това изгълтвах киселец цял сноп, нагъвах лапад и хляб, а като узрееха черешите – просто по цял ден не спирах да дъвча.
- Io cucino – obiettai, perché stavo cucinando – arrostivo patate sulla brace, peperoni sulla brace e dato che in autunno avevo raccolto un sacco di noci, mi sedevo accanto a una pietra e colpivo – colpivo, mangiavo noci finché non mi gonfiavo come un pallone. Inoltre ingoiavo un intero mazzo di acetosella, masticavo bietola e pane, e quando le ciliegie maturavano – semplicemente non smettevo di masticare per tutto il giorno.

 - На ти – каза майката на Шушомир и ми сложи в една найлонова торба сирене, парче сушено месо и половин хляб. Аз веднага скочих отново да мета, защото още преди мама да умре в оная камионетка Опел, ми беше разяснила: – „Няма безплатен обяд, Ано. Ако ядеш без пари, накрая ще ти прережат гърлото.“ Но една найлонова торба с храна не е безплатен обяд, реших щастливо аз.
- A te – disse la madre di Shushomir e mi mise in una busta di plastica del formaggio, un pezzo di carne secca e mezzo pane. Io saltai subito di nuovo a spazzare, perché ancora prima che mamma morisse in quel furgoncino Opel, mi aveva spiegato: – "Non c'è pranzo gratis, Ano. Se mangi senza pagare, alla fine ti taglieranno la gola." Ma una busta di plastica con del cibo non è un pranzo gratis, decisi felicemente io.

- Мерси, моля, лельо Вяра - казах и много ми се искаше да я целуна, но може би смърдях на лошо от лепилото или миришех на прах и мръсни дрехи, затова само се поклоних както по филмите.
- Grazie, per favore, zia Vjara - kazako e mi sarebbe piaciuto baciarla, ma forse puzzavo di cattivo odore per la colla o puzzavo di polvere e vestiti sporchi, quindi mi sono solo inchinato come nei film.

 Добре, но у нас ме докопа грамадната жена на баща ми.
Bene, ma ci ha preso la grande donna di mio padre.

 - Слушай какво – каза тя. Гласът й е голям оттук до баира с пресъхналия кладенец. Замръзнах на място. Гласът на баща ми също е грамаден, сигурно затова двамата не си говорят, а са го ударили като във филмите в телевизора – ни бряг, ни край има тая тяхна тъпа любов. За да я умилостивя, веднага грабнах метлата и забързах да мета пред краката й – огромни крака! И десет стъпала да имах, всичките спокойно се наместват в една нейна обувка и ще остане свободно място за едно магаре.
- Ascolta cosa – disse lei. La sua voce è grande da qui fino alla collina con il pozzo prosciugato. Rimasi congelato sul posto. Anche la voce di mio padre è enorme, sarà per questo che i due non si parlano, e si sono colpiti come nei film in televisione – non c'è né riva né fine per questo loro stupido amore. Per cercare di placarla, afferrai subito la scopa e mi affrettai a spazzare davanti ai suoi piedi – piedi enormi! E anche se avessi dieci gradini, tutti si sistemerebbero tranquillamente in una delle sue scarpe e rimarrebbe spazio libero per un asino.

Докато мета и аз не знам как съм успяла да натикам торбичката с храната на Шушомировата майка под ризката си. Грамадната нищо не ми казва, вдига ме с една ръка – много е силна - тръска ме и торбичката пада на пода.
Mentre Meta e io non sappiamo come sono riuscita a infilare la borsa con il cibo sotto la maglietta di mia madre Shushomirova. Il gigante non mi dice nulla, mi solleva con una mano - è molto forte - mi scuote e la borsa cade a terra.

 - Гладна ли си? – попита, преди да ме пребие.
- Hai fame? – chiese, prima di picchiarmi.

 - Не съм – казвам истината, но се моля да не метне торбата обратно в Шушомировия двор. – Ни изхвърляй торбата, моля ти се.
- Non sono – dico la verità, ma ti prego di non lanciare il sacco di nuovo nel cortile di Shushomirov. – Non buttare il sacco, ti prego.

 - Седни – седнах.

Не смея да мръдна. Тя ми сипа една огромна чиния с някаква манджа – хем зелена, хем червена, хем кафява - и заповяда:
Non osavo muovermi. Mi ha riempito un enorme piatto con qualche stufato - sia verde, sia rosso, sia marrone - e ha ordinato:

- Яж.

 Страх ме беше да не ям. Както ядях, сълзи взеха да се леят от очите ми.
Avevo paura di non mangiare. Mentre mangiavo, le lacrime hanno cominciato a scorrere dai miei occhi.

 - Гадно ли ти е? – пита ме великанката.
- Ti senti male? – mi chiede la gigante.

 - Гадно ми е - казах с два картофа, полепнали като онова лепило за гърлото ми.
- Mi sento male - dissi con due patate incollate come quella colla per la mia gola.

 - За майка ти ли плачеш? Какво я притискаш тази ваза - ще си строшиш ребрата.
- Piangi per tua madre? Perché stai schiacciando quel vaso - ti romperai le costole.

 Гледах да ги глътна тия картофи, и за да не усещам колко са гнусни, замислих се за кучето Гашо. Ако беше тука, щеше да се налапа като шампион.
Guardavo di ingoiare queste patate, e per non sentire quanto siano disgustose, ho pensato al cane Gasho. Se fosse qui, si sarebbe ingozzato come un campione.

 - Аз нямам деца – подхвърли голямата. – Няма и да имам. Ако искаш ти да си ми дете. На ти един шоколад.
- Non ho figli - buttò lì la grande. - E non ne avrò. Se vuoi, puoi essere tu il mio bambino. Ecco a te un cioccolato.

 Наистина ми даде - грама-а-а-ден шоколад.
Davvero mi ha dato - grammi di cioccolato.

 - Искам да съм ти дете – съгласих се веднага аз.
- Voglio essere tuo figlio - acconsentii subito io.

 - Хубаво – тя ме огледа. – Видя ли те да просиш, ще ти откъсна главата.
- Bello – mi ha guardato. – Se ti vedo a chiedere, ti stacco la testa.

 - Добре.
- Va bene.

 - Видя ли те да пушиш, ще ти откъсна главата.
- Vedendoti fumare, ti staccherò la testa.

 - Добре.
- Va bene.

 - Чуя ли те да лъжеш, ще ти откъсна главата.
- Se ti sento mentire, ti stacco la testa.

 - Добре.
- Va bene.

 - Видя ли те мръсна, ще ти откъсна главата – преди да кажа „добре“, тя се изправи и къщата се разклати.
- Vedendoti sporco, ti staccherò la testa - prima che dicessi "va bene", si alzò e la casa tremò.

Излезе от стаята и аз използвах веднага момента да нахапя шоколада. Беше хубав като космоса. Гледах космоса по телевизията, казаха че нямал край – толкова сладък беше шоколадът – хубост без край. Тя донесе някаква рокличка, на цветя и щом я видях, замръзнах от страх – с нея щях да се набивам в очите не само на кучетата и змиите, но и на хората.
Uscì dalla stanza e io sfruttai subito il momento per mordere il cioccolato. Era bello come lo spazio. Guardavo lo spazio in televisione, dissero che non avesse fine – il cioccolato era così dolce – bellezza senza fine. Lei portò un vestitino a fiori e appena lo vidi, rimasi congelato dalla paura – con esso avrei colpito gli occhi non solo dei cani e dei serpenti, ma anche delle persone.

 - Много е страхотна - казах и то си бе истина от всички страни. - Не е за мене, ще я изцапам веднага и ти ще ми откъснеш главата.
- È molto fantastica - ho detto e era davvero vero da tutti i lati. - Non è per me, la sporcherò subito e tu mi staccherai la testa.

 Тя нищо не отвърна, тръсна ме два пъти, смъкна ми черната фланелка и черните панталонки и ми облече рокличката.
Non mi rispose, mi scosse due volte, mi tolse la maglietta nera e i pantaloni neri e mi mise il vestitino.

Боже! – така се обръщаха по телевизора към един човек, закован на две кръстосани дъски – много изтормозен човек - и ми беше жал за него. И аз, като съм изтормозена, му казвам: „Боже, аз съм изтормозена също като тебе. Каква страхотна рокличка е тази, Боже.“
Dio! – così si rivolgevano in televisione a un uomo, inchiodato su due assi incrociate – un uomo molto tormentato – e mi dispiaceva per lui. E io, essendo tormentata, gli dico: "Dio, anch'io sono tormentata come te. Che fantastico vestitino è questo, Dio."

 - Виж какво хубаво момиче си, Ано – рече дебелата. - Нищо, че ти е остригана косата . Ей така ще ходиш, ще ти купя още рокли. Ти си мое момиче – ако некой те бие, кажи, ще му откъсна главата – погледна ме страшно с големите си зелени очи – винаги ме е страх от хора със зелени, колата с която мама отиде да умре, също беше зелена. Грамадният като път глас на грамадната изтрещя: – Ако взимаш дрога, ще ти счупя главата. - После се наведе над мене, целуна ме по остригания череп и каза:
- Guarda che bella ragazza sei, Ano - disse la donna grassa. - Non importa che hai i capelli rasati. Così andrai in giro, ti comprerò ancora vestiti. Sei la mia ragazza - se qualcuno ti picchia, dillo, gli staccherò la testa - mi guardò in modo minaccioso con i suoi grandi occhi verdi - ho sempre paura delle persone con gli occhi verdi, anche l'auto con cui mamma è andata a morire era verde. La voce enorme come una strada della donna enorme esplose: - Se prendi droga, ti rompo la testa. - Poi si chinò su di me, mi baciò sul cranio rasato e disse:

- Как си, щерко?
- Come stai, figlia?

    хххх хххх хххх

Разбираш ли какво означава за мен това – кара десет метра, колкото завоят да скрие детето от очите ми - и спря. Не зная жена ли не беше виждал от век време, такъв ли си беше; като го погледнеш, натам отива мисълта, сещаш се за мечка, за глиган и гроб. Космите му като тополи – по ръцете, по краката, по лицето - четина, самият Господ е залепял очите ми, за да не ги забележа досега. Ден преди това казах на детето, че съм умряла, а то прошепна:
Capisci cosa significa per me questo - guida dieci metri, quanto basta per nascondere il bambino dai miei occhi - e si fermò. Non so se non avesse visto una donna da secoli, era così; quando lo guardi, la mente va lì, ti ricordi di un orso, di un cinghiale e di una tomba. I suoi peli come pioppi - sulle mani, sulle gambe, sul viso - setole, il Signore stesso ha incollato i miei occhi, affinché non li notassi fino ad ora. Il giorno prima ho detto al bambino che ero morta, e lui ha sussurrato:

- Мамо, смъртта в куфара си ли носиш?
- Mamma, porti la morte nella tua valigia?

Да, казах, Ани, във всеки куфар има смърт. Бяхме се разбрали с Косьо, заедно ще отидем в Лондон, аз говоря английски, от въздуха ловя думите, на челото ми сякаш е монтирано сито и дума не може да премине, без да направи пътека. Камериерка, гледачка на баба, гледачка на деца, продавачка, миячка – всичко, само не тази мизерия, дето е натиснала всичко, което имам - кръв и кост – все в тинята.
Sì, kazako, Ani, in ogni valigia c'è morte. Ci eravamo messi d'accordo con Kossio, andremo insieme a Londra, io parlo inglese, dall'aria catturo le parole, sulla mia fronte sembra che ci sia un setaccio e nessuna parola può passare senza lasciare un sentiero. Cameriera, badante della nonna, babysitter, venditrice, lavapiatti - tutto, tranne questa miseria che ha schiacciato tutto ciò che ho - sangue e ossa - sempre nel fango.

Господ ме е предназначил за светло място, не за пропастта в която ме хвърли бащата на дъщеря ми. Оставям на пътя детето си само - дребно, мършаво в черна фланелка и черни панталонки – сърце, далак, дроб и кост, ум, и тиня се разкъсват в главата ми. Никога не съм мислела, че да се сбогуваш с дъщеря е невъзможно. Тя ме пита:
Il Signore mi ha destinato a un luogo luminoso, non all'abisso in cui mi ha gettato il padre di mia figlia. Lascio sulla strada mia figlia da sola - piccola, magra, con una maglietta nera e pantaloni neri - cuore, milza, polmone e ossa, mente e fango si strappano nella mia testa. Non ho mai pensato che dire addio a una figlia fosse impossibile. Lei mi chiede:

– Мамо, може ли смъртта от куфара ти да вземе мен? Още не знам азбуката и някаква загуба няма да е аз да умра, пък ти да останеш. Ще питам смъртта от време на време да ме пуска да се връщам при тебе. Ще облека чиста фланелка. Ще измета магазинчето на Федьо и той ще ми я подари.
– Mamma, può la morte dalla tua valigia prendere me? Non so ancora l'alfabeto e una qualche perdita non sarà che io muoia, mentre tu rimani. Chiederò alla morte di tanto in tanto di lasciarmi tornare da te. Indosserò una maglietta pulita. Pulirò il negozietto di Fed'jo e lui me la regalerà.

Но по-добре това дете да остане глупаво, хич да не научи азбуката; тя ще го хвърли в моята тиня, моята жадна кръв ще вкара под кожата му. Хлапето ще усети, че Бог го е направил за нещо силно и светло, иначе защо е издигнал в главата му този бент – да задържа думи и лица, с поглед да стига до дъното на човешката отрова, да пресмята стъпките – тъмни и тежки, с които другият ще го смачка?
Ma è meglio che questo bambino rimanga stupido, che non impari affatto l'alfabeto; lei lo getterà nel mio fango, il mio sangue assetato entrerà sotto la sua pelle. Il ragazzino sentirà che Dio lo ha creato per qualcosa di forte e luminoso, altrimenti perché ha sollevato nella sua testa questa diga - per trattenere parole e volti, per arrivare con lo sguardo fino in fondo al veleno umano, per calcolare i passi - scuri e pesanti, con cui l'altro lo schiaccerà?

Като този, с космите - петдесет километра кара и спира. Отначало беше забавно, но после, когато спря за четвърти път, ми се щеше никога да не го бях срещала. Хубостта пречи на светлото място, за което мечтаех. Глупаво е човек да хвърчи подир свободата, той трябва да се ражда с нея в ума си.
Come questo, con i peli - cinquantakilometri guida e si ferma. All'inizio era divertente, ma poi, quando si fermò per la quarta volta, avrei voluto non averlo mai incontrato. La bellezza ostacola il luogo luminoso di cui sognavo. È stupido che una persona insegua la libertà, deve nascere con essa nella sua mente.

Мъжът отново спира край пътя, гълта шоколад, изведнъж се прехвърля на салам без хляб, вместо хляб отхапва кромид лук, после шоколад и отново се случва любов. Седалката е лепкава, космите му дращят, кожата е потна. Извиках:
L'uomo si ferma di nuovo lungo la strada, ingoia cioccolato, all'improvviso passa a salame senza pane, invece di pane morde cipolla, poi cioccolato e di nuovo accade amore. Il sedile è appiccicoso, i suoi peli graffiano, la pelle è sudata. Ho urlato:

 - Не искам повече.
- Non ne voglio più.

 - Айде бе! След 50 километра. Знаеш.
- Dai! Dopo 50 chilometri. Lo sai.

 Не усетих кога са изминали тези петдесет километра, като че бяха пет метра.
Non mi sono accorto di quando sono passati questi cinquanta chilometri, come se fossero cinque metri.

 - Не искам – казах.
- Non voglio - dissi.

 - Така ли? – кожата му отново заблъска лепкавата пихтия на любовта и когато упражнението приключи, той грабна куфара ми, изхвърли го по средата на пътя – тесен път в планината, наоколо гора, дупки в асфалта и бездънно небе. Попита:
- Davvero? - la sua pelle colpì di nuovo la appiccicosa pieta dell'amore e quando l'esercizio finì, afferrò la mia valigia, la gettò in mezzo alla strada - una strada stretta in montagna, intorno foresta, buchi nell'asfalto e un cielo senza fondo. Chiese:

 - Искаш ли още?
- Vuoi ancora?

 - Не – отвърнах.
- No – risposi.

Грабна ме за косата. Прерови чантата ми, събра парите – ако поживее в Радомир, никоя жена не оставя банкноти в дамската си чанта, а ги муши при мръсното бельо. Той запокити чантата ми, блъсна ме на асфалта, запали колата и замина. Останах сама насред Балкана, а може да бе Средна гора. Лошото беше, че се върна. Чух колата - ревеше като вълчица. Дали бе решил да ме сгази, да счупи краката ми? Метнах куфара по стръмния склон. Хвърлих чантата надолу. Скочих след нея.
Mi ha afferrato per i capelli. Ha rovistato nella mia borsa, ha preso i soldi - se vive a Radomir, nessuna donna lascia banconote nella sua borsa, ma le infila nella biancheria sporca. Ha scagliato la mia borsa, mi ha spinta sull'asfalto, ha acceso l'auto e se n'è andato. Sono rimasta sola in mezzo ai Balcani, o forse era la Sredna Gora. Il brutto era che era tornato. Ho sentito l'auto - ringhiava come una lupa. Aveva deciso di investirmi, di rompermi le gambe? Ho lanciato la valigia lungo il pendio ripido. Ho gettato la borsa giù. Sono saltata dietro di essa.

Склонът бе от пясък и земя, нямаше много скали, търкалях се като стар дюшек, а онзи мяташе нещо по мене. В началото не ме уцели, добре, че наоколо нямаше камънак и така, посред гора, посред юни и жега, седях с един куфар, чанта и двеста и десет лева.
La pendenza era di sabbia e terra, non c'erano molte rocce, rotolavo come un vecchio materasso, e quello lanciava qualcosa su di me. All'inizio non mi colpì, per fortuna non c'erano sassi in giro e così, in mezzo al bosco, a giugno e con il caldo, stavo seduto con una valigia, una borsa e duecentodieci leva.

- Ще те намеря. Ще ти отрежа главата и ще ти я напъхам... - ако напиша къде, никой няма да прочете докрай тази тъмна история. Въобще не му креснах, съвсем тихо, като змия – според китайския зодиак съм зодия змия и сигурно затова се промъквам безшумно - потънах в някакъв непроходим гъсталак. Имаше шипки, изподраха ме, но не крещях – онзи кряскаше отгоре, ликувах – добре, че попадах сред тези храсти, не в лапите му. Зодия змия помни и отмъщава. Няма да забравя как изглеждаш, зная как се казваш, и ще си платиш, Косьо Косев, моя любов.
- Ti troverò. Ti taglierò la testa e te la infilerò... - se scrivo dove, nessuno leggerà fino in fondo questa storia oscura. Non gli ho urlato affatto, molto silenziosamente, come un serpente – secondo il zodiacale cinese sono del segno del serpente e probabilmente per questo mi muovo silenziosamente - sono affondato in un folto cespuglio inestricabile. C'erano rovi, mi hanno graffiato, ma non ho urlato – quello urlava sopra, gioivo – bene che mi trovavo tra questi cespugli, non tra le sue grinfie. Il segno del serpente ricorda e si vendica. Non dimenticherò come appari, so come ti chiami, e pagherai, Kossio Kosev, mio amore.

   ххх ххх ххх ххх ххх

Масажистката й беше възрастна, тиха жена, с прозрачна, светла кожа, която от време на време бъбреше дискретно:
La sua massaggiatrice era una donna anziana e silenziosa, con la pelle trasparente e chiara, che di tanto in tanto chiacchierava discretamente:

– Още мъничко, госпожо.
– Ancora un po', signora.

- Краката! – обади се госпожата. В гласа блесна острие, но масажистката беше свикнала да работи в близост до рани от режещи инструменти. Добави меко:
- Krakatoa! – si fece sentire la signora. Nella voce brillò un'acuta, ma la massaggiatrice era abituata a lavorare vicino a ferite da strumenti affilati. Aggiunse dolcemente:

- Кожата ви днес е превъзбудена.
- La vostra pelle oggi è eccitata.

– Като не те питам, не дрънкай – сряза я жената. - Наела съм те за масажа, не заради ума ти.
– Poiché non ti chiedo, non parlare – la interruppe la donna. - Ti ho assunto per il massaggio, non per la tua intelligenza.

 - Да, госпожо, исках да кажа, че изглеждате добре.
- Sì, signora, volevo dire che sta bene.

 - Знам, че изглеждам добре. За какво ти плащам, да изглеждам зле ли? Кажи сега - как ти се вижда господин Перчемлиев? Но без да ми губиш времето.
- So che sembro bene. Per cosa ti pago, per sembrare male? Dimmi adesso - come ti sembra il signor Perchemliev? Ma senza farmi perdere tempo.

 - Господин Перчемлиев изглежда болен, госпожо.
- Signor Perchemliev sembra malato, signora.

 - Болестта му не ме интересува. Излиза ли сутрин? - тя не погледна към масажистката си, потупа с длан върху искрящо белия чаршаф. – Плати ли ти за масажа?
- La sua malattia non mi interessa. Esce al mattino? - non guardò la sua massaggiatrice, batté il palmo sul candido lenzuolo. – Ti ha pagato per il massaggio?

 - Да, госпожо.
- Sì, signora.

 - Колко?
- Quanto?

 Без нито секунда забавяне възрастната жена, спокойно прокарваща вълни с дланите си по краката – мощни като колони на римски храм, с тежки глезени – отговори.
Senza un attimo di ritardo, la donna anziana, che passava tranquillamente le onde con le palme sui piedi - potenti come colonne di un tempio romano, con caviglie pesanti - rispose.

 - Триста.
- Trecento.

 - Дай ми двеста и петдесет – нареди жената. – Мъжът ми е болен и не знае какво прави.
- Dammi duecentocinquanta - ordinò la donna. - Mio marito è malato e non sa cosa sta facendo.

 Масажистката изглежда беше очаквала подобен развой на ситуацията, защото беше оставила банкноти на стойност 250 лева на шкафчето до платформата за масаж.
La massaggiatrice sembrava aver previsto un simile sviluppo della situazione, perché aveva lasciato banconote del valore di 250 leva sullo scaffale accanto al lettino per massaggi.

– Виждам, че си пресметнала правилно – изрекоха мощните глезени.
– Vedo che hai calcolato correttamente – dissero le potenti caviglie.

 Мобилният телефон на госпожата подскочи и звънна.
Il telefono cellulare della signora ha vibrato e ha squillato.

 - Фреш. Портокал, нар и лимон – отсече тя, хвърли кратък поглед към масажистката, вдигна телефона, изслуша рапорта, който електроните изсипаха в ушите й, и реши: - Не всичките десет. Само един – след това се заслуша, позволи още няколко електрона да се пъхнат в ушите й и каза: – Счупете палеца, разбира се – посочи с поглед масивните си стъпала. Масажистката съсредоточи усилията си върху петите. – Помисли ли за Елизабет? – попита жената с мощните ходила. Думите й бяха спусък на оръжие, готово за стрелба.
- Fresh. Arancia, melograno e limone - tagliò, lanciò uno sguardo veloce alla massaggiatrice, alzò il telefono, ascoltò il rapporto che gli elettroni le riversarono nelle orecchie e decise: - Non tutte e dieci. Solo una - poi si concentrò, permise ad altri elettroni di infilarsi nelle sue orecchie e disse: - Rompete il pollice, naturalmente - indicò con lo sguardo i suoi massicci piedi. La massaggiatrice concentrò i suoi sforzi sui talloni. - Hai pensato a Elizabeth? - chiese la donna dai piedi potenti. Le sue parole erano un grilletto di un'arma pronta a sparare.

 - Да, госпожо – отвърна нейната масажистка.
- Sì, signora – rispose la sua massaggiatrice.

 Спусъкът нареди:

 - Изправи се и ме гледай в очите – масажистката я погледна в очите – кафяви, плитки, изсушени парчета дърво. – Донеси ми брадвата.
- Alzati e guardami negli occhi - la massaggiatrice la guardò negli occhi - marroni, poco profondi, pezzi di legno secco. - Portami l'ascia.

 Масажистката въобще не се изненада. Със ситни крачки пое към шкафа от розова дървесина, изискан шедьовър от Южна Америка, за който госпожата бе платила достатъчно, отвори вратичката и измъкна най-обикновена брадва – всъщност не съвсем обикновена – твърде голяма и тежка беше, и лъщеше.
La massaggiatrice non si sorprese affatto. Con piccoli passi si diresse verso l'armadietto di legno rosa, un'opera d'arte raffinata proveniente dal Sud America, per la quale la signora aveva pagato abbastanza, aprì lo sportello e tirò fuori un'ascia del tutto normale – in realtà non del tutto normale – era troppo grande e pesante, e brillava.

 - Ела – наредиха глезените. - Вдигни я. Да знаеш – това е твоето огледало. Ако нещо излезе от тази стая, брадвата ще престане да бъде огледало….
- Ecco – ordinarono le caviglie. - Sollevala. Devi sapere – questo è il tuo specchio. Se qualcosa esce da questa stanza, l'ascia smetterà di essere uno specchio….

 - А ще бъде използвана по предназначение – отвърна масажистката.
- E sarà utilizzata per lo scopo previsto – rispose la massaggiatrice.

 - Макар че ще ми е мъчно да наредя такова нещо. Никой не ме гримира като тебе, не масажира като тебе, не ме подстригва като тебе. Няма да можеш да се справиш без пръстите на ръцете. И какво за Елизабет, моята дъщеря? Кого имаш предвид?
- Anche se mi dispiacerà sistemare una cosa del genere. Nessuno mi trucca come te, nessuno mi massaggia come te, nessuno mi taglia i capelli come te. Non potrai farcela senza le dita delle mani. E cosa dire di Elizabeth, mia figlia? Chi hai in mente?

 Масажистката продължи да се оглежда в бляскавата стомана на острието. Върху него лицето й беше жълтеникаво петно, незарастваща рана с неясни очертания.
La massaggiatrice continuò a guardarsi nella lucente acciaio della lama. Su di essa, il suo volto era una macchia giallastra, una ferita non rimarginata con contorni indistinti.

 - Имам предвид дъщеря си, госпожо.
- Ho in mente mia figlia, signora.

 - Никога не си ми казвала, че имаш дъщеря.
- Non mi hai mai detto che hai una figlia.

Навън беше неприятен юнски ден – непоносима жега, изведнъж див вятър, дъжд, след което отново черен пек – точно както зодията на госпожа Перчемлиева, Водолей, способен на всичко, постигащ във всяка сфера огромни резултати. – Разкажи ми за нея.
Fuori era una sgradevole giornata di giugno - un caldo insopportabile, all'improvviso un vento selvaggio, pioggia, dopo di che di nuovo un caldo torrido - proprio come il segno zodiacale della signora Perchemlieva, Acquario, capace di tutto, che ottiene risultati enormi in ogni campo. - Raccontami di lei.

 - Беше на четири години и половина, по-скоро на пет и половина, като се замисля - заговори масажистката. Приказваше бавно, старателно, на правилен български език, без да прекъсва масажа по скулите на госпожата; бузите бяха едри, широки, лицето тежеше, по-масивно от двата глезена, взети заедно.
- Aveva quattro anni e mezzo, piuttosto cinque e mezzo, mentre ci pensava - parlò la massaggiatrice. Parlava lentamente, con cura, in un corretto bulgaro, senza interrompere il massaggio sulle guance della signora; le guance erano grandi, larghe, il viso pesava, più massiccio delle due caviglie messe insieme.

 - Не ми губи времето – нареди жената.
- Non farmi perdere tempo - ordinò la donna.

 - Да кажем – беше на пет години. Баща й, счетоводител, изкарваше пари, но беше глупак. Аз също бях глупава, вярвах, че Господ ме е създал за някое красиво място, че от мен се очаква да облагородя света и прочее бла- бла- бла. Казах на дъщеря си – „Да знаеш, че утре ще умра, Ана. Няма да имаш майка.“ Взех си багажа, продадох телевизора, хладилника „Мраз“, масата, холната гарнитура. Изпратих съпруга си, счетоводителя, до Велико Търново на кратка почивка. Заведох Ана при свекървата.
- Diciamo che aveva cinque anni. Suo padre, un contabile, guadagnava soldi, ma era uno stupido. Anch'io ero stupida, credevo che Dio mi avesse creato per un posto bello, che da me ci si aspettava di nobilitare il mondo e così via bla bla bla. Ho detto a mia figlia: "Devi sapere che domani morirò, Ana. Non avrai una madre." Ho preso i miei bagagli, ho venduto la televisione, il frigorifero "Mraz", il tavolo, il divano. Ho mandato mio marito, il contabile, a Veliko Tarnovo per una breve vacanza. Ho portato Ana dalla suocera.

Свекървата не ме понасяше, аз нея също. Много се изненада, че ѝ водя детето, но беше умна дърта вещица. Досети се: – „Искаш да ми подхвърлиш детето и да избягаш?“
La suocera non mi sopportava, e io non lei. Si è molto sorpresa che le portassi il bambino, ma era una vecchia strega intelligente. Ha capito: – "Vuoi lasciarmi il bambino e scappare?"

- Отивам на лекар – излъгах я аз. - Може да е най-лошото.
- Vado dal dottore - l'ho ingannata io. - Potrebbe essere il peggiore.

- Наглите не умират от най-лошото - каза тя, но взе детето. Преди да затворя вратата, ми каза: - Химиотерапията е скъпо удоволствие. Аз няма да ти дам нито стотинка.
- I malvagi non muoiono per il peggio - disse lei, ma prese il bambino. Prima di chiudere la porta, mi disse: - La chemioterapia è un piacere costoso. Non ti darò nemmeno un centesimo.

После знаете, госпожо, българска филология…
Dopo sapete, signora, filologia bulgara…

 - Много трева щеше да преживяш - прекъсна я госпожата. – Ама много, ако си бе останала с тая филология.
- Molta erba avresti dovuto sopportare - la interruppe la signora. - Ma molta, se fossi rimasta con quella filologia.

 - Така е – наведе глава масажистката. - От малка ме биваше в рисуването. Подстригвах децата за двайсет стотинки, къдрех бабите за левче, момчетата стрижех за лев и петдесет. Потръгна ми с гримовете, платих луди пари за курс по козметика и макиаж. Онова, което хората наричат Господ - мрак ли да го нарека, самота или студ – ми подхвърлило дарбата да познавам по кожата каква е болката на човека. По миризмата, госпожо. Имам чувството, че в носа ми живее куче.
- Così è - disse la massaggiatrice. - Da piccola ero brava a disegnare. Tagliavo i capelli ai bambini per venti centesimi, arricciavo le nonne per un lev, i ragazzi li tagliavo per un lev e cinquanta. Ho iniziato a guadagnare con i trucchi, ho pagato soldi folli per un corso di cosmetica e trucco. Quello che le persone chiamano Dio - dovrei chiamarlo oscurità, solitudine o freddo - mi ha lanciato il dono di riconoscere sulla pelle quale sia il dolore dell'uomo. Dall'odore, signora. Ho la sensazione che nel mio naso viva un cane.

 - Какво ще кажеш за моята миризма сега?
- Cosa ne dici del mio odore adesso?

 - Напрегната сте госпожо, но по-малко от миналата седмица.
- È tesa, signora, ma meno rispetto alla settimana scorsa.

 - А за мъжа ми какво ще кажеш? Подушваш ли смърт в кожата му?
- E per mio marito, cosa ne dici? Senti odore di morte nella sua pelle?

 - Да, но мека смърт, не мъчителна. Смъртта ще стои в него, няма да си отива, а той ще мъждука като очите ей на оная риба – масажистката посочи змиорката в аквариума .
- Sì, ma una morte morbida, non dolorosa. La morte rimarrà in lui, non se ne andrà, e lui brillerà come gli occhi di quel pesce – la massaggiatrice indicò l'anguilla nell'acquario.

 - Не ми говори глупости за риби. Кога се появи идеята за смъртта в объркания ти ум?
- Non parlarmi sciocchezze sulle pesci. Quando è apparsa l'idea della morte nella tua mente confusa?

 - Боя се, че умът ми не е объркан, госпожо. Всъщност майка ми хващаше миризмата на смърт във всеки човек. Аз също.
- Ho paura che la mia mente non sia confusa, signora. In realtà, mia madre percepiva l'odore della morte in ogni persona. Anch'io.

 - Кажи ми - нареди жената с масивните глезени, дори се надигна любопитно от стола и вдигна показалеца на дясната си ръка, което означаваше, че гримирането може да престане. Ако вдигнеше показалеца на лявата си ръка, хонорарът на масажистката намаляваше наполовина. – Хайде, приказвай ми за смъртта.
- Dimmi - ordinò la donna con le caviglie massicce, si alzò persino curiosa dalla sedia e alzò l'indice della mano destra, il che significava che il trucco poteva fermarsi. Se avesse alzato l'indice della mano sinistra, il compenso della massaggiatrice si riduceva della metà. - Dai, parlami della morte.

 - Майка ми смяташе, че всеки човек носи смъртта в себе си – както ключа от апартамента или четката си за зъби. Ако човекът не спазва добър режим, ако например приема прекалено много мазнини, пие твърде много алкохол и прочее…
- Mia madre pensava che ogni persona portasse la morte dentro di sé, come la chiave dell'appartamento o il suo spazzolino da denti. Se una persona non segue un buon regime, se ad esempio consuma troppi grassi, beve troppo alcol e così via...

 - Само ако кажеш още един път „прочее“, ще удържа целия ти хонорар – заявиха глезените.
- Solo se dici un'altra volta "peraltro", tratterrò il tuo intero compenso - dichiararono i viziati.

 - Да, госпожо. На смъртта й става неприятно да остава в човека, вдига си шапката и го напуска. Тогава човекът умира, така смяташе майка ми.
- Sì, signora. Alla sua morte diventa sgradevole rimanere nell'uomo, si toglie il cappello e lo abbandona. Allora l'uomo muore, così pensava mia madre.

 - Майка ти е била ненормална – отсече жената и вдигна левия си показалец. Възрастната жена продължи да я гримира с леки, плавни движения, като че миеше новородено бебе. – Продължавай за дъщеря ти. Значи, каза й, че умираш, събра багажа си и се изнесе в столицата.
- Tua madre era anormale – tagliò la donna alzando l'indice sinistro. La donna anziana continuò a truccarla con movimenti leggeri e fluidi, come se stesse lavando un neonato. – Continua per tua figlia. Quindi, le hai detto che stai morendo, hai fatto le valigie e ti sei trasferita nella capitale.

 - Да, така беше. Имах голяма любов с голям човек – каква глупачка съм била. Големите хора взимат големи жени, не парцалени кукли като мене. Живях във вилата на бизнесмена богато, сито, охолно, докато един ден пристигна непозната дама – много изискана, далеч по-красива от мене, макар и доста по-стара. Придружаваше я много здрав и мускулест господин. Той ме преби от бой, и естествено за такива случаи, поруга честта ми.
- Sì, era così. Ho avuto un grande amore con un grande uomo – che sciocca che sono stata. Gli uomini grandi prendono donne grandi, non bambole di stracci come me. Ho vissuto nella villa di un uomo d'affari in modo ricco, sazio, lussuoso, finché un giorno non è arrivata una signora sconosciuta – molto elegante, di gran lunga più bella di me, anche se piuttosto più grande. Era accompagnata da un uomo molto robusto e muscoloso. Mi ha picchiato, e naturalmente in tali casi, ha oltraggiato la mia onore.

 - Моля? Я не ме карай да се смея. Каква част? Изнасилил те е.
- Per favore? Non farmi ridere. Quale parte? Ti ha stuprato.

 - Меко казано, госпожо – отвърна масажистката. – Тъмният ад отмина, не желая да си спомням за него, още повече сега живея с този човек. Той бавно и тихо изплаща на Господ дълга си към мен.
- Morbido a dir poco, signora – rispose la massaggiatrice. – L'oscuro inferno è passato, non desidero ricordarlo, tanto più ora vivo con quest'uomo. Lui sta lentamente e silenziosamente ripagando a Dio il suo debito nei miei confronti.

 - Как го изплаща?
- Come lo paga?

 - Тогава кожата му излъчваше особен мирис. Подозирах, че такъв човек ще ме потърси още утре, че му бях взела кръвта, мозъка, ръцете и костите. Държах смъртта му в белезите и кръвонасяданията, които беше оставил навсякъде по мен. Оказах се права, госпожо. Още същата вечер дойде в бараката за мотики и лопати, където ме беше захвърлил. Заведе ме в къщата си. Старата му майка ме видя и ме прокле да умра по-скоро, но клетвата й отиде при нея. След няколко дни я блъсна камион. Не мога да ви опиша, госпожо, колко внимателно се грижи този човек за мене. Мисля, че открадна мотоциклет, за да доведе лекар в мрачната си къща, после открадна още нещо, не съм сигурна дали беше някакъв автомобил, или златни колиета от вратовете на жените…
Allora la sua pelle emanava un odore particolare. Sospettavo che un tale uomo mi avrebbe cercato già domani, dato che gli avevo preso il sangue, il cervello, le mani e le ossa. Tenevo la sua morte nei segni e nei lividi che aveva lasciato ovunque su di me. Mi sono rivelata giusta, signora. Quella stessa sera venne nella baracca per zappe e pale, dove mi aveva abbandonata. Mi portò a casa sua. Sua madre anziana mi vide e mi maledisse a morire presto, ma la sua maledizione andò a lei. Dopo qualche giorno la investì un camion. Non posso descriverle, signora, quanto attentamente si prenda cura di me questo uomo. Penso che abbia rubato una motocicletta per portare un medico nella sua casa cupa, poi ha rubato qualcos'altro, non sono sicura se fosse qualche automobile o collane d'oro dai colli delle donne...

 - Какво искаш да кажеш? Че и мене може да ме нападне някой идиот по този начин? Нека опита. Ще изтръгна единия му бъбрек. Ще го сваря собственоръчно. Нещастникът ще го изяде пред мене и пред тебе. Повярвай ми.
- Cosa vuoi dire? Che anche io potrei essere attaccato da qualche idiota in questo modo? Che provi. Gli strapperò un rene. Lo cuocerò con le mie mani. Il disgraziato lo mangerà davanti a me e a te. Credimi.

 - Вярвам ви, госпожо – масажистката продължи да гримира дясното око, кафяво, с цвят на застояла кора от портокал, много разгневено.
- Credo a voi, signora – la massaggiatrice continuò a truccare l'occhio destro, marrone, con il colore di una scorza d'arancia stagnante, molto arrabbiato.

 - Продължавай – нареди жената, извади от джоба си сто лева и ги набута в джоба на синята престилка, прецизно огладена, светеща от чистота. – Интересно ми е. Спри с гримовете и ходи да ми направиш мляко с какао. Направи и на себе си. Чакай. Първо ми разкажи докрай за онзи идиот.
- Continua – ordinò la donna, tirò fuori dalla tasca cento leva e li infilò nella tasca del grembiule blu, stirato con precisione, splendente di pulizia. – Mi interessa. Smetti con il trucco e vai a farmi del latte con cacao. Fallo anche per te. Aspetta. Prima raccontami tutto di quel idiota.

 - Да, госпожо. Лекарят, който ме прегледа, заяви, че едва ли ще мога да имам деца. „Ще оцелее ли?“ – попита мъжът, който ме беше пребил. „По всяка вероятност не“ – заяви лекарят. Тогава мъжът се разплака. Не можех да разбера за майка си ли хленчеше, за кого беше нужно това лигавене, така ме болеше всичко, че си помислих: – „Смърт, напусни костите ми и ме остави да умра като хората.“ Не се понасяше повече. Той ми даваше всеки ден сок от лимон с мед, разтриваше ме, толкова старателно и умело, че проходих след пет месеца, макар че лекарят не се надяваше да оцелея. Побойникът ме научи да масажирам болни тела, да правя шини и извлек от билки, но не знаеше, че можех да улавям миризмите на страх и смърт. Онази негова миризма, на човек, който те иска. Държах го окован с верига към утробата си, която бе съсипал и не можеше да върже никакъв плод.
- Sì, signora. Il medico che mi ha visitato ha dichiarato che è improbabile che io possa avere figli. "Sopravvivrà?" - chiese l'uomo che mi aveva picchiato. "Probabilmente no" - disse il medico. Allora l'uomo scoppiò in lacrime. Non riuscivo a capire se si lamentava per sua madre, per chi fosse necessario questo piagnisteo, mi faceva così male tutto che pensai: - "Morte, lascia le mie ossa e lasciami morire come si deve." Non si poteva più sopportare. Ogni giorno mi dava succo di limone con miele, mi massaggiava, così attentamente e abilmente, che cominciai a camminare dopo cinque mesi, anche se il medico non si aspettava che sopravvivessi. Il mio aguzzino mi insegnò a massaggiare corpi malati, a fare stecche e decotti di erbe, ma non sapeva che potevo percepire gli odori della paura e della morte. Quell'odore di lui, di un uomo che ti desidera. Lo tenevo incatenato al mio grembo, che aveva distrutto e non poteva legare alcun frutto.

 - А моят мъж миришеше ли така? Аз държа ли го завързан към моята утроба, искам да кажа – към карантиите… нека използвам - към детеродните си органи? – подхвърли жената и се усмихна криво.
- E il mio uomo puzzava così? Lo tengo legato al mio grembo, voglio dire - alle quarantene... lasciami usare - ai miei organi riproduttivi? - buttò lì la donna e sorrise storto.

 - Как искате да ви разкрия истината, госпожо, по-нежно, за да не ми удържите целия хонорар, или точно каквато е, за да знаете за какво става дума?
- Come volete che vi riveli la verità, signora, in modo più delicato, per non trattenere l'intero compenso, o esattamente com'è, per sapere di cosa si tratta?

 - Карай направо – нареди едрото лице и дълбоко в кафявите очи блесна нещо, подобно на поглед.
- Gira a destra - ordinò il grosso viso e nei suoi occhi marroni brillò qualcosa di simile a uno sguardo.

 - Кожата му е уплашена, госпожо.
- La sua pelle è spaventata, signora.

 - Знам. Друго?
- Lo so. Altro?

 - Друго.... ами може би е рано да приказвам такива неща.
- Altro.... beh, forse è presto per parlare di queste cose.

 - Казвай, или не само ще ти удържа хонорара, но и ще се срещнеш с Айвън.
- Dì, o non solo ti tratterò il compenso, ma incontrerai anche Ivan.

 - Но ако Айвън ми счупи палеца как ще ви масажирам, госпожо?
- Ma se Ivan mi rompe il pollice, come vi massaggerò, signora?

 - Масажистки под път и над път – отвърна остро госпожата.
- Le massaggiatrici sotto e sopra la strada – rispose bruscamente la signora.

 - Кожата му мирише на самота, госпожо, това мога да кажа – прошепна масажистката. - Не зная как ще го изтълкувате. Можете, например, да положите усилия да го доближите към себе си, да заемете мястото на самотата в сърцето му, а може да го изоставите. И тогава ... самотата не търпи празно пространство. Някой друг ще го заеме вместо вас.
- La sua pelle profuma di solitudine, signora, questo posso dirlo - sussurrò la massaggiatrice. - Non so come lo interpreterete. Potete, ad esempio, sforzarvi di avvicinarlo a voi, occupare il posto della solitudine nel suo cuore, oppure potete abbandonarlo. E allora... la solitudine non tollera spazi vuoti. Qualcun altro lo occuperà al posto vostro.

 - Този плужек... кажи сега как така онзи, който те осакати, плаща за непристойната си постъпка?
- Questo lumacone... dimmi ora come mai quello che ti ha reso invalido paga per la sua azione indecente?

 - Смъртта има различни начини, по които си тръгва от човека. Неговият е бавен и мъчителен. Онова, което някои наричат „господ“, а аз наричам „случайност“, му изпрати неприятна, режеща болка. Той ме обича, госпожо. Онова, което другите наричат „обич“, аз наричам робство. Заклела съм се никога да не бъда повече роб, госпожо. На никого.
- La morte ha diversi modi di allontanarsi dall'uomo. Il suo è lento e doloroso. Quello che alcuni chiamano "signore", e io chiamo "casualità", gli ha inviato un dolore sgradevole e acuto. Lui mi ama, signora. Quello che gli altri chiamano "amore", io chiamo schiavitù. Ho giurato di non essere mai più schiava, signora. Di nessuno.

 - Хайде бе! – възкликна госпожата с широкото, амбициозно лице, което грейна, истински развеселено. – Така разсъждават единствено просяците.
- Dai! – esclamò la signora con il viso ampio e ambizioso, che si illuminò, veramente divertita. – Solo i mendicanti ragionano in questo modo.

 - Имате право, госпожо – съгласи се масажистката, впила поглед в левия показалец на своята работодателка, която ѝ направи знак незабавно да продължи с фон-дьо-тена.
- Ha ragione, signora – acconsentì la massaggiatrice, fissando l'indice sinistro della sua datrice di lavoro, che le fece cenno di continuare immediatamente con il fondotinta.

 - Значи предлагаш дъщеря си да се грижи за моята дъщеря? – попита жената. – И как така те намери тази твоя дъщеря? Нали си ѝ обяснила, че си умряла?
- Quindi proponi a tua figlia di prendersi cura di mia figlia? - chiese la donna. - E come ha fatto a trovarti questa tua figlia? Le hai spiegato che sei morta?

 - Имах неблагоразумието, когато се роди внучката ми, да й изпратя хиляда лева подарък. Тогава моят партньор не беше така зле. Разбира се, има масажи, които вдигат много болни хора на крака, стига масажистката да желае това. Той открадна нещо, не мога да си припомня точно какво, госпожо, и ми даде хиляда лева, които подарих на внучката си. Грешна постъпка, разбира се. Моята съгледвачка ми съобщи, че зетят ми пропил парите за седмица и половина. Дъщеря ми, която смятах за ограничена и, нека се изразя по-директно, откровено глупава, се оказа с развита интуиция и обоняние. Тя беше разкрила моята съгледвачка…
- Ho avuto la sconsideratezza, quando è nata mia nipote, di inviarle in regalo mille leva. Allora il mio partner non stava così male. Certo, ci sono massaggi che fanno rialzare molte persone malate, purché la massaggiatrice lo desideri. Ha rubato qualcosa, non riesco a ricordare esattamente cosa, signora, e mi ha dato mille leva, che ho regalato a mia nipote. Un'azione sbagliata, ovviamente. La mia informatrice mi ha comunicato che mio genero ha sperperato i soldi in una settimana e mezza. Mia figlia, che consideravo limitata e, lasciatemi esprimere in modo più diretto, francamente stupida, si è rivelata avere un'intuizione e un fiuto sviluppati. Aveva scoperto la mia informatrice... 

- Съгледвачка? Какви са тия глупости? - пресече я госпожата. - Ти да не си Отец Паисий, че разхвърляш мухлясали думи около мене? Прах в очите ли ми хвърляш, що ли?
- Spia? Che sono queste stupidaggini? - la interruppe la signora. - Non sei Padre Paisij, che spargi parole ammuffite intorno a me? Mi stai gettando polvere negli occhi, per caso?

 - Не, госпожо – отрече светкавично масажистката. – Дъщеря ми разкрила жената, която й пратих, още на втория ден. След известно време тя, имам предвид, моята дъщеря, се появи вкъщи - при онзи, който ме беше съсипал. Пристигна и заяви: – „Ти си моята майка. Радвам се, че не си загинала, както ми беше казала. Може би си оцеляла, защото аз винаги се надявах, че си останала жива, за да ме пазиш от света. Сигурно затова се срещаме сега. Било ми е любопитно как изглеждаш. Добре изглеждаш. Това ли е човекът, с когото живееш?“
- No, signora – negò prontamente la massaggiatrice. – Mia figlia ha scoperto la donna che le ho mandato già al secondo giorno. Dopo un po' di tempo, lei, intendo, mia figlia, è apparsa a casa - da colui che mi aveva distrutta. È arrivata e ha dichiarato: – "Tu sei mia madre. Sono felice che tu non sia morta, come mi avevi detto. Forse sei sopravvissuta perché io ho sempre sperato che fossi rimasta viva per proteggermi dal mondo. È sicuramente per questo che ci incontriamo ora. Mi sono sempre chiesta come apparissi. Stai bene. È lui l'uomo con cui vivi?"

Очаквах, че ще започне да проси. Тя не поиска нито лев. Дадох й десетачка. Госпожо, аз вярвам, че човек трябва да се поти за заплатата си. Банкнотите, дадени даром са нож, който се забива в ума и го прави страхлив като на заек. Човек, който прибира незаслужени пари, се научава единствено да бяга. Дъщеря ми стоя десетина минути. Тръгна си, не каза „довиждане“, не каза „сбогом“, не ми даде номер на телефон. Просто изчезна. Знаете как правят змиите: днес са под един камък, утре останал само камъкът и никаква змия под него.
Mi aspettavo che iniziasse a chiedere l'elemosina. Non ha chiesto nemmeno un centesimo. Le ho dato dieci euro. Signora, credo che una persona debba sudare per il proprio stipendio. Le banconote donate sono un coltello che si conficca nella mente e la rende codarda come un coniglio. Una persona che raccoglie soldi immeritati impara solo a scappare. Mia figlia è rimasta una decina di minuti. Se n'è andata, non ha detto "arrivederci", non ha detto "addio", non mi ha dato un numero di telefono. È semplicemente scomparsa. Sapete come fanno i serpenti: oggi sono sotto una pietra, domani rimane solo la pietra e nessun serpente sotto di essa.

 - Дръж приказките за змии и камъни за себе си. Не се интересувам от тях и мразя влечугите. И как се свърза с дъщеря си?
- Tieni le storie di serpenti e pietre per te. Non mi interessano e odio i rettili. E come sei entrato in contatto con tua figlia?

 - Тя отново ми се обади. Дойде у нас. Каза: – „Няма къде другаде да отида, мамо. Не мога да се върна у дома при мъжа си. Сега той живее със жена, която е четири пъти по-едра от мене. Ако се мярна наоколо, ще ме убие. Сигурна съм.“ „Страх ли те е?“ – попитах я аз. Ненавиждам страхливци, госпожо. Ако дъщеря ми, наистина много красива жена, е станала тава желе, пълна с истерии и паника, просто не е моя дъщеря. Толкова години живях без нея, че сега с нея или без нея, ми е все едно. Дали ще задуха южнякът, или ще вали – аз имам покрив над главата си и долари в банковата сметка. Забележете, благодарна съм Ви за съвета. Не внасям авоарите си в нестабилни банки. Парите ми са в Германия.
- Mi ha chiamato di nuovo. È venuta da noi. Ha detto: – "Non ho dove andare, mamma. Non posso tornare a casa da mio marito. Ora vive con una donna che è quattro volte più grande di me. Se mi vede in giro, mi ucciderà. Ne sono sicura." "Hai paura?" – le ho chiesto io. Odio i codardi, signora. Se mia figlia, una donna davvero molto bella, è diventata una gelatina piena di isterie e panico, semplicemente non è mia figlia. Ho vissuto tanti anni senza di lei, quindi ora con lei o senza di lei, mi è indifferente. Che soffi il vento del sud o che piova – ho un tetto sopra la testa e dollari nel conto in banca. Nota, ti sono grata per il consiglio. Non deposito i miei risparmi in banche instabili. I miei soldi sono in Germania.

 - Не ми приказвай баналности за банки – отряза госпожата, която междувременно бе започнала да сърба млякото с какао. Едрите й кости бяха облицовани с обилна, яка плът; млякото с какао й носеше нежелани калории, затова след масажа двете с масажистката щяха да играят радомирско хоро. Масажистката смяташе, че от него мускулите на краката се освобождават от така неприятния целулит. Наистина, макар че беше на 55-плюс, масажистката не бе натрупала мастни отлагания в тялото си. – Докато пиеш мляко, разкажи ми повече за дъщеря си. Толкова ли е стабилна, че да й поверя моето момиче?
- Non parlarmi di banalità sulle banche – interruppe la signora, che nel frattempo aveva iniziato a sorseggiare il latte con cacao. Le sue ossa robuste erano rivestite da una carne abbondante e robusta; il latte con cacao le portava calorie indesiderate, quindi dopo il massaggio le due con la massaggiatrice avrebbero ballato il radomirsko horo. La massaggiatrice credeva che da esso i muscoli delle gambe si liberassero da quella fastidiosa cellulite. In effetti, anche se aveva più di 55 anni, la massaggiatrice non aveva accumulato depositi di grasso nel suo corpo. – Mentre bevi latte, raccontami di più su tua figlia. È così stabile da poterle affidare la mia ragazza?

 - Когато я попитах дали се страхува, дъщеря ми разказа следното: - „Тръгнах с един човек, който има влияние и пари. На всеки петдесет километра спираше и настояваше за интимност.
- Quando le ho chiesto se avesse paura, mia figlia ha raccontato quanto segue: - "Sono uscita con un uomo che ha influenza e soldi. Ogni cinquanta chilometri si fermava e insisteva per l'intimità.

 - Защо не се научиш да говориш нормално? Омръзна ми от превзетост и лицемерие. Той я е обръщал на всеки километър. О, колко интересно!
- Perché non impari a parlare normalmente? Sono stanco di pretese e ipocrisia. Lui l'ha girata a ogni chilometro. Oh, quanto è interessante!

 - Точно така, госпожо. Не мога да кажа точно в кой момент моята дъщеря му отказала. Въпросният господин я изхвърлил от колата си заедно с багажа й. След това се настанил зад волана и уж заминал. Дъщеря ми предвидливо прескочила канавката и се спуснала по склона, а господинът се върнал и започнал да хвърля камъни след нея.
- Esattamente così, signora. Non posso dire esattamente in quale momento mia figlia gli abbia rifiutato. Il signore in questione l'ha buttata fuori dalla sua auto insieme ai suoi bagagli. Dopo si è sistemato dietro al volante e sembrava essere partito. Mia figlia, con saggezza, ha saltato il fosso e si è lanciata giù per la discesa, mentre il signore è tornato indietro e ha cominciato a lanciare sassi contro di lei.

 - Много забавно – прошепна госпожата и за пръв път този ден по лицето й пробяга – не само пробяга, но и се закова - здрава, истинска усмивка. Лице на умиращ от глад, в чиито ноздри е попаднала миризма на пържола. – Слушай какво. Наемам дъщеря ти – нека се грижи за моята дъщеря. При едно условие – искам и настоявам да ме свърже с онзи човек, петдесетте километра. Типът, който е мятал камъни по главата й, докато тя се търкаляла по склона. Според мен тя наистина е заслужавала някой камък да разцепи черепа й.
- Molto divertente - sussurrò la signora e per la prima volta quel giorno sul suo volto si fece strada - non solo si fece strada, ma si bloccò - un sorriso forte e autentico. Volto di un moribondo di fame, le cui narici avevano percepito l'odore di una bistecca. - Ascolta cosa. Assumo tua figlia - che si prenda cura di mia figlia. A una condizione - voglio e insisto che mi metta in contatto con quell'uomo, i cinquanta chilometri. Il tipo che le ha lanciato sassi in testa mentre rotolava giù per la collina. Secondo me, meritava davvero che un sasso le frantumasse il cranio.

   Ххх хххх хххх

Грабнах метлата – Дарина ми беше купила една чисто нова метла - и започнах да мета пред краката й. Тя се ядоса. Познавам веднага яда - две червени резки, като реотан на печка, изгряват на челото й. Аз си мисля: - „Ей сега ще ме хлопне по главата.“
Presi la scopa - Darina mi aveva comprato una scopa completamente nuova - e cominciai a spazzare davanti ai suoi piedi. Lei si arrabbiò. Riconosco subito la rabbia - due strisce rosse, come il filo di una stufa, si accendono sulla sua fronte. Penso: - "Adesso mi colpirà in testa."

 - Казах ли ти да не метеш! – проговори тя. Като че магарето на кмета и магарето на просяка Мишайко ревнаха едновременно. По-добре да ме бе хлопнала.
- Hai detto di non spazzare! - disse lei. Come se l'asino del sindaco e l'asino del mendicante Mishaiko abbiano ragliato contemporaneamente. Sarebbe stato meglio se mi avesse colpito.

 - Мама ме караше да мета, ако искам нещо. Няма безплатен картоф, казваше ми тя, ама аз не знам какво значи „безплатен“. Сигурно означава гнил. Ако не метеш и не носиш вода, те бият по главата, Дарино.
- Mamma mi costringeva a spazzare se volevo qualcosa. Non c'è patata gratis, mi diceva, ma io non so cosa significa "gratis". Sicuramente significa marcio. Se non spazzi e non porti acqua, ti picchiano in testa, Darina.

 - Нали си мое момиче сега – повтори грамадната уж по-тихо, и ревна само едното магаре, това на просяка Мишайко. – Какво искаш?
- Sei la mia ragazza adesso - ripeté la gigantesca, apparentemente più piano, e belò solo l'asino, quello del mendicante Mishaiko. - Cosa vuoi?

 - Искам да ме научиш една буква – казах аз. – Няма безплатен картоф - повторих аз. – Кажи ми какво да направя, че да ме научиш една буква.
- Voglio che mi insegni una lettera - dissi io. - Non c'è patata gratis - ripetei io. - Dimmi cosa devo fare per insegnarmi una lettera.

 - Кажи ми „майко“ – отсече грамадната.
- Dì "madre" - tagliò il gigante.

 - Майко – казах й аз и направо да умре човек: двата реотана на челото угаснаха веднага, устата й се изви, като че бе шаран, захапал въдица, и започна да се огъва насам-натам. Дали щеше да ме бие, или да ме рита? Вдигна ръка и без да ме удари въобще, я отпусна на главата ми.

 - Ти си хубаво дете. Само ако някой те бие, ще му откъсна главата.
- Sei un bel bambino. Solo se qualcuno ti picchia, gli staccherò la testa.

 Обаче не можа да ми каже буквата съвсем никак.
Tuttavia non riuscì a dirmi la lettera affatto.

Двама мъже, единия го познавах по-добре, овчаря Рачо от кръчмата - мела съм пред краката му и му носех вода, той ми даваше стотинки; другият го познавах по-зле, щото метях и му носех вода в същата кръчма, а той ме буташе настрана с крак – та тия двамата влезнаха в нашия двор. Я да взема метлата да замета, рекох си и я грабнах. Тогава великанката – като в оная приказка за човекоядеца и неговата грамадна жена – ме плесна по врата, изтървах метлата и си прехапах езика.
Due uomini, uno lo conoscevo meglio, il pastore Racho della taverna - avevo spazzato ai suoi piedi e gli portavo acqua, lui mi dava delle monetine; l'altro lo conoscevo meno bene, perché spazzavo e gli portavo acqua nella stessa taverna, e lui mi spingeva da parte con il piede - e così questi due entrarono nel nostro cortile. "Vado a prendere la scopa per spazzare", pensai e la afferrai. Allora la gigante - come in quella fiaba del cannibale e della sua enorme moglie - mi schiaffeggiò sul collo, feci cadere la scopa e mi morso la lingua.

В нашия двор имаше една купчина керемиди и тия двата започнаха да ги изнасят на улицата. Помня, че керемидите бяха на мама. Тя излизаше вечер - тогава земята се превръща в черно чудовище, което яде деца като мен – затова си седя у дома. Мама искаше да си направи ателие за магии. Не знам какво е „ателие“, сигурно е купчина от керемиди. Казваше ми, че подушвала смъртта – естествено, че ще я подушва, защото я държеше в онзи затворен куфар. И тебе да държат в залостен куфар, и ти ще замиришеш. Аз също се научих да я подушвам. Смъртта няма с кого да си играе, сама е и като се завърти някъде, усещам накъде върви. Отначало не знаех, че това е смъртта. На другия ден казваха, че е умрял човек на мястото, дето хващах тая миризма – на печени бадеми.
Nel nostro cortile c'era un mucchio di tegole e questi due hanno cominciato a portarle in strada. Ricordo che le tegole erano di mamma. Lei usciva la sera - allora la terra si trasforma in un mostro nero che mangia bambini come me - per questo rimango a casa. Mamma voleva farsi un atelier per magie. Non so cosa sia un "atelier", sarà sicuramente un mucchio di tegole. Mi diceva che annusava la morte - ovviamente, la annusava, perché la teneva in quella valigia chiusa. E se ti tengono in una valigia bloccata, anche tu comincerai a puzzare. Anch'io ho imparato ad annusarla. La morte non ha con chi giocare, è sola e quando si muove da qualche parte, sento dove sta andando. All'inizio non sapevo che quella fosse la morte. Il giorno dopo dicevano che era morto un uomo nel posto dove sentivo quell'odore - di mandorle tostate.

Та мама искаше ателие за магии – магия знам какво е, дават го по телевизора. Принцесата я правят на жаба и жабата на принцеса. Мама сигурно щеше да превърне доста жаби в принцеси, после щеше да има на кого да мета и да получавам по една жълтица, като им занеса шише минерална вода. Затова много обичам жабите – събирам ги и се обучавам да ги преобръщам на принцеси.
Quella mamma voleva un atelier per magie - so cosa è la magia, la danno in televisione. La principessa viene trasformata in rana e la rana in principessa. Mamma probabilmente avrebbe trasformato molte rane in principesse, poi ci sarebbe stato qualcuno su cui lanciare e avrei ricevuto una moneta d'oro, quando portavo loro una bottiglia d'acqua minerale. Per questo amo molto le rane - le raccolgo e mi alleno a trasformarle in principesse.

 - Дарино – казах. - Тия крадат от ателието за магии на мама.
- Дарино – казах. - Questi rubano dal laboratorio di magie di mamma.

 - Майка ти да не е вещица! – ядоса се Дарина и ме плесна по врата, но леко.- Я, тия вярно крадат керемиди.
- Tua madre non è una strega! – si arrabbiò Darina e mi diede un colpetto al collo, ma leggermente. – Sì, questi rubano davvero le tegole.

 Тя изхвърча както беше по рокля - кафява, дълга и широка като одеяло.
Lei volò via come era in abito - marrone, lungo e largo come una coperta.

 - Оставете веднага керемидите – викна тя с гласа на двете магарета едновременно.
- Lasciate subito le tegole – gridò con la voce dei due asini contemporaneamente.

 Двамата се сепнаха.
I due si spaventarono.

 - Тука ли си ти, ма? – попита Рачо овчарят, онзи дето познавах по-добре.
- Sei qui, amico? – chiese Racho il pastore, quello che conoscevo meglio.

 Великанката нищо не рече, тръгна към мъжете – беше по-висока от тях. Те си намигнаха и затърчаха към нея от две страни. Чух как нещо каза хра-а-с – дали глава се пукна, или кост, не мога да определя. Рядко метях вечер в кръчмата, а като почваха да трошат кости и глави, си отивах, та не можах да се ориентирам точно какво се чупи.
La gigante non disse nulla, si avviò verso gli uomini - era più alta di loro. Loro si scambiarono un occhiolino e corsero verso di lei da due lati. Sentii che disse qualcosa come hra-a-s - se si ruppe una testa o un osso, non posso dirlo. Raramente spazzavo la sera nella taverna, e quando cominciavano a rompere ossa e teste, me ne andavo, quindi non riuscii a orientarmi esattamente su cosa si stesse rompendo.

- Хррр! – така ревна великанката, от небето паднаха облаци и един гръм. Гнездо на ластовица се събори и двамата мъже се огледаха. Замириса на смърт. Препечен бадем, това е смъртта. Дарина скочи, стисна две керемиди, не видях как го направи. Рачо, дето познавах добре, падна възнак – не знам точно какво е „възнак“, но сигурно означава с кръв в устата. И другият падна възнак.
- Hrhr! – così ruggì la gigante, dal cielo caddero nuvole e un tuono. Il nido di una rondine si rovesciò e i due uomini si guardarono attorno. Iniziò a puzzare di morte. Mandorla tostata, questa è la morte. Darina saltò, strinse due tegole, non ho visto come lo fece. Racho, che conoscevo bene, cadde supino – non so esattamente cosa significhi "supino", ma sicuramente significa con sangue in bocca. E l'altro cadde supino.

 - Донеси въже – викна ми тя. Първото нещо, което ме научи Дарина, беше къде стои въжето. В гардероба при роклите й. Баща ми често си идеше пиян – ама вече не си идва.
- Porta la corda – mi urlò. La prima cosa che mi insegnò Darina fu dove si trovava la corda. Nell'armadio con i suoi vestiti. Mio padre tornava spesso a casa ubriaco – ma ora non torna più.

 - Въжето! – нареждаше ми Дарина.
- La corda! – mi ordinava Darina.

Аз отивах при роклите й – две рокли, абсолютно еднакви, кафяви; четири ножа, една брадва, един трион и един чук, това имаше в гардероба й, и пет парчета въже. Първия път върза баща ми с въжето и ме изгони: – „Излез, Ано!“, аз излязох, но си оставих вратата отворена, исках да видя какво прави.
Andavo da lei per i suoi vestiti - due vestiti, assolutamente identici, marroni; quattro coltelli, un'ascia, una sega e un martello, questo c'era nel suo armadio, e cinque pezzi di corda. La prima volta legò mio padre con la corda e mi cacciò: - "Esci, Ano!", io uscii, ma lasciai la porta aperta, volevo vedere cosa stava facendo.

Тя върза баща ми с въжето, свали колана от панталоните му и започна да го налага.
Lei legò mio padre con la corda, gli tolse la cintura dai pantaloni e cominciò a picchiarlo.

 - Не съм дошла тука да гледам пияница. Искам разбиране. После ще ти дам ракия. Ще те бия, докато изтрезнееш.
- Non sono venuta qui per vedere un ubriaco. Voglio comprensione. Poi ti darò della grappa. Ti picchierò finché non ti riprendi.

 - Изтрезнях, Дарче – лъжеше я той. Беше по-стар от нея, по-мършав, по-дълъг и не можеше да я заблуди.
- Mi sono ripreso, Darče – le mentiva lui. Era più grande di lei, più magro, più alto e non poteva ingannarla.

 - Дай да видя.
- Fammi vedere.

 Не зная какво гледаше тя. Тупаше го с колана още няколко пъти и го зарязваше така, вързан.
Non sapeva cosa stesse guardando. Lo colpiva con la cintura ancora un paio di volte e lo lasciava così, legato.

 След известно време го помирисваше и ако ревнеше към мен: – „Още въже!“, баща ми плачеше, после цяла седмица не посмяваше да се прибере в къщата. Накрая се научи - идваше си без ракия, без коняк, без водка, трезвен като риба и ставаше ясно: почва онзи тъп филм за любовта между тях. Излизах на пейката и си мислех как да направя от жаба принцеса, кроях завери да облека нещо черно, че да не ме забелязват, като се скитам по улиците.
Dopo un po' di tempo lo annusava e se mi ringhiava: – "Ancora corda!", mio padre piangeva, poi per un'intera settimana non osava tornare a casa. Alla fine si abituò - tornava a casa senza grappa, senza cognac, senza vodka, sobrio come un pesce e diventava chiaro: iniziava quel brutto film sull'amore tra di loro. Uscivo sulla panchina e pensavo a come trasformare una rana in principessa, complottavo per indossare qualcosa di nero, in modo da non farmi notare mentre vagavo per le strade.

Ясно, глупаво направих, че се остригах - вместо да не ме забелязват, всички гледаха как главата ми лъщи като шише ракия, и за да се скрия от очи и уши, си правех шапки от вестник.
È chiaro, ho fatto una stupidaggine a farmi tagliare i capelli - invece di non farmi notare, tutti guardavano la mia testa brillare come una bottiglia di grappa, e per nascondermi da occhi e orecchie, mi facevo cappelli di giornale.

 - Въже! – обади се Дарина и аз подскочих. В гласа й боксуваха два Тира. Отхвърчах до гардероба и довлякох две топчета въже. През това време пияницата, който не познавах добре, че лошо ме риташе, се размърда. Дарина го блъсна тъй, както той блъскаше мен. Може и да е било по-силно, защото човекът се сви да умира. Тя не се уплаши въобще. И аз не се уплаших, не миришеше на изгорели бадеми, наоколо нямаше смърт. Пък и аз не се страхувах от смъртта - тя е самотна като мен, мен и когато не седи в куфара на мама, само гледа кого да наобиколи и да измете пред краката му.
- Corda! – chiamò Darina e io sobbalzai. Nella sua voce boxavano due tir. Saltai fino all'armadio e trascinai due palline di corda. Nel frattempo, l'alcolizzato, che non conoscevo bene, che mi calciava male, si mosse. Darina lo spinse così, come lui spingeva me. Potrebbe anche essere stato più forte, perché l'uomo si ritrasse per morire. Lei non si spaventò affatto. E nemmeno io mi spaventai, non sapeva di mandorle bruciate, intorno non c'era morte. E io non avevo paura della morte - è sola come me, me e quando non è nella valigia di mamma, guarda solo chi circondare e spazzare davanti ai suoi piedi.

 Дарина завърза злобния, дето риташе. Рачо също се размърда.
Darina ha legato il cattivo che calciava. Racho si è anche mosso.

 - Не тормози чичо Рачо! – писнах аз. – Той е добър човек! - но Дарина го ритна и той дори не се сгъна, отпусна се на цимента и главата му дрънна в керемидата, която искаше да окраде. Веднага скочих, довлякох кофа с вода и полях врата му.
- Non fermarti zio Racho! - dissi io. - È una brava persona! - ma Darina lo calcò e lui non si piegò nemmeno, si lasciò andare sul cemento e la sua testa colpì la tegola che voleva rubare. Subito saltai su, trascinai un secchio d'acqua e gli bagnai il collo.

 - Не миришеш на умиране, не бой се, чичо Рачо – обадих му аз. – На, пий - и му сипах от кофата във устата. Дарина ме блъсна леко, кофа и аз се търколихме на цимента, а тя върза с въжето добрия човек. После смъкна каиша от панталоните на лошия - Рачо си бе вързал дънките с канап - и започна да ги налага.
- Non puzzi di morte, non avere paura, zio Racho - gli dissi. - Ecco, bevi - e gli versai dalla secchiello in bocca. Darina mi spinse leggermente, la secchiello e io rotolammo sul cemento, mentre lei legò con la corda il buon uomo. Poi slegò la cintura dei pantaloni del cattivo - Racho si era legato i jeans con una corda - e cominciò a colpirli.

 - Ако ви видя да крадете още един път нещо от тоя двор – захвана да приказва тя с два трактора и два ножа в гърлото си. – Ще ви отрежа топките.
- Se ti vedo rubare un'altra volta qualcosa da questo cortile - cominciò a parlare lei con due trattori e due coltelli in gola. - Ti taglierò le palle.

 - Ти – обърна се към мене тя. - Ако дадеш на тоя да пие вода, ще те заключа в мазето. Ще спиш там два дни и две нощи без троха хляб.
- Tu – si è rivolta a me. - Se dai da bere a questo, ti chiuderò nel seminterrato. Dormirai lì per due giorni e due notti senza una briciola di pane.

 После изплющя още два пъти по гърба на добрия Рачо и пет пъти по гърба на лошия, дето ме риташе. Прицели се, удари с кокалчетата на пръстите си лошия между веждите, отвърза въжето, стисна крадеца за ризата и панталоните, и го извлече от двора ни. Видях, че го метна на улицата, после пристъпи до Рачо.
Dopo colpì ancora due volte sulla schiena del buon Racho e cinque volte sulla schiena del cattivo, quello che mi calciava. Si prese la mira, colpì con le nocche delle dita il cattivo tra le sopracciglia, sciolse la corda, afferrò il ladro per la camicia e i pantaloni, e lo trascinò fuori dal nostro cortile. Vidi che lo gettò in strada, poi si avvicinò a Racho.

 - Не го бий с кокалчетата, моля те – замолих се аз. – Той е добър пияница. Вчера купи захарно петле, викна ми: – „Ела, дете, вземи го преди да ме отреже ракията“ – и ми го даде. Не го удряй, моля ти се! - тя вдигна ръка да халоса мен, но аз изведнъж се досетих и прошепнах: – Майко, моля ти се, не го удряй.
- Non picchiarlo con le nocche, ti prego - mi sono implorato. - È un buon ubriacone. Ieri ha comprato un gallo di zucchero, mi ha chiamato: - "Vieni, bambino, prendilo prima che la grappa me lo tagli" - e me l'ha dato. Non picchiarlo, ti prego! - lei alzò la mano per colpirmi, ma io all'improvviso mi sono ricordato e ho sussurrato: - Mamma, ti prego, non picchiarlo.

 Ръката й се отпусна, тя стисна Рачо овчаря за гушата и отсече:
La sua mano si rilassò, strinse Racho il pastore per il collo e disse:

 - Ако не беше това дете, щеше да повръщаш кръв десет дена. – Развърза въжето, хвана го за яката и го вдигна. – Изчезвай.
- Se non fosse stato per questo bambino, avresti vomitato sangue per dieci giorni. – Sciolse la corda, lo afferrò per il colletto e lo sollevò. – Sparisci.

 За пръв път видях голям мъж да се кланя към земята и задник да се превива като магарешки трън по време на буря.
Per la prima volta ho visto un uomo grande inchinarsi verso terra e il suo sedere piegarsi come un rovo durante una tempesta.

 - Мерси, госпожо, мерси, госпожо – изфъфли през кръв и плюнки Рачо, забърса устата си с ръкав и побягна като заек по улицата, но се спъна в оня, дето риташе зло, и за малко да се просне по очи до него. – Мерси, госпожо. Моля.
- Grazie, signora, grazie, signora – borbottò Racho tra sangue e sputi, si asciugò la bocca con la manica e scappò come un coniglio per strada, ma inciampò in quello che calciava male e stava per cadere a faccia in giù accanto a lui. – Grazie, signora. Per favore.

 - Ела да те науча една буква сега – повика ме Дарина.
- Vieni che ti insegni una lettera adesso – mi ha chiamato Darina.

Хвана ме за ръка. Нейната ръка беше омазана с кръв, но аз не се плаша от кръв. Мама се плашеше. Тя не колеше пилетата, нищо не колеше, викаше един съсед, болен човек - около него винаги миришеше на печени бадеми, и чаках смъртта да го прибере в куфара си Той колеше, а мама му правеше лекарства от треви и корени.
Mi ha preso per mano. La sua mano era sporca di sangue, ma io non ho paura del sangue. Mamma aveva paura. Non macellava i polli, non macellava nulla, chiamava un vicino, un uomo malato - intorno a lui puzzava sempre di mandorle tostate, e aspettavo che la morte lo portasse via nella sua valigia. Lui macellava, e mamma gli preparava medicine a base di erbe e radici.

 - Донеси ми ракия да си измия раните – каза Дарина. – Оня ме ухапа. - Аз донесох ракия, тя вдигна ръка, посочи с пръст и рече: – Сипи тука.
- Portami della grappa per lavarmi le ferite - disse Darina. - Quello mi ha morso. - Io portai la grappa, lei alzò la mano, indicò con un dito e disse: - Versala qui.

 После написа с кръв и ракия една буква на цимента. „Р“.

 - Това е буквата на ракията, „Р“ - каза тя.
- Questa è la lettera della grappa, "R" - disse lei.

 - И на баща ми - казах аз. - Баща ми я пие.
- E su mio padre - dissi io. - Mio padre la beve.

 Дарина вдигаше на рамо баща ми от пода, даваше му един тиган с картофи, бутче от пиле, една кофа нарязвани домати. Докато той не изядеше всичко, не му даваше капка ракия.
Darina sollevava mio padre da terra, gli dava una padella con patate, un cosciotto di pollo, un secchio di pomodori a pezzi. Finché non mangiava tutto, non gli dava nemmeno una goccia di grappa.

 - Не искам да ям повече – отказваше баща ми, но грамадната държеше шишето пред очите му и той се навеждаше като тормозено кутре. Аз не обичам да бият кучетата. И те, като умират, наоколо мирише на препечени бадеми, както е с хората. Баща ми със сълзи на очи изяждаше всичко до последната троха. Не зная как Дарина усещаше кога той трябва да престане да пие. Телевизорът често повтаряше, че ракията убива. Беше ясно, че Дарина хич не иска баща ми да умре. Изтръгваше му бутилката от устата.
- Non voglio mangiare di più - rifiutava mio padre, ma la gigantesca teneva la bottiglia davanti ai suoi occhi e lui si chinava come un cucciolo maltrattato. Non mi piace che picchino i cani. E loro, quando muoiono, intorno si sente l'odore di mandorle tostate, come con le persone. Mio padre, con le lacrime agli occhi, mangiava tutto fino all'ultima briciola. Non so come Darina sentisse quando lui dovesse smettere di bere. La televisione ripeteva spesso che la grappa uccide. Era chiaro che a Darina non importava affatto che mio padre morisse. Gli strappava la bottiglia di bocca.

 - Още малко, Дарче.
- Ancora un po', Darce.

 После почваха с техните глупости. Аз четях буквара, докато тя оставеше баща ми кротък като яре. Един път пийнах малко ракия за проба, задавих се, кашлях и разбрах: – „Телевизорът не лъже. Шишето те убива.“ Баща ми не го беше страх, Дарина му правеше както във филмите и той се съвземаше. Затова се убедих - ракията те разрязва, любовта те зашива и оздравяваш.
Dopo che iniziarono con le loro stupidaggini. Leggevo il libro delle lettere, mentre lei lasciava mio padre tranquillo come un agnello. Una volta bevvi un po' di grappa per prova, mi soffocai, tossii e capii: – "La televisione non mente. La bottiglia ti uccide." A mio padre non faceva paura, Darina gli faceva come nei film e lui si riprendeva. Perciò mi convinsi - la grappa ti taglia, l'amore ti cuce e guarisci.

  - Искаш ли още? – питаше Дарина, но баща ми не смееше да поиска и заспиваше спокойно като поотрасналите ни пилета.
- Vuoi ancora? - chiedeva Darina, ma mio padre non osava chiedere e si addormentava tranquillo come i nostri pulcini cresciuti.

 Аз умеех да ги приспивам тия гладни клюнове, слагах главата под крилото и пеех: – „Спи, петльо, спи!“ Така спеше баща ми, като че някой бе пъхнал главата му под кокошо крило. Понякога баща ми хъркаше толкова силно, че се събуждах и мислех: - „Край, умряла съм. Мечката ме е изяла и съм корема й“, обаче си бях на леглото. Над носа ми имаше килимче, заковано на стената: едно момиче с големи смешни обувки и широка като кметството рокля.
Sapevo far addormentare questi affamati becchi, mettevo la testa sotto l'ala e cantavo: – "Dormi, gallo, dormi!" Così dormiva mio padre, come se qualcuno gli avesse infilato la testa sotto l'ala di una gallina. A volte mio padre russava così forte che mi svegliavo e pensavo: - "È finita, sono morta. L'orso mi ha mangiata e sono nel suo stomaco", ma in realtà ero a letto. Sopra il mio naso c'era un tappeto, inchiodato al muro: una ragazza con grandi scarpe buffe e un vestito largo come il municipio.

- Да не си самотна – обясняваше ми мама. - Защото аз скоро ще умра, а ти си говори с това дете. - Но то още не се бе научило да говори и аз разговарях с кучето Гашо, с копривата, с тревата, която пасеше котката.
- Non essere sola - mi spiegava mamma. - Perché io morirò presto, e tu parli con quel bambino. - Ma lui non aveva ancora imparato a parlare e io parlavo con il cane Gasho, con l'ortica, con l'erba che pascolava il gatto.

Понякога отивах до бъзовете. На това място нямаше ограда между нашия двор и двора на Шушомир. Тогава носех най-старите си дрехи, едно палто на баща ми, синьо като развалена сланина, и се провирах във Шушомирови. Не смеех да го викна, защото баща ми веднъж ме би с коприва.
A volte andavo ai sambuchi. In quel posto non c'era una recinzione tra il nostro cortile e quello di Shushomir. Allora indossavo i miei vestiti più vecchi, un cappotto di mio padre, blu come un grasso andato a male, e mi infilavo nel cortile di Shushomir. Non osavo chiamarlo, perché una volta mio padre mi picchiò con l'ortica.

 - Само да те видя още веднъж да прескочиш при оня боклук – и прас с копривата. – Само да го видя да говори с тебе – прас още веднъж.
- Solo vederti saltare ancora una volta da quel lurido – e un colpo con l'ortica. – Solo vederlo parlare con te – un colpo ancora una volta.

 Обаче тая вечер започнах да повръщам. Цялата почервенях, като кофа с червена боя станах, мама още не беше умряла в куфара си, поля ме с вода, после ме сложи в едно корито с извлек от нейните билки. Стори ми се, че извлекът стана ален, сякаш в коритото бяха заклали яре. Баща ми седеше като куче – аз обичам кучетата и Гашо е най-добрият ми приятел след Шушомир. Мама каза на баща ми:
Tuttavia, quella sera cominciai a vomitare. Diventai tutta rossa, come un secchio di vernice rossa, mia madre non era ancora morta nella sua valigia, mi spruzzò d'acqua, poi mi mise in una tinozza con un estratto delle sue erbe. Mi sembrò che l'estratto fosse diventato cremisi, come se avessero macellato un capretto nella tinozza. Mio padre sedeva come un cane – io amo i cani e Gasho è il mio migliore amico dopo Shushomir. Mia madre disse a mio padre:

 - Напускам те.
- Ti lascio.

 Аз още не знаех какво означава „напускам те“, но като видях куфара и как слага в него дрехи, разбрах, че ще ходи към автобусната спирка. Но се бях излъгала. Тя тръгваше да умира. Добре – куфарът й беше натъпкан с дрехи, тогава къде в него щеше да се побере смъртта? Или дрехите на мама са смъртта? Едва ли. Не миришеха на препечени бадеми.
Non sapevo ancora cosa significasse "ti lascio", ma quando ho visto la valigia e come metteva dentro i vestiti, ho capito che stava andando verso la fermata dell'autobus. Ma mi ero ingannata. Stava per morire. Bene - la sua valigia era piena di vestiti, allora dove sarebbe potuta stare la morte? O i vestiti di mamma sono la morte? Difficilmente. Non sapevano di mandorle tostate.

 - Недей! – викна баща ми. – Детето не може без тебе.
- Non farlo! – gridò mio padre. – Il bambino non può stare senza di te.

 Мама нищо не каза. Тя не приказва много, понякога я виждах, че чете книги - все книги за магии. Те останаха у нас, затова исках да науча азбуката по-бързо – изгарях от мерак и аз да развържа някоя магия. Без друго керемидите никой не открадна, щях да си направя ателие – това е купчина, която превръща камъчетата в шоколадови бонбони. Много искам да съм кутия, пълна с шоколад - тогава всички деца ще тичат при мене и ще има с кого да си играя. Сега съм самотна като празна кучешка колиба.
Mamma non ha detto nulla. Non parla molto, a volte la vedevo leggere libri - sempre libri di magie. Sono rimasti da noi, perciò volevo imparare l'alfabeto più in fretta - bruciavo di desiderio di sciogliere qualche magia. D'altronde, nessuno ha rubato le tegole, avrei fatto un atelier - è un mucchio che trasforma i sassolini in caramelle di cioccolato. Vorrei tanto essere una scatola piena di cioccolato - allora tutti i bambini correranno da me e avrò qualcuno con cui giocare. Ora sono sola come una cuccia per cani vuota.

Промушвам се, навлечена в старото палто на баща ми, в дупката между бъзовете и подушвам въздуха – гадая какво е сготвила майката на Шушомир. Тя е ниска и кръгла, има много мас в нея, затова готви толкова хубаво. Човек, който трупа мас около брадичката и под колана, готви най-хубаво. Поемам ли, поемам миризми и се чудя какво е сварила. Мама не готви, тя си четеше магиите и ми даваше кренвирши. За да не разбере тате, че тръгвам към Шушомирови и в миг да грабне копривата, аз крякам като самотна жаба – по телевизията самотните жаби стават принцеси. Майката на Шушомир излиза с една паничка. Носът ми е като готвач, веднага се сеща какво е сготвено в паничката.
Mi faccio strada, indossando il vecchio cappotto di mio padre, nella buca tra i sambuchi e annuso l'aria - indovino cosa ha cucinato la madre di Shushomir. È bassa e rotonda, ha molta massa in lei, perciò cucina così bene. Una persona che accumula massa attorno al mento e sotto la cintura cucina nel modo migliore. Inspiro, percepisco odori e mi chiedo cosa abbia cucinato. Mamma non cucina, leggeva le sue magie e mi dava le salsicce. Per non far capire a papà che mi sto dirigendo verso casa di Shushomir e in un attimo afferra l'ortica, grido come una rana solitaria - in televisione le rane solitarie diventano principesse. La madre di Shushomir esce con una ciotola. Il mio naso è come un cuoco, si ricorda subito cosa è stato cucinato nella ciotola.

 - Ето малко за жабчето – казва майката на Шушомир и донася манджата до бъзовете. Има и лъжичка, има и хляб. Аз крякам ли, крякам, ставам гьол пълен със жаби, а тя добавя: - Мило жабче, има и кекс за тебе.
- Ecco un po' per la ranocchia - dice la madre di Shushomir e porta il piatto vicino ai sambuchi. C'è anche un cucchiaio, c'è anche del pane. Io grido, grido, divento uno stagno pieno di rane, e lei aggiunge: - Caro ranocchio, c'è anche una torta per te.

Оставя паничката с лъжицата. В хартия е завила парче кекс и аз ям, ям, ям, ям, накрая дори не мога да крякам, за да й благодаря. Нося си винаги въглен – когато тате пали печката, събирам въглени и върху хартията от кекса рисувам сърце. Сърце означава, че искаш да кажеш „Благодаря, лельо Вяра, ако си тука, ще те целуна по бузата, толкова е хубава беше чорбата.“ Понякога забравям въгленчето и ме е яд – провирам се още по-дълбоко през дупката и ѝ махам с ръка. Тя се преструва, че не ме вижда, но ми маха с ръка и все едно съм я целунала по бузата.
Lasciando il piattino con il cucchiaio. Ha avvolto un pezzo di torta nella carta e io mangio, mangio, mangio, mangio, alla fine non riesco nemmeno a strillare per ringraziarla. Porto sempre con me un pezzo di carbone – quando papà accende il forno, raccolgo i carboni e sulla carta della torta disegno un cuore. Un cuore significa che vuoi dire "Grazie, zia Vjara, se sei qui, ti bacerò sulla guancia, quanto era buona la zuppa." A volte dimentico il carboncino e mi arrabbio – mi infilo ancora più in profondità attraverso il buco e le saluto con la mano. Lei finge di non vedermi, ma mi saluta con la mano e sembra che l'abbia baciata sulla guancia.

След малко излиза Шушомир. И той се преструва, че не ме вижда и маха така - бавно и полека. Аз се надявам, че той ще се промъкне зад църквата. Няма да говори с мене, защото баща му и баща ми се нямат и ще се сбият. Само ще се разминем със Шушомир и ще му махна. Той на мене ще махне, но някой път не идва. Аз понякога не се промъквам край бъзовете – мама ми чете приказка, а това е най-хубавото нещо на света, по-хубаво от чорбата на леля Вяра, по-вкусно от кекса.
Tra poco esce Shushomir. E lui fa finta di non vedermi e saluta così - lentamente e piano. Spero che si intrufoli dietro la chiesa. Non parlerà con me, perché suo padre e mio padre non si sopportano e si picchieranno. Solo ci incroceremo con Shushomir e gli farò un cenno. Lui mi saluterà, ma a volte non viene. A volte non riesco a passare vicino ai sambuchi - mamma mi legge una favola, e questa è la cosa più bella del mondo, più bella della zuppa della zia Vjara, più buona del dolce.

 - Мамо, мога ли да дойда с тебе? – бях я помолила тогава, но тя отвърна:
- Mamma, posso venire con te? – l'avevo chiesto allora, ma lei rispose:

– Не може. Аз ще умра.
– Non può. Io morirò.

 - Мога ли да умра с тебе? – попитах.
- Posso morire con te? – chiesi.

 - Не тръгвай – каза от ъгъла баща ми. – Вкъщи е лошо без тебе.
- Non andare - disse mio padre dall'angolo. - A casa è brutto senza di te.

 Но на другия ден, какъв ти друг ден, когато съм с мама, аз не зная дали е друг, или е същият ден, защото тя е и ден и нощ, и трева и къща, и коприва, и пътечка през копривата. Същия ден си взе куфара, а може и същата година да е било. Аз не мога да познавам кога е ден и кога година – мина онази Опел-камионетка и я взе заедно със смъртта в куфара й. Оттогава ми се струва, че престанах да усещам умирането – а може би баща ми толкова миришеше на препечени бадеми, че бях забравила всички останали миризми.
Ma il giorno dopo, quale giorno dopo, quando sono con mamma, non so se è un altro giorno o lo stesso giorno, perché lei è sia giorno che notte, sia erba che casa, sia ortica che sentiero attraverso l'ortica. Lo stesso giorno prese la valigia, o potrebbe essere stato lo stesso anno. Non riesco a riconoscere quando è giorno e quando è anno – passò quel furgone Opel e lo portò via insieme alla morte nella sua valigia. Da allora mi sembra di aver smesso di sentire la morte – o forse mio padre puzzava così tanto di mandorle tostate che avevo dimenticato tutti gli altri odori.

Докато у нас се настани Дарина.
Fino a quando Darina si sistemerà da noi.

-Яж - казваше тя и ми сипваше супа в чиния. - Докато не я изядеш, няма да мърдаш. Виж се каква си кльощава.
- Io - diceva lei e mi versava la zuppa nel piatto. - Finché non la mangi, non ti muovi. Guarda come sei magra.

Аз седях над супата ден и нощ, Гашо, моят приятел, клечеше до мене и сигурно си мислеше, че великанката ще кара и мен да пия ракия, но тя ме оставяше над пълната чиния и полека, макар че не съм лошо дете – мама казваше че само лошите деца циврят – започвах да роня сълзи. Те капеха в супата и нито лъжица повече не можех да изям.
Io stavo seduto sopra la zuppa giorno e notte, Gasho, mio amico, si accovacciava accanto a me e sicuramente pensava che la gigante mi avrebbe costretto a bere rakija, ma lei mi lasciava sopra il piatto pieno e lentamente, anche se non sono un cattivo bambino - mia madre diceva che solo i cattivi bambini piangono - cominciavo a versare lacrime. Esse cadevano nella zuppa e non riuscivo a mangiare nemmeno un cucchiaio in più.

Накрая Дарина ме пускаше и аз, нищо че не бях в старото синьо палто на баща ми, се промъквах в дупката между бъзовете и кряках тъжно, като жаба, която абсолютно никога няма да се превърне в принцеса. Вяра, майката на Шушомир, излизаше с хубава чиста паничка, но на мене не ми се ядеше нищо, изпълзявах през дупката, макар че имаше коприва, голи охлюви, гущери, които се зъбеха с големи зъби насреща ми. Леля Вяра идваше при мене, хващаше ме за ръка, водеше ме до чешмата и измиваше лицето ми с вода.
Alla fine, Darina mi lasciava passare e io, anche se non indossavo il vecchio cappotto blu di mio padre, mi infilavo nel buco tra i sambuchi e gridavo tristemente, come una rana che assolutamente non diventerà mai una principessa. Vjara, la madre di Shushomir, usciva con una bella ciotola pulita, ma a me non andava di mangiare nulla, strisciavo attraverso il buco, anche se c'erano ortiche, lumache nude, lucertole che mi ringhiavano con grandi denti. Zia Vjara veniva da me, mi prendeva per mano, mi portava al rubinetto e mi lavava il viso con acqua.

- Ти си такова хубаво малко момиченце – казваше тя.
- Sei una così bella bambina – diceva lei.

Шушомир предлагаше:

– Айде да играем на топчета - и макар че понякога баща му си беше у тях и се мразеха с баща ми както се мразеха глутниците кучета от горната и от долната махала, не ме пропъждаше, и играехме на топчета.
– Dai, giochiamo a palline - e anche se a volte suo padre era a casa e si odiavano con mio padre come si odiavano le bande di cani del quartiere superiore e di quello inferiore, non mi cacciava e giocavamo a palline.

Шушомир ме биеше оттук до Черни връх и обратно, накрая нарочно ме оставаше да го бия, но аз пак не го биех и той ми подаряваше топче от неговите - най-силния бияч, за да не ми е тъжно. Всеки ден ми подаряваше по един бияч и всичките му биячи дойдоха при мене в една кутия, която един ден баща ми изхвърли в реката.

Тогава аз пак станах червена-лилава като кофата с лилава боя, но нали мама вече беше умряла, нямаше кой да ми сложи извлек от треви и корени в коритото. Дарина ме гушна и взе да крачи напред-назад, нещо кресна на баща ми, после ме остави на кревата, грабна го за раменете и не знам какво му добави. След един час, а може и да е било година, аз не познавам кога е година и кога е час, татко ми донесе две кутии със стъклени топчета – всичките в различни цветове със сълзи в коремите, толкова хубави, че ахнах.
Allora diventai di nuovo rossa-viola come il secchio con la vernice viola, ma dato che mamma era già morta, non c'era nessuno che mi mettesse un estratto di erbe e radici nella bacinella. Darina mi abbracciò e cominciò a camminare avanti e indietro, urlò qualcosa a mio padre, poi mi lasciò sul letto, lo afferrò per le spalle e non so cosa gli aggiunse. Dopo un'ora, o forse era passato un anno, non so riconoscere quando è un anno e quando è un'ora, papà mi portò due scatole con palline di vetro - tutte di colori diversi con lacrime nei pancini, così belle che esclamai.

Обаче Дарина грамадната не ме остави да заспя веднага, сложи топчетата на гърдите ми и аз останах да спя в ръцете й – отначало ме беше яд, но после тя започна да ме люшка полека и запя: „Аз съм Сънчо“, ида от горица“. В гласа й пак имаше ножове, но тъпи ножове, които не могат да те порежат. На сутринта, като се събудих, бях още в ръцете й, а тя спеше и хъркаше. Стори ми се, че хъркането бе по-добро от песента й.
Tuttavia, Darina la gigante non mi lasciò addormentare subito, mise le palline sul mio petto e io rimasi a dormire tra le sue braccia – all'inizio ero arrabbiato, ma poi lei cominciò a dondolarmi dolcemente e cantò: "Io sono Sunchо", vengo dal bosco". Nella sua voce c'erano di nuovo coltelli, ma coltelli smussati, che non possono tagliarti. La mattina, quando mi svegliai, ero ancora tra le sue braccia, e lei dormiva e russava. Mi sembrò che il russare fosse meglio della sua canzone.

Хххх хххх хххх

- Няма повече да се криеш! – изтрещя голямата Дарина. – Ако се криеш, ще ти откъсна главата – каза тя и вместо да ми откъсне главата, ме целуна по челото. Пита ме защо не нося новата червена фланелка, дето ми я беше купил тате за лев от магазина за втора употреба на Федьо. Фланелката беше почти като нова, направо нова. Защо съм обличала оня черен парцал и черните панталонки, които се изтрили така, щото приличали на дантела на дупето ми. Щото не искам да ме виждат, Дарино, казах й. Като ме виждат, ме бият. Само ми покажи кой те бие – каза ми тя. Съблече ми черната фланелка и черните панталонки, напали печката и ги изгори. Гледах как горят през дупката на горната плоча на печката. Все едно дясната ми ръка гореше, все едно мозъкът ми гореше, а след него червата и ноктите. Дарина ми хвърли новата червена фланелка за лев, нямах други къси панталонки и ми облече едни стари дънки толкова малки, че мравка не можеше да се побере в тях. Стягат ме. Замириса на препечени бадеми, „Ще мра“, казах й и тя се уплаши. Смъкна ми малките дънки, напъха и тях в печката да изгорят, обу ми едни гащета под фланелката – тя дълга и безкрайна фланелка, можеше и къщата, и мен да облече – после каза:
- Non ti nascondere più! – urlò la grande Darina. – Se ti nascondi, ti stacco la testa – disse e invece di staccarmi la testa, mi baciò sulla fronte. Mi chiese perché non indossassi la nuova maglietta rossa che papà mi aveva comprato per un lev nel negozio dell'usato di Fedyo. La maglietta era quasi nuova, proprio nuova. Perché indossassi quel vecchio straccio e quei pantaloni neri, che si erano consumati tanto da sembrare pizzo sul mio sedere. Perché non voglio che mi vedano, Darina, le dissi. Quando mi vedono, mi picchiano. Fammi solo vedere chi ti picchia – mi disse. Mi tolse la maglietta nera e i pantaloni neri, accese il forno e li bruciò. Guardavo come bruciavano attraverso il buco della piastra superiore del forno. Sembrava che la mia mano destra bruciasse, sembrava che il mio cervello bruciasse, e dopo di lui le viscere e le unghie. Darina mi lanciò la nuova maglietta rossa per un lev, non avevo altri pantaloni corti e mi mise dei vecchi jeans così piccoli che una formica non ci sarebbe potuta entrare. Mi stringono. Iniziò a odorare di mandorle tostate, "Morirò", le dissi e lei si spaventò. Mi abbassò i piccoli jeans, li infilò nel forno per bruciarli, mi mise delle mutande sotto la maglietta – quella lunga e infinita maglietta, poteva vestire sia la casa che me – poi disse:

 - Тръгваме.
- Partiamo.

 Хвана ме за ръка и закрачи така бързо, като че беше кон и трактор едновременно, щеше да ми откъсне ръката. Опитвах да не скимтя, защото като скимтя, тате ме плясва по врата. Един път изохках, щото Дарина щеше да ми откъсне ръката. Тя спря, не каза нито дума и си мислех, сега какъв бой ще ядеш, Ано, но не ядох нищо. Тя ме сграбчи и ме гушна, като че бях малко напикано бебе. Заведе ме в магазина – и не тоя за втора употреба, никаква втора употреба - ами скъпия магазин, където има пръскачки, лозарски ножици, ножове, тигани, гащи, чорапи - и какво да видя! Завлече ме до две детски роклички. Толкова скъпи, че въобще не познах числата на етикета.
Mi ha preso per mano e ha cominciato a camminare così veloce, come se fosse un cavallo e un trattore allo stesso tempo, che mi avrebbe strappato il braccio. Cercavo di non guaire, perché quando guaio, papà mi schiaffeggia sul collo. Una volta ho gemito, perché Darina stava per strapparmi il braccio. Si è fermata, non ha detto una parola e pensavo, ora che botta prenderai, Ano, ma non ho preso nulla. Mi ha afferrato e mi ha abbracciato, come se fossi un bambino un po' bagnato. Mi ha portato nel negozio - e non quello dell'usato, nessun usato - ma nel negozio costoso, dove ci sono spruzzatori, forbici da vignaiolo, coltelli, padelle, mutande, calzini - e cosa vedo! Mi ha trascinato verso due vestitini da bambina. Così costosi che non ho nemmeno riconosciuto i numeri dell'etichetta.

 - Обличай - каза ми. - То рокличка - звезда, с дантели и злато по нея, със сребро и скъпоценни камъни. Обличам я – роклята грее върху мене - точна ми е, нито малка, нито голяма
- Vestiti - mi disse. - È un vestito - una stella, con pizzi e oro su di esso, con argento e pietre preziose. Lo indosso - il vestito brilla su di me - mi va perfettamente, né piccolo né grande.

 - Колско струва?
- Quanto costa?

 - 35 лева.
- 35 leva.

Като чух това, умрях. Никога няма да ми я купи. 35 лева са кашон кутии с цигари, три дена ракия за тате…
Quando ho sentito questo, sono morto. Non me la comprerà mai. 35 leva sono una scatola di pacchetti di sigarette, tre giorni di rakija per papà...

 - Давай я – каза Дарина. Аз не смеех да помръдна. Тя ме хвана под мишниците, вдигна ме до тавана, като че бях тавичка с тиквички, смъкна ми платненките и ме пусна на земята боса. След малко се върна с едни сандалки - те направо съкровища, със златни закопчалки, със скъпоценни камъни по тях, и малки токчета – червени. Очите ме заболяха да ги гледам - толкова хубави бяха. Обу ми ги на краката – нито малки, нито големи.
- "Dai, io" - disse Darina. Non osavo muovermi. Lei mi afferrò sotto le ascelle, mi sollevò fino al soffitto, come se fossi un vassoio di zucchine, mi tolse le scarpe di tela e mi lasciò a terra a piedi nudi. Dopo poco tornò con un paio di sandali - erano proprio dei tesori, con fibbie d'oro, con pietre preziose su di essi, e piccoli tacchi - rossi. Gli occhi mi facevano male a guardarli - erano così belli. Me li mise ai piedi - né piccoli, né grandi.

 - Колко струват?
- Quanto costano?

 - 25 лева.
- 25 лев.

 Това са много кутии цигари, много бутилки ракия.
Queste sono molte scatole di sigarette, molte bottiglie di rakija.

 - Давай ги – каза Дарина с глас като дворец – със злато и сребро в стаите, със скъпоценни камъни по прозорците. – Виж се сега. - Тя ме дръпна пред огледалото - гледам и не мога да се позная. Едно момиче със стригана глава, на фъстък блъска в лицето, даже на хлебарка, а рокличка облякло за сто кутии цигари и сто бутилки ракия. Краката на детето пеят от радост, не вярват, че си имат сандалки. Беше страх да дишам да не скъсам закопчалките, да не изцапам тая страхотна рокля.
- Dobbiamo farlo - disse Darina con una voce da palazzo - con oro e argento nelle stanze, con pietre preziose alle finestre. - Guardati adesso. - Mi tirò davanti allo specchio - guardo e non riesco a riconoscermi. Una ragazza con la testa rasata, un'arachide che colpisce in faccia, persino una blatta, e un vestitino indossato per cento pacchetti di sigarette e cento bottiglie di grappa. Le gambe del bambino cantano di gioia, non credono di avere dei sandali. Avevo paura di respirare per non strappare le chiusure, per non sporcare quel fantastico vestito.

 - Страх ме е да ходя, Дарино.
- Ho paura di camminare, Darina.

 - Какво хубаво момиче си – каза якият й глас. – Хайде да си ходим.
- Che bella ragazza sei - disse la sua voce forte. - Andiamo a casa.

 Тръгнахме си, тя с крачки като камион, аз с крачка като камионче. Хванах я за ръката да не се изгуби тази голяма жена.
Siamo partiti, lei con passi da camion, io con passo da camioncino. L'ho presa per mano per non farla perdere, questa grande donna.

 - Вече няма да се криеш от никого.
- Non ti nasconderai più da nessuno.

 - Добре – съгласих се аз. – Може ли да си облека червената фланелка? Ще си оставя роклята на стола и само ще я гледам.
- Va bene – ho acconsentito io. – Posso indossare la maglietta rossa? Lascio il vestito sulla sedia e lo guarderò solo.

 - Не може. С рокличката ще ходиш ...– започна Дарина.
- Non può. Andrai con il vestitino... – iniziò Darina.

- Ако не ходиш, ще ти откъсна главата – завърших аз и тогава за пръв път я видях да се усмихва. Едно лице, голямо като къща - чиста и хубава, където на печката ври боб чорба, а детето е весело, с нови сандали от злато и сребро.
- Se non cammini, ti stacco la testa - ho concluso io e allora per la prima volta l'ho vista sorridere. Un volto, grande come una casa - pulito e bello, dove sul fornello bolle una zuppa di fagioli, e il bambino è felice, con nuove sandali d'oro e argento.

 - Много си хубава като се смееш, Дарино – казах й аз.
- Sei molto bella quando ridi, Darina - le dissi io.

 Тя се усмихна още повече. Така при нас хората се смеят „на тиква”, значи зло не мислят, но нейното лице никога не мислеше зло. Най-обикновено голямо и хубаво лице си беше.
Si sorrise ancora di più. Così da noi le persone ridono "a zucca", significa che non pensano male, ma il suo viso non ha mai pensato male. Era un viso grande e bello, del tutto normale.

 Прибрахме се, тя седна да чисти зелен фасул, а аз, като не знаех какво да направя, за да й кажа колко много ми харесва тая рокличка, а сандалите още повече, грабнах метлата и започнах да мета пред нея. Тя отново се усмихна на тиква, а аз и донесох не една чаша вода - цяла тенджера вода й донесох.
Siamo tornati a casa, lei si è seduta a pulire fagiolini, e io, non sapendo cosa fare per dirle quanto mi piace quel vestitino, e i sandali ancora di più, ho preso la scopa e ho cominciato a spazzare davanti a lei. Lei ha di nuovo sorriso a una zucca, e io le ho portato non una ma una pentola intera d'acqua.

 - Пий, Дарино – измънках. – Да знаеш колко е хубаво като се смееш така.
- Piy, Darino – gemetti. – Devi sapere quanto è bello quando ridi così.

 - Ела, ще те уча да готвиш зелен фасул – горката, тя не можеше да готви дори колкото коте. Запръжката загоря, не беше обелила картофите както трябва, не наряза месото на парчета, понеже беше замръзнало и както си беше с леда по него, го хвърли в тенджерата. Докато горкият зелен фасул къкреше от зор на печката и се вареше от пламъците, в които ся бяха превърнали старите ми обувки, скъсаните ми черни панталонки и черна фланелка, някой потропа на вратата. Защо тате тропа така? Сигурно е пиян, мерна ми се в ума като бръснарско ножче. Сега ще трябва да нося въже на Дарина, тя ще го върже, ще го поотупа с колана. Ще е недоволна и сърдита като нашето куче Гашо, когато наоколо се мерне някоя котка.
- Dai, ti insegnerò a cucinare fagiolini – poverina, non sapeva cucinare nemmeno quanto un gattino. Il soffritto si bruciò, non aveva sbucciato le patate come si deve, non tagliò la carne a pezzi, poiché era congelata e così com'era con il ghiaccio su di essa, la gettò nella pentola. Mentre il povero fagiolino sobbolliva con fatica sul fornello e si cuoceva tra le fiamme, in cui si erano trasformate le mie vecchie scarpe, i miei pantaloni neri strappati e la maglietta nera, qualcuno bussò alla porta. Perché papà bussa così? Sicuramente è ubriaco, mi è venuto in mente come un rasoio. Ora dovrò portare una corda a Darina, lei la legherà, lo batterà un po' con la cintura. Sarà scontenta e arrabbiata come il nostro cane Gasho, quando passa qualche gatto.

Но не беше тате.
Ma non era papà.

Беше чинка Катеринка, комшийката. Баба, привела се към земята като оная трева, телефонче й казваме, пълзи ли, пълзи и тате ме кара да плевя ягодите от нея. По-хитро пълзяща трева от телефончето със свещ да търсиш, няма са намериш.
C'era la signora Caterina, la vicina. Nonna, si è piegata verso la terra come quell'erba, la chiamiamo telefonino, striscia, striscia e papà mi fa raccogliere le fragole da lei. Non c'è erba strisciante più astuta del telefonino da cercare con una candela, non la troverai.

 - Дарино – почва Катеринка и плаче. Стара пък плаче, не мирише не препечени бадеми, значи няма да мре, какво иска тогава? – Дарино, Филан ми открадна две пуйчета. Довтаса така, като ония двамата при тебе, дето искаха да ти дигнат керемидите. Влезе у нас, като да влиза у гаража си. Какво искаш, бе Филане, питам го, а той ни тупа, ни свири. Влезе ми в кокошарника, улови две пуйчета. Стой, викам, та се дера аз. Стой! Остави ми птиците! А той… – жената още по-големи сълзи зарони. Те капят на чергата, дето я бях измела току що. Мокрят чергата старите й сълзи, като че с тях ще изплакваме зеления фасул на Дарина. – Нямам повече пуйчета, Дарино. А заради диабета трябва да ям месо. Казвам му на Филан – „Остави ми ги“, той ръмжи: – Млък, ще ти строша главата - казва. - Помогни ми, Дарино. Накарай го да ми върне пуйчетата.
- Darino – la terra di Katerinka e piange. La vecchia piange, non odora di mandorle tostate, quindi non morirà, cosa vuole allora? – Darino, Filan mi ha rubato due tacchini. È arrivato così, come quei due da te, che volevano sollevarti le tegole. È entrato in casa nostra, come se entrasse nel suo garage. Cosa vuoi, eh Filan, gli chiedo, e lui né mi picchia né suona. È entrato nel pollaio, ha preso due tacchini. Fermati, grido, mentre mi strappo i capelli. Fermati! Lasciami gli uccelli! E lui… – la donna ha versato lacrime ancora più grandi. Cadono sul tappeto, che avevo appena spazzato. Bagnano il tappeto con le sue vecchie lacrime, come se con esse dovessimo sciacquare i fagiolini verdi di Darina. – Non ho più tacchini, Darino. E a causa del diabete devo mangiare carne. Gli dico a Filan – “Lasciami in pace”, lui ringhia: – Stai zitto, ti rompo la testa - dice. - Aiutami, Darino. Fagli restituire i tacchini.

 Дарина нищо не каза. Улови чинка Катеринка под мишниците и я настани да седне на миндерчето. Мен това не ми хареса, щото полите на бабата бяха мръсни и сиви, а аз спях на миндерчето.
Darina non disse nulla. Prese la cugina Caterina sotto le ascelle e la fece sedere sul cuscino. A me non piacque, perché le gonne della nonna erano sporche e grigie, e io dormivo sul cuscino.

 - Чакай тука – каза Дарина, така тихо го каза, като че вместо думи през гърлото й се промъкваше змия. Излезе от къщата. Аз, както бях с новата рокличка с новите сандали, една хлебарка облечена като царица от филмите, като дете на началничка, нагиздено от крак до чело, рипнах след Дарина. Ако я пребият, да тичам до фелдшер Драганов да й бие инжекция и да я съживи. Ако умре, ще тичам до поп Пепи пияндурата, да я ровим. Често ме пращаха комшии и до фелдшер Драганов, и до попа пияндура, ако някой забърза към смъртта да яде печени бадеми. .
- Aspetta qui - disse Darina, lo disse così piano, come se invece di parole una serpe le scorresse per la gola. Uscì di casa. Io, come ero con il nuovo vestitino e i nuovi sandali, una blatta vestita da regina dei film, come una figlia di un capoufficio, adornata dalla testa ai piedi, saltai dietro a Darina. Se la picchiano, correrò dal paramedico Draganov per farle un'iniezione e farla rinvenire. Se muore, correrò dal prete Pepi, l'alcolizzato, per scavare. Spesso i vicini mi mandavano dal paramedico Draganov e dal prete alcolizzato, se qualcuno si affrettava verso la morte per mangiare mandorle tostate.

 Дарина настигна Филан малко след хлебарницата. Аз тичах, но повече гледах да не си хабя новите сандалки. Стигнах наблизо точно когато тя пристъпи зад Филан и го хвана с две ръце за шията.
Darina raggiunse Filan poco dopo la panetteria. Io correvo, ma guardavo più a non rovinare i miei nuovi sandali. Arrivai vicino proprio quando lei si avvicinò a Filan e lo afferrò con entrambe le mani per il collo.

Филан беше по-нисък от нея, но много по-дебел - изтърва пуйчетата, те се разкрякаха като некрякали досега, та да си наваксат. Филан започна да съска и плюе, извади с една ръка нож, но и нож, и ръка увиснаха като оная стара и изцапана обява до кметството, че купуват земеделска земя. Дарина стисна Филан още по-здраво и лицето му заприлича на кутия с отрова за листни въшки, после Дарина свали колана от панталоните му – аз познавам кога един колан е от истинска кожа. Когато тя удари с истинска кожа по гръб, се чува пл-я-ссс! – с много съскане в края на колана. Този колан на Филан въобще не съскаше - само прас, прас, прас. Крадецът на пуйчета се опита да побегне, но Дарина – дори аз не видях що направи, спъна ли го, удари ли го? Гледам, едър тлъст като автобус човек се търкаля на пътя, а тя с оная изкуствена кожа – Щрам, щрам. Бам, бам.
Filan era più basso di lei, ma molto più grasso - lasciò cadere i pulcini, che si misero a gracchiare come non avevano mai fatto prima, per recuperare. Filan cominciò a sibilare e sputare, tirò fuori un coltello con una mano, ma sia il coltello che la mano rimasero penzoloni come quel vecchio e sporco annuncio vicino al municipio che diceva che compravano terreni agricoli. Darina strinse Filan ancora più forte e il suo viso assunse l'aspetto di una scatola di veleno per afidi, poi Darina gli tolse la cintura dai pantaloni - io so riconoscere quando una cintura è di vera pelle. Quando lei colpì con la vera pelle sulla schiena, si sentì pl-y-s-s! - con un forte sibilo alla fine della cintura. Quella cintura di Filan non sibilava affatto - solo prass, prass, prass. Il ladro di pulcini cercò di scappare, ma Darina - nemmeno io ho visto cosa fece, lo fece inciampare, lo colpì? Vedo, un uomo grosso e grasso come un autobus rotolare sulla strada, mentre lei con quella pelle artificiale - Stram, stram. Bam, bam.

- Десет лева глоба! – вика Дарина. В гласа й колани от естествена и от изкуствена кожа заедно на бой налитат. – Давай десет лева да ги дам на Катеринка, щото си притеснил жената.
- Dieci leva di multa! – grida Darina. Nella sua voce si mescolano colpi di cuoio naturale e artificiale. – Dai dieci leva che li do a Caterinka, perché hai preoccupato la donna.

- Нямам, нямам, Дарино – започна да го усуква Филан, както че търкаляше автомобилни гуми по земята.
- Non ho, non ho, Darina – cominciò a torcerlo Filan, come se stesse rotolando pneumatici per auto per terra.

- Тогава ще ти строша палеца и показалеца - тя се наведе над него, настъпи му ръката и тъкмо да настъпи палеца...
- Allora ti romperò il pollice e l'indice - si chinò su di lui, gli calpestò la mano e stava per calpestare il pollice...

- Стой! – вресна той. - Чакай. - Вземи осем. Осем и двайсет и четири стотинки.
- Aspetta! - disse lui. - Aspetta. - Prendi otto. Otto e ventiquattro centesimi.

Тя взема парите, свали му обувките от краката – платненки, стари и те като моите – тия, дето Дарина изгори.
Lei prende i soldi, gli toglie le scarpe dai piedi - scarpe di tela, vecchie come le mie - quelle che Darina ha bruciato.

- Ако още един път закачиш някого в това село....
- Se attacchi ancora una volta qualcuno in questo villaggio....

- Никого няма да закачам, Дарино. Абсълютно никого...
- Non attaccherò nessuno, Darina. Assolutamente nessuno...

Тя му хвърли колана върху главата.
Lei gli lanciò la cintura sulla testa.

- Хвани пуйчетата. Занеси ги на жената. Катеринка чака у нас. Ако не й ги занесеш – в гласа й имаше слон, куршуми, шамари и аз за пръв път си викнах: Боже какъв хубав глас! Знам какво е Боже – това е Господа на мама. Тя го държеше нарисуван на една златна дъсчица – кротък мъж, който помага на бедните и на децата. Как ли им помагаше горкият Боже, толкова беше слабичък. Като мене такъв. Затова го обичах и му казвах – „Не бой се Боже. Като порасна, ще стана силна и ще те пазя от побойниците, от крадците и от Филан.“
- Prendi i pulcini. Portali alla donna. Caterina ci aspetta a casa. Se non glieli porti – nella sua voce c'era un elefante, proiettili, schiaffi e io per la prima volta ho esclamato: Dio che bella voce! So cosa è Dio – è il Signore di mamma. Lei lo teneva disegnato su una tavoletta d'oro – un uomo mite, che aiuta i poveri e i bambini. Come aiutava il povero Dio, era così magro. Proprio come me. Per questo lo amavo e gli dicevo – "Non avere paura Dio. Quando crescerò, diventerò forte e ti proteggerò dai bulli, dai ladri e da Filan."

Що да видя – Филан, повече корем, отколкото Филан, брадясал и той като баща ми, стиснал две пуйки под двете си мишници, навел глава, без колан от изкуствена кожа, без платненки. Ходи по улицата насред село, носи пуйките, а аз си викам: – „Виждаш ли, Боже, така трябва да правиш и ти, кога понаякнеш. Аз ще ти помагам, Боженце.“
Cosa vedere - Filan, più pancia che Filan, anche lui con la barba come mio padre, con due tacchini sotto le ascelle, con la testa chinata, senza cintura di pelle artificiale, senza scarpe di tela. Cammina per la strada in mezzo al villaggio, porta i tacchini, e io dico: - "Vedi, Dio, così devi fare anche tu, quando ti senti a tuo agio. Ti aiuterò, piccola divinità."

Изтичах – глупачка глупава аз – забравих, че съм в новите сандали от злато и сребро – излетях, грабвах ръката на Дарина и й казах: - „Дарино, наведи се.“
Stavo scivolando - stupida sciocca che sono - ho dimenticato che avevo i nuovi sandali d'oro e d'argento - sono volata, afferrando la mano di Darina e le ho detto: - "Darina, abbassati."

Тя ме изгледа, като че се бях напикала, но се наведе. Миришеше на пот и на прегоряла запръжка. Миришеше на онова парче замръзнало месо, което бе пуснала заедно с леда в тенджерата със зеления фасул. Аз я целунах по бузата.
Mi guardò come se mi fossi fatta la pipì addosso, ma si chinò. Puzzava di sudore e di soffritto bruciato. Puzzava di quel pezzo di carne congelata che aveva messo insieme al ghiaccio nella pentola con i fagiolini. La baciai sulla guancia.

- Научи ме да се бия, Дарино – прошепнах.
- Insegnami a combattere, Darina – sussurrai.

- Първо ще те науча на буквата „М“ – каза тя. – Това е най-
- Prima ti insegnerò la lettera "M" - disse lei. - Questa è la più-

важната буква в буквара. Буквата на майката.
la lettera importante nel libro dell'alfabeto. La lettera della madre.

  Хххх хххх хххх

 Не можах да позная майка си и тя мене не можа да познае. Толкова дребна, сребърна монета в експозицията на престижен музей, говореше тихо, с очила, приличаше на професор. Не изпитвах нищо към нея. Изглеждаше прекрасно, между другото, сакото й беше Karen Walker, блузата Мarc Jacobs, единственото, което я приближаваше до мен, беше мекотата на движенията, изменчивостта на очертанията, като че тялото й бе съставено от лисици. От нея се излъчваше пастелна, дълбока тъга – почувствах го в мига, когато ми беше казала, че си отива от света. Всъщност се беше спасила, беше превърнала София в пристанище, което я заливаше с вълните на самотата си. Поток мълчание извираше от стъпките й.
Non riuscivo a riconoscere mia madre e lei non riusciva a riconoscere me. Una moneta piccola e argentata in esposizione in un prestigioso museo, parlava piano, con gli occhiali, sembrava una professoressa. Non provavo nulla per lei. Sembrava splendida, tra l'altro, il suo blazer era di Karen Walker, la blusa di Marc Jacobs, l'unica cosa che la avvicinava a me era la morbidezza dei movimenti, la mutevolezza delle linee, come se il suo corpo fosse composto da volpi. Da lei emanava una tristezza pastello e profonda – lo sentii nel momento in cui mi disse che stava lasciando il mondo. In realtà si era salvata, aveva trasformato Sofia in un porto che la sommergeva con le onde della sua solitudine. Un flusso di silenzio sgorgava dai suoi passi.

 - Тя е само една от дузината платежоспособни клиентки, които са в състояние да си позволят моите услуги. Госпожа Перчемлиева е жена с внушително реноме, ползва се с високо уважение в елита. Отделям за нея около деветдесет процента от професионалното си време. Разбира се, открито поставям своите финансови условия. Госпожа Перчемлиева е достатъчно прозорлива да ги приеме на сто процента, без да предявява каквито и да било претенции. Ти изглеждаш красива – каза майка ми. – Носиш поразително безвкусни дрехи, но това е обяснимо… мъртвия провинциален град... Ще ти купя всичко необходимо, жалко че си по-слаба от мене.
- È solo una delle dozzine di clienti paganti che possono permettersi i miei servizi. La signora Perchemlieva è una donna con un'impressionante reputazione, gode di grande rispetto nell'élite. Dedico a lei circa il novanta percento del mio tempo professionale. Naturalmente, espongo apertamente le mie condizioni finanziarie. La signora Perchemlieva è abbastanza perspicace da accettarle al cento percento, senza avanzare alcuna pretesa. "Sei bellissima", disse mia madre. "Indossi abiti straordinariamente di cattivo gusto, ma è comprensibile... la morta città di provincia... Ti comprerò tutto il necessario, peccato che tu sia più magra di me."

 - Благодаря, че ме спаси – казах на жената, която бе поела риска да съсипе фигурата си, докато износи една нежелана бременност.
- Grazie per avermi salvato - dissi alla donna che aveva preso il rischio di rovinare la sua figura mentre portava avanti una gravidanza indesiderata.

 - Мъжът ти те е изхвърлил – предположи тя.
- Tuo marito ti ha cacciato – supponette.

 - Да.
- Sì.

 - Радвам се, че не го познавам. Бавноразвиващ се провинциален субект – това, че си жива, все пак е нещо. Как е дъщеря ти?
- Sono contento di non conoscerlo. Un soggetto provinciale a sviluppo lento - il fatto che tu sia viva, dopotutto, è qualcosa. Come sta tua figlia?

 Къщата на майка ми беше неголяма, двуетажна, сред красиви борове и добре подрязана морава. Намирахме се в кабинета й – беше станала щатен масажист, гримьор, рехабилитатор на госпожа Перчемлиева, но с лекота можеше да захвърли заниманията си. В хола спеше някакъв възрастен, трудно подвижен господин, когото мама представи като „господин Стоянов, съпругът ми“.
La casa di mia madre era piccola, a due piani, tra bellissimi pini e un prato ben curato. Ci trovavamo nel suo studio – era diventata massaggiatrice a tempo pieno, truccatrice, riabilitatrice della signora Perchemlieva, ma poteva facilmente abbandonare le sue occupazioni. Nel soggiorno dormiva un anziano signore, difficile da muovere, che mamma presentò come "signor Stojanov, mio marito".

 - Казах на дъщеря си, че съм умряла – отвърнах на красивата жена на средна възраст. – Така ми каза ти, когато бях на нейните години.
- Ho detto a mia figlia che sono morta - risposi alla bella donna di mezza età. - Così mi hai detto tu, quando avevo la sua età.

 - Тя хубава ли е?
- È bella?

 - Да – подадох й една фотография. Детето беше в черна фланелка, черни панталонки, дълга, рошава коса, като вълче. Майка ми погледна фотографията, не поклати глава, не каза нищо, просто ми я върна.
- Sì - le ho dato una fotografia. Il bambino indossava una maglietta nera, pantaloni neri, capelli lunghi e arruffati, come un lupo. Mia madre ha guardato la fotografia, non ha scosso la testa, non ha detto nulla, semplicemente me l'ha restituita.

 - Колко е часа? – попита ме тя, макар че позлатеният часовник, окачен на стената показваше точно време. Не знаех името на дървесината, с която бяха облицовани мраморните плоскости – беше някакво червено дърво. Винаги съм обичала дървесина, съжалявам, че изоставих черешата в двора, която бях засадила, изоставих ябълката и малката мушмула, моите любимци. Беше пет и половина, горещ софийски следобед.
- Che ore sono? - mi chiese, anche se l'orologio dorato appeso al muro mostrava l'ora esatta. Non sapevo il nome del legno con cui erano rivestiti i pannelli di marmo - era un legno rosso. Ho sempre amato il legno, mi dispiace di aver abbandonato il ciliegio nel cortile, che avevo piantato, ho abbandonato il melo e il piccolo nespolo, i miei preferiti. Erano le cinque e mezza, un caldo pomeriggio di Sofia.

 - Всъщност, подготвила съм ти изненада. Детето, за което ще се грижиш, след ...след около трийсет секунди ще дойде тук. На мой терен. Ако между вас не се породи хармоничен контакт, ще си тръгнеш оттук. Няма да получиш работата. Ако малката те хареса, майка й ще те наеме да се грижиш за нея с всички екстри и бонуси, произтичащи от това. Говоря по същество – твоят разказ за джентълмена, изхвърлил те от колата си, поради това, че си отказала да удовлетвориш физиологическите му потребности, заинтересува госпожа Перчемлиева. Готова е да ти предостави известна сума, ако й предложиш информация за контакт с това лице. Би искала да го ползва за обмен на информация, както и да установи сътрудничество с него.
- In realtà, ti ho preparato una sorpresa. Il bambino di cui ti prenderai cura arriverà qui tra... circa trenta secondi. Sul mio terreno. Se tra voi non si stabilisce un contatto armonioso, te ne andrai da qui. Non otterrai il lavoro. Se la piccola ti piacerà, sua madre ti assumerà per prenderti cura di lei con tutti i vantaggi e bonus che ne derivano. Parlo seriamente – il tuo racconto del gentiluomo che ti ha cacciato dalla sua auto perché hai rifiutato di soddisfare i suoi bisogni fisiologici ha interessato la signora Perchemlieva. È disposta a offrirti una certa somma se le proponi informazioni di contatto con quella persona. Vorrebbe utilizzarlo per uno scambio di informazioni, così come per stabilire una collaborazione con lui.

 Станах от стола. Не беше нужно да се овладявам, усещах го - както трън в пета, мазол под тясна обувка, като температура от 40 градуса. Въздухът тук ме убиваше, това сако Karen Walker и блузата Мarc Jacobs, червената дървесина, с която бяха разкрасени стените, мраморът по пода. Скъпият диван. Не знаех къде ще отида. Тук миришеше на смърт – не красива и светкавична, а смърт която полека и внимателно дълбае плътта под Karen Walker. Тръгнах към вратата – върху нея имаше надпис със странни знаци. Не бяха йероглифи. Запомнила съм майка си от дете – картината, която тя не дорисува докрай: врата от розово дърво, странен надпис върху нея. Вечерта преди да ми съобщи, че умира, ми я подари. Аз я продадох и си купих велосипед. Щеше ми се да тръгна на някъде
Mi alzai dalla sedia. Non era necessario controllarmi, lo sentivo - come una spina nel tallone, un callo in una scarpa stretta, come una temperatura di 40 gradi. L'aria qui mi stava uccidendo, quella giacca Karen Walker e la blusa Marc Jacobs, il legno rosso con cui erano decorate le pareti, il marmo sul pavimento. Il divano costoso. Non sapevo dove sarei andato. Qui sapeva di morte - non bella e fulminea, ma una morte che lentamente e attentamente scava la carne sotto Karen Walker. Mi diressi verso la porta - su di essa c'era un'iscrizione con segni strani. Non erano geroglifici. Ricordo mia madre da bambina - il dipinto che non finì di completare: una porta di legno rosa, una strana iscrizione su di essa. La sera prima di dirmi che stava morendo, me la regalò. Io la vendetti e comprai una bicicletta. Avrei voluto andare da qualche parte.

 - Ти няма къде да се отидеш. Бездомна си – каза майка ми. – Доколкото си го представям, а вярвай ми, аз си представям хората много точно, мъжът ти си е довел някоя здрава и силна жена, която не му отказва картофена салата, както и регулярна физиологическа разтуха. - Нейната проницателност ме изплаши. В паметта ми беше заседнал спомен – мама беше успяла да изплаши съседките само за половин ден. Четеше мислите им – а може би хладната, съчетана с отмъстителност наблюдателност я водеше до изводи, от които ги побиваха тръпки. Тя нямаше приятелки, нямаше приятели, както и аз нямах.
- Non hai dove andare. Sei senza tetto - disse mia madre. - Per quanto posso immaginare, e credimi, immagino le persone molto bene, tuo marito si è portato a casa una donna forte e robusta, che non gli rifiuta l'insalata di patate, così come un regolare svago fisiologico. - La sua perspicacia mi spaventò. Nella mia memoria era rimasto impresso un ricordo - mamma era riuscita a spaventare le vicine in appena mezzo giorno. Leggeva i loro pensieri - o forse la sua freddezza, unita a una vendicativa osservazione, la portava a conclusioni che le facevano rabbrividire. Non aveva amiche, non aveva amici, così come non ne avevo io.

– Но ако все пак решиш да си отидеш, защото тук усещаш мирис на смърт като мен, вземи това – тя ми подаде плик за писмо. . – Хиляда лева. Знаеш, не съм щедра. Ако останеш тук, няма да ги получиш. При госпожа Перчемлиева ще заработваш многократно повече – още не беше завършила изречението докрай, когато в стаята, крадешком - не човек, а сянка на хвърчило - се вмъкна господин на възраст в безупречен костюм. След него като бронирана машина на пехотата с грохот нахълта едно момиче. По-голямо от моята дъщеря с няколко години. А може би беше само по-едро. Майка ми небрежно прибра плика в джоба на халата си.
– Ma se decidi di andare via, perché qui senti l'odore della morte come me, prendi questo – mi ha passato una busta per una lettera. – Mille leva. Sai, non sono generosa. Se rimani qui, non li riceverai. Da signora Perčemlieva guadagnerai molte volte di più – non aveva ancora finito di dire la frase quando nella stanza, furtivamente - non un uomo, ma un'ombra di un aquilone - si è infilato un signore di mezza età in un impeccabile completo. Dopo di lui, come un carro armato di fanteria, è entrata con fragore una ragazza. Più grande di mia figlia di qualche anno. O forse era solo più robusta. Mia madre ha messo distrattamente la busta nella tasca del suo accappatoio.

 - Ти ли ще ме гледаш? - попита момичето, сви ръцете си в юмруци, изпъна ги напред - два тарана - и се затича срещу мен. Юмруците се целеха в корема ми и ако не бях отскочила встрани, щяха да попаднат някъде около пъпа. Момичето в никакъв случай не беше дебело, дори набито не беше, просто здраво и яко чекмедже с енергия. То се заби като тесла в един от фотьойлите, преобърна го и с гръм и трясък се размаза по гръб на пода. Не зная дали бе чисто съвпадение, или будещото суеверен страх умение на майка ми да предугажда събитията – подът бе застлан с пищна кожа на кафява мечка. Лицето на момичето и отворената уста на мечката се оказаха на пода. Хлапето скочи, усилията на господина в черния костюм да го озапти не дадоха никакъв резултат.
- Mi guarderai? - chiese la ragazza, stringendo le mani a pugno, le tese in avanti - due arieti - e si lanciò contro di me. I pugni miravano al mio stomaco e se non fossi saltata di lato, sarebbero finiti da qualche parte intorno all'ombelico. La ragazza non era affatto grassa, nemmeno robusta, era semplicemente un cassetto solido e forte pieno di energia. Si schiantò come un piccone su una delle poltrone, la rovesciò e con un botto si schiantò sulla schiena sul pavimento. Non so se fosse una pura coincidenza, o l'abilità di mia madre di prevedere gli eventi che suscitava un timore superstizioso - il pavimento era coperto da una pelliccia di orso bruno. Il volto della ragazza e la bocca aperta dell'orso si trovarono sul pavimento. Il bambino saltò, gli sforzi del signore in giacca nera per fermarlo non ebbero alcun risultato.

 - Ще се бием ли? – викна момичето и преди да имам време да въздъхна, тя скочи върху мене, стисна ме за гърлото с две ръце, захапа лявата ми буза така болезнено, че щях да изгубя съзнание. Не зная как се оказах до озъбената челюст на мечката. Малкото чудовище не изгуби нито секунда, ритна ме веднъж - остро, рязко. От гръб се изтърколих по корем. То светкавично стъпи на гърдите ми с тежката си маратонка и изкрещя:
- Ci batteremo? – urlò la ragazza e prima che avessi il tempo di sospirare, saltò su di me, mi strinse la gola con entrambe le mani, mi morse la guancia sinistra così dolorosamente che stavo per perdere conoscenza. Non so come mi sia ritrovato accanto alla mascella aguzza dell'orso. Il piccolo mostro non perse neanche un secondo, mi colpì una volta - in modo acuto, brusco. Rotolai a terra sullo stomaco. Essa si posò rapidamente sul mio petto con la sua pesante scarpa da corsa e urlò:

 - Ако не можеш да ме събориш, няма да те наемам да ме гледаш, лигла такава.
- Se non puoi abbattermi, non ti assumerò per guardarmi, ragazzina così.

 Просната на земята, едва сега забелязах, че в стаята освен фотьойлите нямаше никакви други мебели. Стените бяха завити с нещо подобно на олекотена завивка на височина над метър. Мама сигурно знаеше, или поне предполагаше, какво би могло да предприеме мамутчето, но въобще не си бе направила труда да ме предупреди. Типично в нейния стил. Когато бях малка веднъж, само веднъж, ме беше извела на разходка. Тя вървеше пред мене лека както днес - не човек, а сноп лъчи. Крачехме сред зелена трева. Мама крачеше напред, по едно време усетех, че краката ми се навлажняват, но си помислих - ако е опасно, тя ще ми съобщи да се пазя. Не ми съобщи, аз затънах в калта – много гъста и лепкава. Тя не дойде да ме извади от тресавището. Бързонога, усмихната, продължи и спря под някакво дърво на хвърлей камък от мене. Не каза „Стоп!“; аз загазих по-дълбоко. Мамо, мамо! - развиках се, но тя, разположена под сянката, не престана да ме гледа, докато се гърчех, затънала до кръста в тинята с най-новата си рокля. Винаги ми е купувала скъпи дрехи и обувки... Ако е имало на пазара дрешки Мarc Jacobs, сигурно е щяла да ми ги купи. Отрано ме беше научила да гладя блузите си.
Sdraiata per terra, solo ora ho notato che nella stanza, oltre ai poltroni, non c'erano altri mobili. Le pareti erano coperte con qualcosa di simile a una coperta leggera a un'altezza di oltre un metro. Mamma sapeva sicuramente, o almeno sospettava, cosa avrebbe potuto fare il mammutino, ma non si era affatto presa la briga di avvisarmi. Tipico del suo stile. Quando ero piccola, una volta, solo una volta, mi aveva portato a fare una passeggiata. Camminava davanti a me leggera come oggi - non una persona, ma un fascio di raggi. Camminavamo tra l'erba verde. Mamma camminava avanti, a un certo punto sentii che i miei piedi si bagnavano, ma pensai - se è pericoloso, mi avviserà di stare attenta. Non mi avvisò, affondai nel fango - molto denso e appiccicoso. Non venne a tirarmi fuori dal pantano. Veloce, sorridente, continuò e si fermò sotto un albero a un tiro di schioppo da me. Non disse "Fermati!"; io affondai più a fondo. Mamma, mamma! - urlai, ma lei, sistemata all'ombra, non smise di guardarmi mentre mi contorcevo, affondata fino alla vita nel fango con il suo vestito più nuovo. Mi ha sempre comprato vestiti e scarpe costose... Se ci fossero stati sul mercato vestiti di Marc Jacobs, sicuramente me li avrebbe comprati. Fin da piccola mi aveva insegnato a stirare le mie bluse.

 - Какво е това! –извиках и обърнах глава към прозореца.
- Che cos'è questo! –gridai e girai la testa verso la finestra.

 - Какво? - попита малкото хипопотамче. Сграбчих го за маратонката, в крайна сметка то бе малко по-голямо от собствената ми дъщеря. Дръпнах крака, като че скубах паламида – това е бодлива трева, която аз и баща ми плевяхме след като майка ми каза, че ще умре. Той плевеше паламида, натъпкваше пръстите си с тръни, вечер ги киснеше в канче с ракия, преди полунощ изпиваше и тръни, и ракия. Хвърляше празното канчето на пода. Повтаряше – майка ти, майка ти, докато един ден тя изчезна. Но аз се научих да плевя много добре. Така дръпнах розовата маратонка на хлапето, че то се строполи на пода като контейнер с празни бутилки. Злорадо се надявах дано си е счупило противния глезен, но не беше. Изопнах се като тетива на лък, вдигнах крак и колкото и грозно да изглеждаше на господина с елегантния костюм, отпуснах цяло стъпало върху крепките гърди на малката. Казах:
- Che cosa? - chiese il piccolo ippopotamo. Lo afferrai per la scarpa da ginnastica, alla fine era un po' più grande della mia stessa figlia. Tirai la gamba, come se stessi strappando la palamita - è un'erba spinosa che io e mio padre estirpammo dopo che mia madre disse che sarebbe morta. Lui estirpava la palamita, si riempiva le dita di spine, la sera le immergeva in una tazza di rakija, prima di mezzanotte beveva sia le spine che la rakija. Lanciava la tazza vuota sul pavimento. Ripeteva - tua madre, tua madre, finché un giorno lei scomparve. Ma io imparai a estirpare molto bene. Così tirai la scarpa rosa del ragazzino, che cadde a terra come un contenitore di bottiglie vuote. Speravo malignamente che si fosse rotto la caviglia fastidiosa, ma non era così. Mi distesi come una corda di arco, alzai la gamba e per quanto potesse sembrare brutto al signore in elegante abito, posai l'intero piede sul robusto petto del piccolo. Dissi:

 - Ако искаш да те гледам, ще се държиш възпитано. Дърво такова.
- Se vuoi che ti guardi, ti comporterai in modo educato. Un albero del genere.

 - Дърво такова! - детето изкрещя, изпаднало в див възторг. – Чуваш ли какво гадости говори тя. Страхотна е! – хлапето погали крака ми, опита се да го ухапе, но аз натиснах с две ръце раменете й към пода. Беше много жилава, блиндирана врата, не дете.
- Un albero del genere! - urlò il bambino, in preda a un'eccitazione selvaggia. – Senti cosa dice questa schifezza. È fantastica! – il ragazzino mi accarezzò la gamba, cercò di morderla, ma io le premetti le spalle a terra con entrambe le mani. Era una porta molto robusta, blindata, non un bambino.

 - Ана! – викна момичето и посочи с брадичка майка ми. – Обади се на майка ми веднага. Кажи й, че я наемам.
- Ana! – gridò la ragazza e indicò con il mento mia madre. – Chiama mia madre subito. Dille che la assumo.

 Моята майка казва Ана, аз се казвам Ана и дъщеря ми се казва Ана – не зная защо това име отива при всички жени в рода – та мама, която до преди десет минути се държеше като съпруга на фараон или изпълнителен директор на световна корпоративна банка, изведнъж се превърна в кротка стара мома, изтъкана от мили обноски, мас и нежност.
Mia madre si chiama Ana, io mi chiamo Ana e mia figlia si chiama Ana - non so perché questo nome vada a tutte le donne della famiglia - eppure mamma, che fino a dieci minuti fa si comportava come la moglie di un faraone o un amministratore delegato di una banca corporativa mondiale, è improvvisamente diventata una dolce vecchia zitella, tessuta di gentilezza, grazia e tenerezza.

 - Елизабет, мъничката ми – подхвана тя с този глас, с който примамваше наглите хлапаци в село, обиращи до шушка черешите ни. – Мили деца! - милите деца я обичаха, тя пръскаше черешите с фургоран и те получаваха страшна диария. – Елизабет, помисли сериозно, детето ми – дали Анка ще успее да се грижи за тебе добре, дали ще бъдеш щастлива с нея, дали мама ще бъде доволна от теб и мен? Елизабет, помисли за мама – при споменаването на думата „мама” малкият алигатор се сви – така се свиваше кучето ни, когато някое момче го ударяше неочаквано с камък. Вече разбрах – силният човек в ситуацията беше мама. – Хайде, мое слънчево сърчице – приказваше моята майка. - Нека те запозная сега с Анка. Тя може да говори на английски, нали Анке?
- Elisabetta, piccola mia – iniziò lei con quella voce con cui attirava i ragazzini sfacciati del villaggio, che rubavano le nostre ciliegie fino all'osso. – Miei cari bambini! - i cari bambini la amavano, lei spruzzava le ciliegie con il furgaro e loro avevano una terribile diarrea. – Elisabetta, pensa seriamente, mia bambina – se Anka sarà in grado di prendersi cura di te, se sarai felice con lei, se mamma sarà soddisfatta di te e di me? Elisabetta, pensa a mamma – al solo pronunciare la parola "mamma" il piccolo alligatore si ritrasse – così si ritraeva il nostro cane quando qualche ragazzo lo colpiva inaspettatamente con una pietra. Ho già capito – la persona forte nella situazione era mamma. – Dai, mio sole cuore – diceva mia madre. - Lascia che ti presenti ora ad Anka. Lei può parlare inglese, vero Anka?

 „Анке”- аз съм. Анке ме наричаше мъжът, от когото избягах. Анка ме наричаха в селото, където си мислеха, че нещо не ми е наред.
„Anke” - sono. Anke mi chiamava l'uomo da cui sono scappata. Anka mi chiamavano nel villaggio, dove pensavano che ci fosse qualcosa che non andava in me.

 - Анке – викна малкото гладиаторче и се навря в мене. – Наемам те. Може да ме целунеш.
- Anke – disse il piccolo gladiatore e si avvicinò a me. – Ti assumo. Puoi baciarmi.

 - Но аз не искам да те целувам, Елизабет – обърнах се към нея аз.
- Ma io non voglio baciarti, Elisabetta – mi sono rivolto a lei.

 - Няма значение ти какво искаш и какво не искаш – детето ме гледаше със сините си големи и знаещи очи, които светеха – в този миг поне така ми се стори – готови за щурм. – Важното е аз какво искам. Щом мама ти плаща, ще се подчиняваш.
- Non importa cosa vuoi e cosa non vuoi - il bambino mi guardava con i suoi grandi occhi blu e sapienti, che brillavano - in quel momento almeno così mi sembrò - pronti all'assalto. - L'importante è cosa voglio io. Se tua madre paga, ti sottometterai.

 Изучавах детето, симпатично момиче, маратонки Nike, дънки Levi’s for Little Girls, блузка – не пожелах да прочета марката върху дискретното светлорозово етикетче на дрешката. Момичето протегна ръка, потупа ме по бузата и нареди:
Osservavo la bambina, una ragazza simpatica, scarpe Nike, jeans Levi’s per bambine, una maglietta – non ho voluto leggere il marchio sull'etichetta discreta di colore rosa chiaro dei vestiti. La ragazza allungò la mano, mi diede una pacca sulla guancia e ordinò:

 - Не губи време. Целувай ме.
- Non perdere tempo. Baciami.

 В този миг се намеси господинът с бялата коса и безупречното облекло:
In quel momento intervenne il signore con i capelli bianchi e l'abbigliamento impeccabile:

 - Госпожо, чухте, че сте наета. Моля, целунете младата госпожица и ме последвайте. Имам честта да ви закарам при госпожа Перчемлиева, за да уточните с нея финансовите параметри на вашето възнаграждение.
- Signora, ha sentito che è stata assunta. Per favore, baci la giovane signorina e mi segua. Ho l'onore di accompagnarla dalla signora Perchemlieva per definire con lei i parametri finanziari della sua retribuzione.

 - Принцесо – изрече гальовно мама. – Ти си най-красивото момиче на света, нали знаеш това – а аз си помислих за черешите, които пръскаше с фургоран.
- Principessa – disse dolcemente la mamma. – Sei la ragazza più bella del mondo, lo sai, vero? – e io pensai alle ciliegie che spruzzava con il furgone.

 - А ти си най-красивата стара жена на света, Ана – каза детето, мама го целуна и прошепна в ухото му: – А сега иди да поздравиш чичо Стоянов.
- E tu sei la donna anziana più bella del mondo, Ana - disse il bambino, la mamma lo baciò e sussurrò nel suo orecchio: - E ora vai a salutare zio Stoyanov.

 - Ела да ме поздравиш – изпъшка един измъчен глас от другата стая, където пребиваваше Стоянов, възрастният достолепен съпруг на мама.
- Vieni a salutarmi - sospirò una voce sofferente dall'altra stanza, dove si trovava Stoyanov, il rispettabile marito anziano di mamma.

   Хххх хххх хххх

 - Аз съм Айвън – представи се мъжът, докато мама и набитото девойче се целуваха за довиждане, мама, толкова блага, че гърлото ми залепна, докато я слушах колко великолепно, интелигентно и неотразимо е енергичното чакалче. – Госпожата не харесва жените да се представят по дънки като уличници. Облечи си пола. Ако краката ти са хубави… – господинът в костюма с вид на току що изтеглен от филм за английския кралски двор ме огледа така, сякаш аз бях крава, а той търговец на добитък в Старо село. – Хубава си, дребна кост, а това… не е хубаво. Няма да бележиш успехи при госпожата, освен ако.... но всичко струва пари.
- Io sono Ivan - si presentò l'uomo, mentre mamma e la ragazza robusta si baciavano per un addio, mamma, così dolce, che la mia gola si incollò mentre la ascoltavo parlare di quanto fosse magnifico, intelligente e irresistibile il vivace cagnolino. - La signora non ama che le donne si presentino in jeans come delle prostitute. Indossa una gonna. Se le tue gambe sono belle... - il signore in giacca, con l'aria di chi è appena uscito da un film sulla famiglia reale inglese, mi guardò come se fossi una mucca e lui un commerciante di bestiame in un vecchio villaggio. - Sei carina, piccola ossa, ma questo... non è bello. Non avrai successo con la signora, a meno che... ma tutto ha un prezzo.

 - Нямам пари – казах му. – Дори търговецът не гледа така кравите в село Друган. Той ги псува, но понякога им говори и с добро.
- Non ho soldi - gli dissi. - Anche il commerciante non guarda le mucche nel villaggio di Drugan in questo modo. Le insulta, ma a volte parla loro anche con gentilezza.

 - А какъв беше този плик, който милата Ана не остави в джоба ти? Не е бил пълен с изрезки от стари вестници, надявам се.
- E com'era quella busta che la povera Ana non ha lasciato nella tua tasca? Spero non fosse piena di ritagli di vecchi giornali.

 - Ана няма навика да подарява пликове с пари – отбелязах аз и той се изсмя.
- Ana non ha l'abitudine di regalare buste con soldi - ho osservato io e lui ha riso.

 - Двете май не се обичате – хвърли кукичка във въздуха човекът от английския кралски сериал. – Досега не е споменавала, че има дъщеря. Госпожа Перчемлиева беше много любопитна – и аз също. Знаеш, съществуват начини за уреждане на сметки, чрез които само жена може да се разплати. Аз съм склонен да помисля в тази посока. Засега.
- Le due madri non si amano - l'uomo della serie reale inglese ha lanciato un amo nell'aria. - Fino ad ora non ha mai menzionato di avere una figlia. La signora Perchemlieva era molto curiosa - e anch'io lo ero. Sai, ci sono modi per sistemare i conti, attraverso i quali solo una donna può saldare. Sono incline a pensare in questa direzione. Per ora.

 Двете отново влязоха в стаята - майка ми, изящната чашка за кафе от скъп сервиз - беше прегърнала и с усилие носеше малката мускулеста тения, която целуваше звънко и настъпателно бузите на възрастна дама. Без никакво предупреждение хлапето се отскубна от мама, скочи и се стовари като самосвал пред мен.
Le due entrarono di nuovo nella stanza - mia madre, la raffinata tazza da caffè di un costoso servizio - abbracciava e con sforzo portava il piccolo muscoloso tizio, che baciava sonoramente e aggressivamente le guance di una signora anziana. Senza alcun preavviso, il bambino si staccò da mamma, saltò e si schiantò davanti a me come un camion.

 - Целуни ме – каза то.
- Baciami - disse.

 - Не.
- No.

 - Ти луда ли си? – викна девойчето. – Аз плащам, за да ме гледаш. Трябва да изпълняваш.
- Sei pazza? – gridò la ragazza. – Io pago per farti guardare. Devi obbedire.

 В този миг видях как лицето на беловласия иконом – кръстих го така, защото подобни екземпляри са или икономи, или рицари, безпаметно влюбени в Нейно Кралско Величество във филмите, които бях гледала. Та лицето на иконома се разстла в безкрайна усмивка, толкова сърдечна, че човек без да ще, изпитваше желание да получи разстройство.
In questo momento ho visto come il volto dell'economo dai capelli bianchi - l'ho chiamato così perché simili esemplari sono o economi o cavalieri, innamorati senza memoria di Sua Maestà nei film che avevo visto. Così, il volto dell'economo si distese in un sorriso infinito, così sincero che una persona, senza volerlo, provava il desiderio di avere un disturbo.

 - Хайде, скъпа моя звездичке – изрече господинът, който ми бе намекнал за някои подробности относно дамските начини за разплащане. – Хайде, прекрасна принцесо! Ще отидем до мама и мама ще обясни на госпожата как трябва да се държи с тебе.
- Dai, mia cara stellina - disse il signore che mi aveva accennato a qualche dettaglio riguardo ai modi di pagamento delle donne. - Dai, bella principessa! Andremo da mamma e mamma spiegherà alla signora come deve comportarsi con te.

 - Аз вече съм голяма и мога да се разпоредя сама – заяви хлапето. – С една селянка ако не мога да се справя, значи съм тъпа. Но аз не съм.
- Io sono già grande e posso gestirmi da sola - dichiarò il ragazzino. - Se non riesco a gestire una contadina, significa che sono stupida. Ma io non lo sono.

 - Колко гувернантки сменихте от началото на годината, Айвън? – попита майка ми и икономът, потекъл към нея като полъх на парфюм Civenchy, хвана ръката й с два пръста и я целуна.
- Quante governanti hai cambiato dall'inizio dell'anno, Ivan? - chiese mia madre e il maggiordomo, che si era avvicinato a lei come un soffio di profumo Civenchy, le prese la mano con due dita e la baciò.

– Осем, мила. Осем шоколадчета за три месеца. - Той вдигна поглед към майка ми и ми се стори, че подмигна. – Ти сигурно не си във възторг от дъщеричката си, щом си я предложила за гувернантка на Елизабет.
– Otto, cara. Otto cioccolatini in tre mesi. - Alzò lo sguardo verso mia madre e mi sembrò che mi strizzasse l'occhio. – Sicuramente non sei entusiasta della tua piccola, visto che l'hai proposta come governante per Elisabetta.

 - Не съм във възторг от никого – мама се усмихваше, но гласът й бе корав и хладен. Не зная как в глас може да се насища с аромат, но мама умееше да поставя в думите си гвоздеи, гущери и руини на изгоряла къща. В тази къща беше изгоряло едно дете – аз. За секунда забравих, че нямам пари, нямам квартира, нямам съвсем нищо, освен обещание за плик от писмо, в което би следвало да има банкноти. Беше ми известно какви са обещанията на мама. Думи, написани върху пясъка на плажа. Зарязах английския иконом и изтънчената жена – моята майка, истинска манна небесна за малкото алигаторче. Дори не се обърнах назад, не желаех да я запомням такава – толкова красива. Знаех. Ще се връщам в мислите си към този ден – за мен часовете угасваха като хриповете на куче, което щеше да умре в полунощ, забравено от стопанина си. Тази хубава жена никога не ми бе пожелавала: – „Дано днес изкараш шестица на контролното по математика.“
- Non sono entusiasta di nessuno - mamma sorrideva, ma la sua voce era dura e fredda. Non so come una voce possa impregnarsi di aroma, ma mamma sapeva mettere nelle sue parole chiodi, lucertole e rovine di una casa bruciata. In quella casa era bruciato un bambino - io. Per un secondo ho dimenticato di non avere soldi, di non avere un appartamento, di non avere proprio nulla, tranne una promessa per una busta di una lettera, in cui avrebbero dovuto esserci banconote. Sapevo quali erano le promesse di mamma. Parole scritte sulla sabbia della spiaggia. Ho abbandonato l'economo inglese e la donna raffinata - mia madre, una vera manna dal cielo per il piccolo alligatore. Non mi sono nemmeno voltato indietro, non volevo ricordarla così - così bella. Lo sapevo. Tornerò nei miei pensieri a quel giorno - per me le ore si spegnevano come i rantoli di un cane che sarebbe morto a mezzanotte, dimenticato dal suo padrone. Questa bella donna non mi aveva mai augurato: - "Spero che oggi tu prenda sei all'interrogazione di matematica."

Не усетих как съм отворила вратата, осъзнах, че минавам край блестящия джип, с който ме бяха докарали. Майка ми е хладнокръвна и пестелива. Нямаше да ми подхвърли плика, нито щеше да ми го даде след няколко дни. Спомням си… изгарях от температура. Не се обади до „Бърза помощ“. „Ще се справиш без лекарства,“ - каза ми. Умирам – шепнех, миризмата на изгорели бадеми бе навсякъде в гърдите ми, завладяваше ме полека, както паяжината завзема старо мазе, както ракията изпълва шишето. Но не умрях, след два часа температурата спадна от само себе си. Баща ми седеше до мене и въздишаше, беше силен колкото шепа кал, горкият. Спомням си замъглена картина – слабият като болен зъб човек плаче, но не посмява да ми даде антибиотик, не ме прегръща. Но когато мама излезе, наруши инструкциите й. Бедният изряден счетоводител винаги се подчиняваше, но този път ме притисна до гърдите си и заедно пламнахме в моята температура. Може би слабостта му изгори болестта, не зная.
Non ho sentito come ho aperto la porta, mi sono resa conto che passavo accanto al brillante SUV con cui mi avevano portato. Mia madre è fredda e parsimoniosa. Non mi avrebbe lanciato la busta, né me l'avrebbe data dopo qualche giorno. Ricordo... bruciavo di febbre. Non ha chiamato il "Pronto soccorso". "Ce la farai senza medicine," - mi ha detto. Sto morendo - sussurravo, l'odore di mandorle bruciate era ovunque nel mio petto, mi conquistava lentamente, come un ragno conquista un vecchio scantinato, come la grappa riempie la bottiglia. Ma non sono morta, dopo due ore la febbre è scesa da sola. Mio padre era seduto accanto a me e sospirava, era forte come un pugno di fango, poverino. Ricordo un'immagine sfocata - l'uomo magro come un dente malato piange, ma non osa darmi l'antibiotico, non mi abbraccia. Ma quando mamma è uscita, ha infranto le sue istruzioni. Il povero contabile impeccabile si sottometteva sempre, ma questa volta mi ha strinto al petto e insieme siamo esplosi nella mia febbre. Forse la sua debolezza ha bruciato la malattia, non lo so.

Много я обичаше – какъв банален глагол, той не можеше да върже обувките си без мама. Той дишаше с нейните бели дробове, виждаше с нейните ириси, мен възприемаше като част от нея. Когато майка ми каза, че ще умре и изчезна от къщи, той се разболя от пиене, накрая потъна някъде – дали умря, или майка му, моята баба, го прие, за да угасне бавно пред нея, дали някоя добродушна глупава жена го прибра, за да лекува неизлечимите му рани - не мога да кажа. И днес не зная дали е жив. Понякога мислех за баща си, за този мекушав, прекрасен човек, за сълзите му, които ме спасиха от мириса на бадеми, за това как бе хубаво в ръцете му, които се разтвориха в смъртта.
Molto lo amavo - che verbo banale, non poteva allacciarsi le scarpe senza mamma. Respirava con i suoi polmoni, vedeva con i suoi iridi, mi percepiva come parte di lei. Quando mia madre disse che sarebbe morta e scomparve da casa, lui si ammalò di alcolismo, alla fine affondò da qualche parte - se morì, o se sua madre, mia nonna, lo accolse per spegnersi lentamente davanti a lei, o se qualche donna buona e stupida lo prese per curare le sue ferite incurabili - non posso dirlo. E oggi non so se è vivo. A volte pensavo a mio padre, a quest'uomo debole e meraviglioso, alle sue lacrime che mi salvarono dall'odore delle mandorle, a quanto fosse bello tra le sue mani, che si aprirono nella morte.

 - Чакай! – белокосият иконом, който знаеше като Чарл Дикенс къде да се намеси, къде да се оттегли и кога да поиска заплащане, сграбчи раменете ми. Едва когато ме разтърси, осъзнах, че под глупавия ми нос се случва произшествие. Малката гаубица лежеше на земята и риташе. Като видя, че я гледам, нададе пронизителен писък, нещо като орле, което се задушава, но едва ли има намерение да мре. Такъв мощен глас в хипопотам на нежна възраст - направо ме изуми.
- Aspetta! – l'economo biondo, che sapeva come Charles Dickens doveva intervenire, doveva ritirarsi e quando chiedere il pagamento, mi afferrò per le spalle. Solo quando mi scosse, mi resi conto che sotto il mio stupido naso stava accadendo un incidente. Il piccolo obice giaceva a terra e scalciava. Quando vide che lo stavo guardando, emise un urlo acuto, qualcosa come un'aquila che si sta soffocando, ma difficilmente ha intenzione di morire. Una voce così potente in un ippopotamo di tenera età - mi lasciò senza parole.

 - Не я пускай да си ходи – пищеше момичето. – Не съм й разрешила. Аз разрешавам тука. Върни я. Заповядам ти.
- Non la lasciare andare - strillava la ragazza. - Non le ho dato il permesso. Io do il permesso qui. Riportala. Ti ordino.

 Белокосият господин въобще не се церемони, не се поколеба. Грабна ме, като че бях кутия с охлюви и след седем секунди ме изправи до брадичката на ридаещото момиче.
Il signore dai capelli bianchi non si è affatto curato delle cerimonie, non ha esitato. Mi ha afferrato come se fossi una scatola di lumache e dopo sette secondi mi ha messo in piedi accanto al mento della ragazza che piangeva.

 - Не плачи, скъпа – изрече майка ми така нежно, че хлапето зарева с удвоена, не - с удесеторена сила.
- Non piangere, tesoro – disse mia madre con tanta dolcezza che il bambino scoppiò a piangere con una forza doppia, no - con una forza dieci volte maggiore.

 Господинът с яката мускулатура и бялата коса енергично бръкна в джоба си, извлече стиска банкноти – такива действия ми се нравят, още повече – светкавично отбелязах, че банкнотите са столевки. Не ми допадна едно: обичам парите, но не понасям икономи да тъпчат пачката в устата ми. Изправих се без никакво суетене, казах му възпитано: – Извинете ме - и отново поех към вратата. Малката ревна, започна да приказва и хлипа едновременно, така че от изречението й не се разбра нито една дума. Този път майка ми и белокосият господин ме настигнаха много бързо – усетих как в джобовете на дънките ми потъват вдъхващи надежда снопчета.
L'uomo con la muscolatura robusta e i capelli bianchi si è infilato energicamente nella tasca, estraendo una manciata di banconote - azioni del genere mi piacciono, tanto più che ho notato immediatamente che le banconote erano da cento. Non mi è piaciuto un aspetto: amo i soldi, ma non sopporto gli avari che schiacciano il mazzo in bocca. Mi sono alzato senza alcuna fretta, gli ho detto educatamente: - Mi scusi - e ho ripreso la strada verso la porta. La piccola ha cominciato a piangere, ha iniziato a parlare e singhiozzare contemporaneamente, così che dalla sua frase non si è capito nemmeno una parola. Questa volta mia madre e l'uomo dai capelli bianchi mi hanno raggiunto molto rapidamente - ho sentito come nei miei pantaloni affondavano mazzetti che ispiravano speranza.

 - Говори с госпожа Перчемлиева – изрече мама хладно, като че езикът, хранопроводът, устата и всичките й вътрешни органи бяха замръзнали.
- Parla con la signora Perchemlieva - disse mamma freddamente, come se la lingua, l'esofago, la bocca e tutti i suoi organi interni fossero congelati.

 Приближих се до легналото момиче, което беше навлажнило килима със сълзите си – наистина много красива придобивка беше този килим. Откакто се помня, боготворях вкуса на мама, изискан, прецизен, неземен. Умееше да съчетава багри, хора, джобове. Всеки неин клиент й беше приятел и имаше право.
Mi avvicinai alla ragazza sdraiata, che aveva bagnato il tappeto con le sue lacrime – era davvero un'acquisizione molto bella questo tappeto. Da quando ho memoria, ho adorato il gusto di mia madre, raffinato, preciso, ultraterreno. Sapeva abbinare colori, persone, tasche. Ogni suo cliente era un amico e aveva diritto.

 - Стани – казах на хлапето. – Тръгваме при майка ти.
- Stani – kazako al ragazzo. – Partiamo da tua madre.

 Малката забрави сълзи, викове, писък, скочи и преди да усетя какво възнамерява да стори, измъкна едното снопче банкноти от джоба ми.
La piccola dimenticò le lacrime, le urla, il grido, saltò e prima che potessi capire cosa intendesse fare, estrasse un mazzetto di banconote dalla mia tasca.

 - Половината пари са мои – изрече категорично девойчето. – Ако не се бях разциврила, нито ти, нито аз щяхме да изкараме тези суми.
- La metà dei soldi è mia – dichiarò categoricamente la ragazza. – Se non mi fossi messa a piangere, né tu né io avremmo guadagnato queste somme.

 Тя подхвърли една стотачка на мама и рече:
Lei lanciò una banconota da cento a mamma e disse:

 - Обичам те, Ана. Изпий един фреш с моите пари – след това, сякаш майка ми се бе разтворила в ресните на килима, малката я подмина, приближи се до белокосия, ритна го с всича сила в кокалчето на левия крак и заяви: - Айвън, ти не се справи с нареждането ми. Позволи на тази да ни разиграва. А тя е селянка.
- Ti amo, Ana. Bevi un succo con i miei soldi - dopo, come se mia madre si fosse dissolta nei fili del tappeto, la piccola la superò, si avvicinò al bianco capellone, lo colpì con tutta la forza sul nocca del piede sinistro e dichiarò: - Ivan, non hai rispettato il mio ordine. Lascia che questa ci prenda in giro. E lei è una contadina.

 Беше ми приятно да гледам как възпитаната физиономия на английския иконом се пречупи в усмивка – гъсеница, която някой пробожда с пирон, това беше изражението на господина от прислугата.
Mi è piaciuto vedere come il viso educato dell'economista inglese si sia spezzato in un sorriso - una larva che qualcuno punge con un chiodo, questo era l'espressione del signore della servitù.

 - Ще ти покажа какво могат селяните – казах на дребната. – А ти не мисли, че си нещо повече от разглезена малка мърла.
- Ti mostrerò cosa possono fare i contadini - dissi alla piccola. - E non pensare di essere qualcosa di più di una piccola viziata.

 Момичето отвори уста, вперило поглед в лицето ми. Първо писна пронизително, с което изненада единствено препарата срещу комари в син флакон, който майка ми беше включила в контакта до нощната лампа. Девойката внезапно ме наплю и като снаряд, изстрелян от упор срещу мен, литна в могъщ плонж към гърдите ми. Действах мигновено, дръпнах се десет сантиметра встрани, гладиаторчето профуча край мене като вертолет на кралската пехота и се заби в стената. Хубаво, че майка ми предвидливо я бе облицовала със млечно-жълто ватирано одеяло. Белокосият ме сгъна одве без никакъв коментар. Изви ръцете ми зад гърба и я повика:
La ragazza aprì la bocca, fissandomi in faccia. Prima strillò acutamente, sorprendendo solo il repellente per zanzare in una bottiglia blu che mia madre aveva attaccato alla presa vicino alla lampada da notte. La giovane mi sputò improvvisamente e, come un proiettile sparato a bruciapelo contro di me, si lanciò in un potente tuffo verso il mio petto. Agii immediatamente, mi spostai di dieci centimetri di lato, il piccolo gladiatore sfrecciò accanto a me come un elicottero della fanteria reale e si schiantò contro il muro. Fortunatamente, mia madre l'aveva rivestito con una coperta imbottita di un giallo latteo. Il bianco capelli mi piegò indietro senza alcun commento. Mi piegò le braccia dietro la schiena e la chiamò:

 - Елизабет! Сега й покажи какво можеш. Държа я.
- Elisabet! Adesso mostrale cosa sai fare. La tengo.

  Майка ми, тази красива порцеланова балерина, не реагира, докато малкият шмайзер ме налагаше с юмруци в корема. Икономът ме бе фиксирал така здраво, че не можех да помръдна дори веждата си. Но устата можех.
Mia madre, questa bella ballerina di porcellana, non reagiva mentre il piccolo schiacciatore mi colpiva con i pugni nello stomaco. Il maggiordomo mi aveva bloccato così forte che non riuscivo nemmeno a muovere un sopracciglio. Ma la bocca potevo muoverla.

 - Страхлива си. Само червей блъска вързани жени.
- Sei codarda. Solo un verme colpisce donne legate.

 Момичето приближи до мене, усмихнато, като че се наслаждаваше на пеперудки и зайчета.
La ragazza si avvicinò a me, sorridente, come se stesse godendo delle farfalle e dei coniglietti.

 - По-добре да съм червей и да те бия – каза тя. – Дръж я по- стабилно, Айвън. Изпуснеш ли я, ще накажа теб с електрошок, когато се приберем у дома.
- È meglio che io sia un verme e ti picchi – disse lei. – Tienila più ferma, Ivan. Se la lasci andare, ti punirò con una scossa elettrica quando torniamo a casa.

 - Мила Елизабет, днес се преумори – намеси се мама с оня ласкав глас, който идва от богатия опит на човек, масажиращ задници на звезди.
- Milla Elizabeth, oggi si è stancata troppo – intervenne mamma con quella voce affettuosa che viene dalla ricca esperienza di una persona che massaggia i fondoschiena delle stelle.

 - Ако ме удариш, няма да стана твоя гувернантка – обадих се аз. – Зная как се приспиват пилета и мога да те науча. Мога да те науча да се катериш по въже и да яздиш кон.
- Se mi colpisci, non diventerò la tua governante - dissi io. - So come si addormentano i pulcini e posso insegnarti. Posso insegnarti a arrampicarti su una corda e a cavalcare un cavallo.

 - А можеш ли да ме научиш да коля пилета и да подпалвам опашката на коня? - Неочаквано малката отпусна ръце, приближи до мен и подхвърли към майка ми:
- E puoi insegnarmi a macellare polli e ad accendere la coda del cavallo? - Inaspettatamente, la piccola lasciò andare le mani, si avvicinò a me e lanciò a mia madre:

 - Бързо ми дай бадеми, Ана. Мама ми е казвала, че когато човек размишлява, трябва да яде бадеми. - След малко енергичната щука се усмихна. – Предлагах на Миралая, предишната ми гувернантка, да се ритаме. Трябва да тренирам, нали? Давах й по стотачка на всеки мой ритник и тя се радваше да ги получи. Ти ме научи да приспивам пилета. Ще ги мятам вместо топки за ръгби. Ти ще се радваш да получиш парите, които аз и мама ще ти плащаме. Мама ме е научила, че парите лекуват всичко.
- Dammi rapidamente delle mandorle, Ana. Mamma mi ha detto che quando una persona riflette, deve mangiare mandorle. - Dopo poco, il vivace luccio sorrise. - Ho proposto a Miralaya, la mia precedente governante, di darci dei calci. Devo allenarmi, vero? Le davo cento per ogni mio calcio e lei era felice di riceverli. Tu mi hai insegnato a far addormentare i pulcini. Li lancerò invece di palle da rugby. Sarai felice di ricevere i soldi che io e mamma ti daremo. Mamma mi ha insegnato che i soldi curano tutto.

 Майка ми притича с една купичка бадеми, белокосият притискаше усърдно главата ми към земята, малката ядеше ядките с апетит и без да бърза, пускаше солта и люспите върху главата ми.
Mia madre corse con una ciotola di mandorle, il biondo premeva con forza la mia testa contro il terreno, la piccola mangiava i semi con appetito e senza fretta, lasciando cadere il sale e le scaglie sulla mia testa.

 - Добре – реши тя. – Айвън, пусни я. Искам да ме научи да приспивам пиле. Ти си от село – обърна се към мене тя. – Не можа ли да сетиш, че вече мога да яздя. Конят ми струва колкото седем гувернантки като тебе. Добре, ще кажа на мама да те наеме, но ще ти викам „глупавата провинциалистка”.
- Va bene - decise lei. - Ivan, lasciala. Voglio che mi insegni a far addormentare un pulcino. Tu sei di campagna - si rivolse a me. - Non sei riuscita a capire che già so cavalcare. Il mio cavallo vale quanto sette governanti come te. Va bene, dirò a mamma di assumerti, ma ti chiamerò "la stupida provinciale".

 Белокосият освободи хватката, аз се протегнах, направих две-три упражнения за отпускане на мускулатурата и казах на малката:
Il bianco liberò la presa, mi sono allungato, ho fatto due o tre esercizi per rilassare i muscoli e ho detto alla piccola:

 - Можеш да ми викаш „глупавата провинциалистка”, разбира се. Но какво ще си помислят хората за тебе и за твоята майка, като чуят? Че майка ти няма пари и може да си позволи само една глупава провинциалистка да се грижи за единствената й дъщеря? А пък като се грижи за тебе селянка, тя ще я научи само на селски номера.
- Puoi chiamarmi "la stupida provinciale", certo. Ma cosa penseranno le persone di te e di tua madre, quando lo sentiranno? Che tua madre non ha soldi e può permettersi solo una stupida provinciale per prendersi cura della sua unica figlia? E poi, mentre si prende cura di te, la contadina ti insegnerà solo trucchi da contadina.

 Малката отново нададе вой:
La piccola ha di nuovo ululato:

 - Още бадеми. Веднага! – викна тя, без да поглежда майка ми - в този миг отново се замислих за последната въздишка в живота на онова куче. Жалко за ласкавия глас на мама, жалко за фината й фигура. Малката земноводна твар я подхвърляше по килима. Изящната порцеланова фигурка не го приемаше никак трагично; донесе бадеми и земноводното започна да дъвче, в един момент пусна съвсем небрежно купичката на пода. Съдинката не се счупи , беше сребърна. Майка ми сигурно имаше опит с това същество.
- Altri mandorle. Subito! – gridò lei, senza guardare mia madre - in quel momento pensai di nuovo all'ultimo sospiro nella vita di quel cane. Peccato per la voce affettuosa di mamma, peccato per la sua figura snella. La piccola creatura anfibia la lanciava sul tappeto. La raffinata statuetta di porcellana non lo accettava affatto in modo tragico; portò le mandorle e l'anfibio cominciò a masticare, a un certo punto lasciò del tutto distrattamente la ciotola sul pavimento. La ciotola non si ruppe, era d'argento. Mia madre doveva avere esperienza con questa creatura.

 - Добре, ще ти викам Мъркана – каза детето.
- Va bene, ti chiamerò Mărkăna - disse il bambino.

 - Мъркана беше много мила котка – обади се белокосият човек с внушителната физическа сила. – Много я харесвах.
- Mărkăna era un gatto molto carino - si fece sentire l'uomo dai capelli bianchi con una forza fisica impressionante. - Mi piaceva molto.

 - Пет пари не давам дали я харесваш, или не – заяви девойчето. – Мама ти плаща не да харесваш котки, а да ми служиш. Тръгваме. - Тя поклати глава и извика: – Ще я кръстя Мазниела.
- Non mi interessa se ti piace o no – dichiarò la ragazza. – Tua madre ti paga non per amare i gatti, ma per servirmi. Partiamo. - Scosse la testa e gridò: – La chiamerò Mazziniela.

 Майка ми и белокосият се размърдаха едновременно.
Mia madre e il biondo si mossero contemporaneamente.

 - Заповядайте, госпожо – обърна се към мен икономът, предостави ми ветрило и се усмихна. – Последвайте ме, моля. Колата е паркирана в началото на моравата. Госпожа Перчемлиева ви очаква.
- Prego, signora - si rivolse a me il maggiordomo, mi porse un ventaglio e sorrise. - Mi segua, per favore. L'auto è parcheggiata all'inizio del prato. La signora Perchemlieva la aspetta.

  Ххххх хххххх

 От една седмица имах нова рокля – сутрин с Дарина се обличахме - аз напъхана в дългата червена фланелка, която ми беше като рокля- връзвах я с парче канап през кръста; нейната рокля беше още по-дълга от моята - сигурно някога е била перде или завеса , защото бе много шарена. Дарина беше пробила дупка за главата, напъхваше се в пердето и го връзваше като мен с канап през кръста. Ходехме да издоим козата, аз хранех кокошките, после плевяхме ягодите, а някъде към десет и нещо, когато слънцето беше скала, която се стоварва върху челото ти, Дарина казваше:
Da una settimana avevo un nuovo vestito - al mattino ci vestivamo con Darina - io infilata nella lunga camicia rossa, che mi sembrava un vestito - la legavo con un pezzo di spago in vita; il suo vestito era ancora più lungo del mio - probabilmente un tempo era una tenda o una copertura, perché era molto colorato. Darina aveva fatto un buco per la testa, si infilava nella tenda e la legava come me con lo spago in vita. Andavamo a mungere la capra, io davo da mangiare alle galline, poi diserbavamo le fragole, e verso le dieci e qualcosa, quando il sole era una roccia che si abbatte sulla tua fronte, Darina diceva:

– Край. Отиваме да продаваме. Натоварвахме ягоди, череши, които бяхме обрали в грамадния двор на баща ми; в последния момент грабвахме марули – за да не се спаружат, и черници в кофички от кисело мляко. Преди това се измивахме със слънчева вода, понеже устните на Дарина лъщяха черно-червени от черниците; моите още повече. За пазара обличах единствената си рокля от злато и сребро, Дарина ме поглеждаше и отсичаше:
– Fine. Andiamo a vendere. Caricavamo fragole, ciliegie, che avevamo raccolto nel grande cortile di mio padre; all'ultimo momento afferravamo lattughe – per non appassire, e gelso in contenitori di yogurt. Prima di ciò ci lavavamo con acqua solare, poiché le labbra di Darina brillavano di un rosso scuro per il gelso; le mie ancora di più. Per il mercato indossavo il mio unico vestito d'oro e argento, Darina mi guardava e diceva:

– Екстра дете! – После, специално да не плаши нашите клиенти, тя се натъкмяваше в новата рокля, светло зелена, малко към гущер се накланя откъм цвят. - Как съм, Ано? – питаше ме тя.
– Extra bambino! – Dopo, per non spaventare i nostri clienti, si sistemava nel nuovo vestito, verde chiaro, un po' verso il colore del lucertola. - Come sto, Ano? – mi chiedeva.

- Екстра – казвах й честно. Макар и с нови рокли, влачехме щайги и найлонови пликчета за амбалаж. Тътрехме се като чукове към гарата под пламналото слънце. Там сядахме да продаваме прясната си стока, но хубавото започваше още преди да стъпим на перона. Шушомир вървеше след мене и повтаряше:
- Extra – le dicevo onestamente. Anche se con abiti nuovi, trascinavamo scatole e sacchetti di plastica per l'imballaggio. Ci arrastavamo come martelli verso la stazione sotto il sole cocente. Lì ci sedevamo a vendere la nostra merce fresca, ma il bello iniziava ancora prima di mettere piede sul marciapiede. Shushomir camminava dietro di me e ripeteva:

– Махни тая рокля, махни я! – и ми пъхаше в ръката една синя, избеляла като паста за зъби фланелка. – Облечи това. Иначе някой ще те открадне, когато Дарина не гледа. И няма да те видя повече. Скрий се.
– Togliti quel vestito, toglilo! – e mi metteva in mano una maglietta blu, sbiadita come un dentifricio. – Indossa questo. Altrimenti qualcuno ti ruberà quando Darina non guarda. E non ti vedrò più. Nasconditi.

 Но аз не се скривах, продавах черници, вишни, ягоди. Най-страхотно ставаше вечер. Аз, Дарина и Шушомир отивахме в кебапчийницата „Голямата уста“. Знаех, че Дарина няма пари; мъчно ми беше да гледам как изважда стотинките да плаща кебапчетата. Но те бяха толкова разкошни, сякаш кръчмарят ги беше омесил от шоколад. Ядяхме повече хляб и по-малко кебапчета, то е ясно. Като си наблажих роклята – златната ми - така ми стана тъжно, че не можах да спра да цивря от гарата до нас. Защо го изядох последното кебапче, с него се намазах! Какво да правя, освен да рева – имах само една рокля, друг приятели освен Шушомир и Дарина нямам. Двама приятели и една рокличка. Хубаво, хубаво! Дарина взе да мълчи и точно когато взех да се измъчвам защо, тя ме погледна, остави хляба си на масата и каза:
Ma io non mi nascondevo, vendevo gelso, ciliegie, fragole. La cosa più fantastica accadeva la sera. Io, Darina e Shushomir andavamo nella kebabberia "La Grande Bocca". Sapevo che Darina non aveva soldi; mi dispiaceva vederla tirare fuori le monetine per pagare i kebab. Ma erano così deliziosi, come se il locandiere li avesse impastati con cioccolato. Mangiammo più pane e meno kebab, è chiaro. Quando mi sistemai il vestito - il mio vestito d'oro - mi venne una tale tristezza che non riuscii a smettere di piangere dalla stazione fino a casa. Perché ho mangiato l'ultimo kebab, mi sono sporcata con esso! Cosa posso fare, se non piangere - avevo solo un vestito, non ho altri amici oltre a Shushomir e Darina. Due amici e un vestitino. Bello, bello! Darina cominciò a tacere e proprio quando iniziai a tormentarmi sul perché, mi guardò, lasciò il suo pane sul tavolo e disse:

 - Майка ти те вика да заминеш при нея в София.
- Tua madre ti chiama a venire da lei a Sofia.

 - Ура! – изкрещях аз. – Ура!
- Ura! – gridai io. – Ura!

 Дарина наведе глава. В този момент Шушомир започна да гледа земята. Толкова дълго я гледа тая земя, като че не стоеше на трева, а бе стъпил върху десет отровни змии.
Дарина navede глава. В този момент Шушомир започна да гледа земята. Толкова дълго я гледа тая земя, като че не стоеше на трева, а бе стъпил върху десет отровни змии.

 - Не ходи в София – избъбри той. - На.
- Non andare a Sofia - disse lui. - Ecco.

 Подаде ми едно ножче, но аз не исках ножче.
Mi porse un coltellino, ma io non volevo un coltellino.

 - Нямам нищо друго - въздъхна той.
- Non ho nient'altro - sospirò lui.

 - Не отивай в София – каза Дарина и в гласа й онова мече – моето любимо от детските филми – спря да диша. – Стой тука и ще те науча да се биеш. И да връзваш възел на въже.
- Non andare a Sofia - disse Darina e nella sua voce quel orsetto - il mio preferito dei film per bambini - smise di respirare. - Resta qui e ti insegnerò a combattere. E a fare un nodo con la corda.

 - Стой тука и ще те науча на всички букви – каза Шушомир.
- Stai qui e ti insegnerò tutte le lettere - disse Shushomir.

 - Как ще ме научиш, като и ти не ги знаеш? – попитах.
- Come mi insegnerai, se nemmeno tu li sai? – chiesi.

 Не мога да кажа къде беше баща ми в тая хем хубава, хем горчива вечер. Шушомир разправяше, че го виждали в Перник, а бабата на Шушомир ми каза: – Баща ти сигурно си търси друга жена, за да изхвърли Дарина. Затова ти трябва да ходиш на София при майка ти.
Non posso dire dove fosse mio padre in quella serata sia bella che amara. Shushomir raccontava che lo avevano visto a Pernik, e la nonna di Shushomir mi disse: – Tuo padre sta sicuramente cercando un'altra donna per liberarsi di Darina. Perciò devi andare a Sofia da tua madre.

 - Но мама умря – казах аз на Шушомировата баба. – Още преди да цъфнат джанките умря.
- Ma mamma è morta - disse il kazako alla nonna di Shushomirova. - È morta ancora prima che fiorissero le giunchiglie.

 Бабата на Шушомир се обърна към Дарина:
La nonna di Shushomir si rivolse a Darina:

Той каза ли ти да се махнеш от къщата му, Дарино?
Ti ha detto di andartene da casa sua, Darino?

Дарина беше много висока, по-висока от облаците. Обаче не си наведе главата надолу. Облаците се наведоха, но тя не.
Darina era molto alta, più alta delle nuvole. Tuttavia non piegò la testa in giù. Le nuvole si piegarono, ma lei no.

 - Да. Каза ми – „Отивай си” – потвърди Дарина. – Все за жена си ми приказваше.
- Sì. Mi ha detto - "Vai via" - confermò Darina. - Parlava sempre di sua moglie.

 - Не ходи в София, Ани – повтори Шушомир, обърна се към майка си, а тя беше една ниска и дебела жена. Полата й висеше като бесило, още повече я захлупваше към плочките на тротоара. – Мамо, може ли да вземем Ана да живее у нас? Тя не яде много. Като ни води Дарина в кебапчийницата „Голямата уста”, само с половин кебапче се наяжда. Аз ще й давам половината от моята манджа. Тя ще ни мете двора, ще мете кухнята и ще ти носи минерална вода да пиеш.
- Non andare a Sofia, Ani - ripeté Shushomir, si voltò verso sua madre, che era una donna bassa e grassa. La sua gonna pendeva come un cappio, la schiacciava ancora di più verso le piastrelle del marciapiede. - Mamma, possiamo prendere Ana a vivere con noi? Non mangia molto. Quando Darina ci porta nella kebabberia "La Grande Bocca", si sazia solo con mezzo kebab. Io le darò metà del mio piatto. Lei ci pulirà il cortile, pulirà la cucina e ti porterà acqua minerale da bere.

 - Майката на Ана не е умряла. Намерила е хубава работа за една торба пари на месец.
- La madre di Ana non è morta. Ha trovato un bel lavoro per una borsa di soldi al mese.

 - Ано, вземи – Дарина ми даде един найлонов плик. – Това са ти дрехите – гащетата, червената фланелка, потниците. Новата ти рокля и сандалите са на теб.
- Ah, prendi – Darina mi ha dato una busta di plastica. – Questi sono i tuoi vestiti – le mutande, la maglietta rossa, le canottiere. Il tuo nuovo vestito e i sandali sono su di te.

 - Мамо Дарино, защо не дойдеш с мене в София – най-сетне го измислих аз. - Заедно ще метем и заедно ще носим вода.
- Mamma Darina, perché non vieni con me a Sofia - finalmente l'ho pensato io. - Insieme puliremo e insieme porteremo acqua.

 Но тя не ми отговори нито една дума. По едно време отвори уста, но тъкмо тогава един дядко, висок и тънък като вилица, дойде и разправя:
Ma lei non mi rispose nemmeno una parola. A un certo punto aprì bocca, ma proprio in quel momento un vecchio, alto e magro come una forchetta, arrivò e raccontò:

  - Аралампи ми взема шилето, Дарино. Дойде, значи, влезна си в моята кошара, като че е негова, и ми го взема. Помогни ми, жено. Ей толко имам пари. Ще ти ги дам - дядкото извади един стар черен чорап, отвърза го и го изтърва на земята. Докато се навеждаше, небето се скърши на две като клечка за зъби, плочките по улицата се изпотиха. Шушомир грабна чорапа и го подаде на дядото.
- Aralampi mi prende il calzino, Darino. È venuto, quindi, è entrato nel mio ovile, come se fosse suo, e me lo prende. Aiutami, donna. Ecco quanti soldi ho. Te li darò - il nonno tirò fuori una vecchia calza nera, la slegò e la lasciò cadere a terra. Mentre si chinava, il cielo si spezzò in due come uno stuzzicadenti, le piastrelle per strada si inumidirono. Shushomir afferrò la calza e la porse al nonno.

 - Ето, Дарино, това са ми парите. Твои са.
- Ecco, Darina, questi sono i miei soldi. Sono tuoi.

 Отначало Дарина не посегна към чорапа. После го грабна, набута го в ръката на дядката – пръстите му трепереха, защото сигурно го беше ухапала бясна въшка.
All'inizio Darina non toccò la calza. Poi la afferrò, gliela infilò nella mano del nonno - le sue dita tremavano, perché probabilmente era stata morsa da un pidocchio rabbioso.

 - Араламби казваш – пет кучета взеха да ръмжат в гласа на Дарина.
- Araalambi dici – cinque cani hanno cominciato a ringhiare nella voce di Darina.

 - Не ходи да биеш Араламби – помолих я. - Почакай да ме изпратиш с добро за София – помислих, че ще ме целуне по челото. Така ме беше целунала, когато имах температура и усещах, че някъде се пекат бадеми, но казах на смъртта: - „Остави ме, аз съм едно мършаво дете, дори азбуката не знам – но твоята буква знам – тя е „С” – на смъртта и на свраките. Остави ме. Дарина си няма никого освен мене, смърт. Аз й давам вода да пие, разбираш ли.” Като ме целуна по челото, температурата се махна. Сигурно тогава смъртта е видяла Дарина, а Дарина знае да се бие. Така аз си останах жива и здрава, само пет-шест дни главата ми се въртеше като колело на камион. Дарина ми слагаше кърпи с оцет на челото, на стъпалата и на дланите.
- Non andare a picchiare Aralambi - le ho chiesto. - Aspetta di mandarmi con buone notizie per Sofia - pensai che mi avrebbe baciato sulla fronte. Così mi aveva baciato quando avevo la febbre e sentivo che da qualche parte stavano arrostendo le mandorle, ma dissi alla morte: - "Lasciami, sono un bambino magro, non so nemmeno l'alfabeto - ma conosco la tua lettera - è la "S" - della morte e delle gazze. Lasciami. Darina non ha nessuno tranne me, morte. Le do acqua da bere, capisci?" Quando mi baciò sulla fronte, la febbre scomparve. Sicuramente allora la morte vide Darina, e Darina sa combattere. Così sono rimasta viva e sana, solo per cinque-sei giorni la mia testa girava come una ruota di camion. Darina mi metteva panni con aceto sulla fronte, sui piedi e sui palmi.

– Не ходи да биеш Араламби, Дарино – помолих я шепнешком, но тя въобще не ме отчете. Реши ли нещо – край. Отиде да си вземе колана и въжето. Но това въже беше късото, а Аралаби е едър, как ще го върже с него? Защо не викна мен –да й го донеса като друг път?
– Non andare a picchiare Aralambi, Darina – le ho sussurrato, ma lei non mi ha affatto considerato. Se decide qualcosa – è finita. È andata a prendere la cintura e la corda. Ma quella corda era corta, e Aralabi è grosso, come farà a legarlo con quella? Perché non ha chiamato me – per portarglielo come altre volte?

 Значи толкова ни е приятелството - колкото едно късо въже. Свършва се въжето, свършва приятелството. А аз си мислех, че съм я научила да ми е приятелка. Щеше да ме зареже, защото не можех да се бия и не знаех азбуката.
Significa che la nostra amicizia è corta come una corda. Finisce la corda, finisce l'amicizia. E io pensavo di averla insegnata a essere mia amica. Mi avrebbe lasciata perché non sapevo combattere e non conoscevo l'alfabeto.

 - Ще дойда да те взема от София! – извика страшният й глас, с въжето и с кучетата в него. Но това бяха добри кучета. Аз познавам кои кучета са добри.
- Verrò a prenderti da Sofia! - gridò la sua voce spaventosa, con la corda e con i cani dentro. Ma erano buoni cani. Io so quali cani sono buoni.

 Появи се една кола по пътя черна, голяма колкото кметството. Един грамаден като Аралабми крадеца на шилета, слезе от машината. Косата му бяла.
Apparve un'auto nera sulla strada, grande quanto il municipio. Un enorme ladro di chiodi, simile a Aralabmi, scese dalla macchina. I suoi capelli erano bianchi.

 - Ти ли си Ана? – попита той.
- Sei tu Ana? – chiese lui.

 - Не съм Ана, която ти търсиш. Не искам без Дарина да ходя на София – казах му.
- Non sono Ana che stai cercando. Non voglio andare a Sofia senza Darina – gli ho detto.

 Майката на Шушомир стискаше в ръка найлоновата торбичка с червената ми фланелка, гащетата, чорапи. Целият ми багаж, който имах на света.
La madre di Shushomir stringeva in mano la busta di plastica con la mia maglietta rossa, i pantaloni e le calze. Tutto il mio bagaglio, che avevo al mondo.

   Ххх ххх ххх

Високата едра жена беше вързала ръцете на един грамаден, опечен от слънцето мъж. Той лежеше на земята, прахът се беше смесил с локвичка от неговата пот. Жената беше превързала кръста си с широк колан. Тя откачи катарамата, грабна колана в ръка , после катарама и колан изплющяха върху гърба на мъжа. Той се опита да я ритне, но грамадната рокля въобще не му обърна внимание, коланът захапа още веднъж гърба му. Тя каза равно и много спокойно, като че закусваше баничка и боза:
La donna alta e robusta aveva legato le mani a un uomo enorme, abbronzato dal sole. Lui giaceva a terra, la polvere si era mescolata a una pozzanghera del suo sudore. La donna aveva legato il suo girovita con una cintura larga. Slegò la fibbia, afferrò la cintura con una mano, poi la fibbia e la cintura schioccarono sulla schiena dell'uomo. Lui cercò di calciarla, ma il vestito enorme non prestò affatto attenzione, la cintura colpì ancora una volta la sua schiena. Lei disse in modo piatto e molto calmo, come se stesse facendo colazione con una torta salata e una bevanda:

 - Сега няма да ти чупя ръката. Ако втори път посегнеш да бараш чуждо, първо ще ти строша лявата ръка. До два часа да си върнал ярето на дедо Влайко. Дай му десет лева да забрави, че си го тормозил. И аз ще забравя, иначе...
- Adesso non ti romperò il braccio. Se per la seconda volta provi a toccare ciò che non ti appartiene, prima ti romperò il braccio sinistro. Entro due ore devi restituire il giogo a nonno Vlaiko. Dagli dieci leva per fargli dimenticare che lo hai tormentato. E io dimenticherò, altrimenti...

 Коланът се заби страшно и кърваво в едрия гръб. Завързано със сезал за дребно черничево дръвче, ярето щеше да си изврещи гърлото, пищи ли пищи. Прегърбеният старец, червива, суха гъба манатарка, едва долази до животинчето, погали го, измъкна хляб, отчупи парче и му го подаде.
La cintura si conficcò terribilmente e sanguinosamente nella grossa schiena. Legato con una corda di sisal a un piccolo albero di gelso, il capretto avrebbe strillato a squarciagola, gridando e gridando. Il vecchio curvo, un fungo porcino rosso e secco, a malapena riusciva ad avvicinarsi all'animale, lo accarezzò, tirò fuori del pane, ne staccò un pezzo e glielo porse.

Хапни си, чедо. Хапни.
Mangia, figlio. Mangia.

 Към площадчето до ограбения павилион за вестници, цигари и солети, отдавна фалирал, сега закован с дъски, полека пъплеха две жени - възрастни, съсухрени, дръжки на мотики в еднакви сини престилки, изправени и тънки, приближиха дядото и яренцето, после дойде още един старец, объл, късокрак, манерка, не човек. Дъхът дълбаеше като свредел в гърдите му, но той продължаваше напред, човек и гол охлюв в едно.
Verso la piazzetta vicino al chiosco di giornali, sigarette e snack, da tempo fallito, ora chiodato con assi, si avvicinavano lentamente due donne - anziane, secche, con manici di zappa in identiche grembiule blu, dritte e magre, si avvicinarono al nonno e all'agnello, poi arrivò un altro anziano, rotondo, con le gambe corte, una borraccia, non un uomo. Il respiro scavava come un trapano nel suo petto, ma lui continuava ad andare avanti, uomo e grande lumaca in uno.

 - Дарино – подхвана една от мършавите жени, по-слабата, като две прекръстени летви от скелет на хвърчило. - Дарино , той дойде вкъщи и ми задигна лъжиците. Един меден котел ми обра, правата лопата ми взема, Дарино. Видях го, Владил дългия беше. На полицая казах, той поклати капа, па пита: – „Какво? Да не съм слънце - каза, - че да грея само в твоя двор, ма.“
- Darino – riprese una delle donne magre, la più debole, come due stecche incrociate di uno scheletro di aquilone. - Darino, è venuto a casa e mi ha rubato i cucchiai. Mi ha derubato di una pentola di rame, mi prende la pala dritta, Darino. L'ho visto, era Vladil il lungo. L'ho detto al poliziotto, lui ha scosso il cappello e ha chiesto: – "Cosa? Non sono sole - ha detto - per brillare solo nel tuo cortile, eh."

 - Дарино, - заговори другата жена хем слаба, хем тънка като опашка на котка. - Пак Владил дългия, Дарино – влезна ми в къщи, като кърджалия ми седна в кухнята и разправя грозно: – „Шушковице, - вика - дай да ям“. Какво да му дам да яде? Боб имах, а той пиле ме кара да коля, яхния да му къкря, иначе се кани да ми сече главата със секирата. На другия ден обадих на полицая, а той - „Предупредил съм го – вика. – Да не съм лампа, че да светя само в твоята къща. Аз не му заклах петела на Владила, той се въртя, въртя и ми прибра маркуча, Даринке. Ти баща, ти майка, жено. Разбираш ли – сега с какво да поливам, ще напече жегата и доматът ще замине. Помогни Даринче, цяла ме изяде Владил. Никой не смей с пръст да го барне...
- Darino, - parlò l'altra donna, sia magra che sottile come la coda di un gatto. - Di nuovo Vladil ha fatto il lungo, Darino - è entrato in casa mia, come un bandito, si è seduto in cucina e ha raccontato brutte cose: - "Shushkovitze, - grida - dammi da mangiare". Cosa posso dargli da mangiare? Avevo fagioli, ma lui mi costringe a macellare un pollo, a preparargli uno stufato, altrimenti minaccia di tagliarmi la testa con l'accetta. Il giorno dopo ho chiamato il poliziotto, e lui - "L'ho avvertito - dice. - Non sono una lampada, da illuminare solo la tua casa. Non gli ho ammazzato il gallo di Vladil, lui si è girato, si è girato e mi ha preso il tubo, Darinka. Tu padre, tu madre, donna. Capisci - ora con cosa innaffio, farà caldo e il pomodoro andrà. Aiutami Darinče, Vladil mi ha mangiato tutta. Nessuno osa toccarlo con un dito...

Едрата жена ги погледна, дълго-дълго ги гледа, нищо не каза, наведе се към късото въже, намота го на лакътя си, после запаса дебелия кожен колан на кръста и забърза с гъсти крачки направо през тревата, през магарешките бодили, към една очукана къща. Каменният зид се беше съборил тук там, това дето трябваше да е двор, бе затрупано със стари автомобилни гуми, ръждясали тенджери, телове, железа, пластмасови строшени съдини, парчета маркуч.
La donna edrata li guardò, a lungo li guardò, non disse nulla, si chinò verso la corda corta, la avvolse attorno al suo gomito, poi si allacciò la spessa cintura di pelle in vita e si affrettò con passi pesanti dritto attraverso l'erba, attraverso i cardi degli asini, verso una casa malandata. Il muro di pietra era crollato qua e là, quello che doveva essere un cortile era sepolto sotto vecchi pneumatici d'auto, pentole arrugginite, fili, ferri, contenitori di plastica rotti, pezzi di tubo.

 Аз ходех на пръсти след Дарина. Ако умре, поне да й затворя очите.
Andavo in punta di piedi dietro a Darina. Se muore, almeno le chiudo gli occhi.

 Един човек, много брадясал, в мръсна дънкова риза, се показа от къщата с нож в ръка. Той тръгна с наежени стъпки към моята голяма приятелка. Дарина не трепна, като че ножът в ръката му беше парче кашкавал.
Un uomo, molto barbuto, con una camicia di jeans sporca, si mostrò dalla casa con un coltello in mano. Si avviò con passi minacciosi verso la mia grande amica. Darina non si mosse, come se il coltello nella sua mano fosse un pezzo di formaggio.

- Ще те коля – ревна мъжът и замахна. Не разбрах какво направи Дарина – не се виждаше от бъзака и копривата, набола, че поникнала навсякъде, като лавата на оня вулкан по телевизията, цяла нива с коприва, сякаш някой я беше садил, торил и поливал. Двете жени, две проходили прави лопати, не се осмеляваха да пристъпят напред, не дръзваха дори око да вдигнат пред себе си. Може би мъжът в мръсните дрехи вече бе светил маслото на Дарина и сега идеше техният ред. Първо се прекръсти едната, по-високата, която изглеждаше по-яка, след нея другата, навела глава, сякаш някой вече я беше обесил. Господи, гледай какви въглени си сложихме на главата. Тоя я е заклал. Не посмяваха да вървят ни напред, ни назад, стояха замръзнали, неми като копривите в краката им. Не посмяваха да дишат шумно, нито да трепнат.
- Ti colpirò – urlò l'uomo e alzò il braccio. Non capii cosa fece Darina – non si vedeva dal sambuco e dall'ortica, cresciuta, che era spuntata ovunque, come la lava di quel vulcano in televisione, un intero campo di ortiche, come se qualcuno l'avesse piantata, concimata e annaffiata. Le due donne, due pale dritte, non osavano avvicinarsi, non osavano nemmeno alzare lo sguardo davanti a sé. Forse l'uomo con i vestiti sporchi aveva già acceso l'olio di Darina e ora era il loro turno. Prima si segnò la più alta, che sembrava più forte, poi l'altra, con la testa china, come se qualcuno l'avesse già impiccata. Signore, guarda che carbone ci siamo messi in testa. Questo l'ha ammazzata. Non osavano andare né avanti né indietro, stavano congelate, mute come le ortiche ai loro piedi. Non osavano respirare forte, né tremare.

 Слънцето се бе лепнало на небето като пиявица и не помръдваше. Листата на бъза висяха, поръбени с червени буболечки, които – ако ги смачкаш - миришеха на нещо отровно. Дори аз знаех, че ако те ухапе такъв бръмбар, ще се подуеш, върху кожата ще се надигне прозрачна пришка, пълна с вода, която мирише също като буболечката. А после боли. Така боли, че може сам да си отрежеш рамото с пришката на него. Изведнъж се разнесе съскане, като колан, дето удря гръб и потъва в гръб. Един дълбок като ров глас, тъмен и корав, заговори равно, спокойно, сякаш събираше ябълки от земята, за да свари ошав на обяд:
Il sole si era attaccato al cielo come una sanguisuga e non si muoveva. Le foglie del sambuco pendevano, bordate di piccoli insetti rossi che - se li schiacciavi - puzzavano di qualcosa di velenoso. Anche io sapevo che se ti mordeva un insetto del genere, ti gonfiavi, sulla pelle si formava una vescica trasparente, piena d'acqua, che puzzava proprio come l'insetto. E poi fa male. Fa così male che potresti tagliarti da solo la spalla con la vescica. Improvvisamente si diffuse un sibilo, come una cintura che colpisce la schiena e affonda nella schiena. Una voce profonda come un fossato, scura e dura, parlò in modo uniforme, tranquillo, come se raccogliesse mele da terra per cuocere una composta a pranzo:

 - Ако още един път откраднеш нещо – може да е троха хляб – от леля Добра и леля Петрана, ще ти строша лявото рамо. После и дясното.
- Se rubi ancora una volta qualcosa - può essere un pezzo di pane - dalla zia Dobra e dalla zia Petrana, ti romperò la spalla sinistra. Poi anche quella destra.

 Изсъска колан, зафуча, изплющя върху нечий гръб, а златният глас на Дарина продължи да събира ябълки:

 - Да върнеш маркуча на леля Добра. Лопатата на леля Петрана незабавно да се появи при мене. Ако още един път стъпиш в техните дворове, ще ти отрежа толкова кила месо от бута, колкото стъпки в дворовете им си направил – коланът се умори да съска и хапе, а равният глас, без да се накланя към земята, продължи: – До петнайсет минути да върнеш откраднатите работи на жените. На всяка една да оставиш... – ти нямаш какво да оставиш... на всяка да оплевиш лука. Аз ще те гледам.
- Restituisci il tubo alla zia Dobra. La pala della zia Petrana deve apparire immediatamente da me. Se metti piede nei loro cortili un'altra volta, ti taglierò tanto carne dal sedere quanti passi hai fatto nei loro cortili – la cintura si è stancata di sibilare e mordere, e la voce piatta, senza inclinarsi verso terra, continuò: – Entro quindici minuti restituisci le cose rubate alle donne. A ciascuna di esse lascia... – non hai nulla da lasciare... a ciascuna di esse estirpa le cipolle. Io ti osserverò.

   Ххх ххх ххх ххх хххя

 Когато колата тръгна, запомних едно нещо. Шушомир се беше разплакал като дребно хлапе.
Quando la macchina partì, ricordai una cosa. Shushomir si era messo a piangere come un bambino.

 - Ано – извика той един път. – Ано.

 - Шушомире! – извиках аз от колата. Но стъклото дебело като онзи тунел от единия край на България чай до другия й край. Стъклото изяде думите ми и той не ме чу. – Шушомире, не съм умряла. Тук никой не пече бадеми за мен. Никой няма да умре – но онова гадно стъкло, черно като бесило, ме биеше в носа, затова вместо да крещя, се замислих. На мен смъртта ми е приятел, обажда ми накъде е тръгнала. Сега си мълчи. Значи я няма наблизо. Не бой се, Шушомирчо, аз ще избягам и пак ще си дойда при тебе и при Дарина. Обещавам ти! – и както му обещавах наум, гледам през противното стъкло: колата изяжда пътя както огънят - старите вестници. Бе ясно, няма да мога да избягам. Тогава още миг и съм се разциврила, но помниш ли как казваше Дарина – „Ако цивриш, ще ти откъсна главата.“ Ще я откъсне друг път, милата. Най-много да ме целуне по челото, пък косата ми не е мита. Аз знам какво трябва да направи човек, когато не може да заповяда на очите си и от тях капе като от продънен леген.
- Shushomire! – gridai da colta. Ma il vetro era spesso come quel tunnel da un'estremità della Bulgaria all'altra. Il vetro ha mangiato le mie parole e lui non mi ha sentito. – Shushomire, non sono morta. Qui nessuno tosta mandorle per me. Nessuno morirà – ma quel brutto vetro, nero come un patibolo, mi colpiva il naso, quindi invece di urlare, ho riflettuto. Per me la morte è un'amica, mi avvisa dove sta andando. Ora tace. Quindi non è nei paraggi. Non avere paura, Shushomirchо, scapperò e tornerò da te e da Darina. Te lo prometto! – e mentre glielo promettevo mentalmente, guardo attraverso quel vetro fastidioso: l'auto inghiotte la strada come il fuoco - i vecchi giornali. Era chiaro, non sarei riuscita a scappare. Allora un altro attimo e ho cominciato a piangere, ma ti ricordi come diceva Darina – "Se piangi, ti stacco la testa." La staccherà un'altra volta, poverina. Al massimo mi bacerà sulla fronte, ma i miei capelli non sono lavati. So cosa deve fare una persona quando non può comandare ai propri occhi e da essi gocciola come da un secchio bucato.

- Виж котката Момчил – казваше ми мама, преди да умре в дълбокия си куфар. - Гледай котката Момчил, Ани. Пасе трева. Става й мъчно, хапва два-три стръка – виж ги, ония, тъмнозелените. На тебе като ти е мъчно и очите ти се уплашат, сдъвчи малко такава трева. Дарина ми беше обещала: – „Ще дойда да те взема от София, Ано.“ Опитвам се да смъкна стъклото на проклетата кола. Не помръдва въобще. Студено и кърваво стъкло, мъртво като заклан петел. Стъклото въобще не се отмести, но не можа да прекърши гласа на Дарина. Чувам го като звън на чук.
- Guarda il gatto Momchil - mi diceva mia madre, prima di morire nella sua profonda valigia. - Guarda il gatto Momchil, Ani. Pascola l'erba. Le fa male, mangia due o tre steli - guardali, quelli, scuri. Quando a te fa male e i tuoi occhi si spaventano, mastica un po' di quell'erba. Darina mi aveva promesso: - "Verrò a prenderti da Sofia, Ano." Cerco di abbassare il vetro della maledetta macchina. Non si muove affatto. Vetro freddo e sanguinoso, morto come un gallo macellato. Il vetro non si è spostato affatto, ma non ha potuto spezzare la voce di Darina. La sento come il suono di un martello.

– Ще дойда да те взема Анче! Миличко.
– Verrò a prenderti, Anče! Tesoro.

 Аз какво да правя – ами в София ще ям от оная трева – има я навсякъде, най-обикновен плевел, навит на кълбо, горчив като костилка на зарзала. Ще чакам. Но, мамо Дарино, аз нямам колан. Нямам въже. Даже да имах, съм доста мършава и не мога да бия никого. Но трева има, майко Дарино. Много е, расте навсякъде - за котки и за деца като мен.
Io che cosa devo fare – beh, a Sofia mangerò quell'erba – ce n'è ovunque, è una comune erbaccia, arrotolata a palla, amara come un nocciolo di frutta. Aspetterò. Ma, mamma Darina, io non ho una cintura. Non ho una corda. Anche se l'avessi, sono piuttosto magra e non posso picchiare nessuno. Ma l'erba c'è, mamma Darina. Ce n'è molta, cresce ovunque - per gatti e per bambini come me.

   Ххх ххх ххх ххх

 В градинката на един наистина красив квартал в София, тих и чист – едно дете, момиче, може би на шест, може би по-малко, доста хилаво, облечено в зелена рокличка, беше клекнало сред тревата. Нещо странно за тази част на столицата. Тук децата не оставаха без надзор. Какво правеше това хлапе в обществената градинка? Тя не беше нито пожълтяла, нито избродирана с боклуци, нито стъпкана. То береше стръкчета трева, първо ги помирисваше, после слагаше туфата в уста и бавно, съсредоточено, като че небето щеше да се скъса и слънцето вече се търкаляше от облаците към паветата край луксозната къща –съвсем сериозно, с равно кротко лице това момиче ядеше тревата.
Nel giardino di un quartiere davvero bello a Sofia, tranquillo e pulito – una bambina, forse di sei anni, forse meno, piuttosto esile, vestita con un vestitino verde, era accovacciata tra l'erba. Qualcosa di strano per questa parte della capitale. Qui i bambini non rimanevano senza sorveglianza. Cosa faceva quella ragazzina nel giardino pubblico? Non era né ingiallita, né ricoperta di rifiuti, né calpestata. Stava raccogliendo ciuffi d'erba, prima li annusava, poi metteva il ciuffo in bocca e lentamente, concentrata, come se il cielo stesse per squarciarsi e il sole stesse già rotolando dalle nuvole verso i ciottoli accanto alla lussuosa casa – con un volto serio e pacato, quella bambina mangiava l'erba.

    Ххх ххх ххх

Малка, твърде очукана, сребристо-сива кола се тътрузеше едва-едва пред джипа. Жената зад волана беше с прошарена коса, с очила. Шофьорът на джипа натисна клаксона, дребният автомобил подскочи, но не успя да се придвижи напред. Шофьорът на джипа отново си послужи с клаксона. Колицата продължи да се мъкне по корем. Клаксонът отново се намеси. Сребристо-сивата щайга запъпли още по-бавно. Джипът спря, водачът скочи от мощното возило, неговият спътник, едър брадат мъж, на видима възраст тридесет години, също катапултира от мястото си с бухалка в ръка. Той блъсна задното стъкло на миниатюрния автомобил, строши го и осоли асфалта с дребни стъклени пуканки. Миниатюрно МПС замря. Брадатият с бухалката изтърча напред. Замахна. Не се наложи да повтаря опита. Предното стъкло се разпадна на ситни кристални мухи. След миг бухалката подхвана стъклото от страната на шофьора. След няколко секунди брадатият се добра до жената, свита като какавида на седалката. Гърдите й притискаха волана, но другият мъж, с едри златни обици, я хвана за краката.
Una piccola auto grigia e ammaccata si trascinava a fatica davanti al fuoristrada. La donna al volante aveva i capelli brizzolati e indossava occhiali. L'autista del fuoristrada suonò il clacson, la piccola auto sobbalzò, ma non riuscì a muoversi in avanti. L'autista del fuoristrada suonò di nuovo il clacson. L'auto continuò a strisciare. Il clacson intervenne di nuovo. La scatola grigia si muoveva ancora più lentamente. Il fuoristrada si fermò, il conducente saltò giù dal potente veicolo, il suo compagno, un uomo robusto e barbuto, di circa trent'anni, si catapultò anche lui dal suo posto con una mazza in mano. Colpì il lunotto della mini auto, lo ruppe e cosparse l'asfalto di piccoli pezzi di vetro. La mini auto si fermò. L'uomo barbuto con la mazza corse in avanti. Alzò la mazza. Non fu necessario ripetere il tentativo. Il parabrezza si frantumò in piccole mosche di cristallo. Dopo un attimo, la mazza colpì il vetro dal lato del conducente. Dopo qualche secondo, l'uomo barbuto raggiunse la donna, rannicchiata come una crisalide sul sedile. Il suo petto premeva sul volante, ma l'altro uomo, con grandi orecchini d'oro, la afferrò per le gambe.

- Помощ! – изпищя жената.
- Aiuto! – urlò la donna.

Край тях по пътя фучаха коли, някои - нови, бляскави, други оръфани като стари ботуши. Никоя не спря.
Lungo la strada sfrecciavano auto, alcune nuove e lucenti, altre logore come vecchi stivali. Nessuna si fermò.

- Помощ ли искаш, душице? – попита тихо, благо мъжът с обиците и я плесна по бузата – не особено силно. Тя изписка. Обиците я избутаха в крайпътната канавка. Брадатият му спътник блъсна гърба й с пета просто за довиждане. Всеки в този живот трябва да си знае мястото. Не бива да пречи на качествените хора и автомобили. Двамата мъже с мускули, изригнали изпод ръкавите на двете еднакви фланелки, прескочиха жената, свита на кълбо сред разбитите стъкла и делово заеха местата си в джипа. Мъжът с обиците пусна Deep Purple, другият си запали цигара. Пътуването продължи приятно, джипът надминаваше като на шега всички останали превозни средства. Небето се заоблачи, превърна се в ядосана жена с нахлупена до носа капела. Жегата се огъна и отстъпи. Пътуването стана още по-приятно.
- Vuoi aiuto, anima? – chiese piano, mentre l'uomo con gli orecchini le diede un leggero schiaffo sulla guancia. Lei strillò. Gli orecchini la spinsero nel fosso a lato della strada. Il suo compagno barbuto le colpì la schiena con il piede, giusto per salutarla. Ognuno in questa vita deve sapere il proprio posto. Non si deve ostacolare le persone e i veicoli di qualità. I due uomini muscolosi, che esplodevano dalle maniche delle due magliette identiche, saltarono sopra la donna, rannicchiata tra i vetri rotti, e presero posto nel SUV. L'uomo con gli orecchini mise i Deep Purple, l'altro accese una sigaretta. Il viaggio continuò piacevolmente, il SUV superava come per scherzo tutti gli altri veicoli. Il cielo si coprì, trasformandosi in una donna arrabbiata con un cappello calato fino al naso. Il caldo si piegò e si ritirò. Il viaggio divenne ancora più piacevole.

 - Ти или аз? - попита шофьорът. Оказа се, че притежава дълбок, плътен глас. От шосето се отклоняваше отбивка, увенчана с табелка „Частен път“. Беше ограден от кипариси, с алеи за велосипеди от двете страни, цъфтяха теменужки, азалии, физалиси и други забележителни цветя. Прелестно място.
- Tu o io? - chiese l'autista. Si scoprì che aveva una voce profonda e piena. Dalla strada si staccava una deviazione, coronata da un cartello "Strada privata". Era circondato da cipressi, con piste ciclabili su entrambi i lati, fiorivano violette, azalee, fisalis e altri fiori notevoli. Un luogo incantevole.

 - Първи съм аз – каза господинът с обиците..
- Primo sono io - disse il signore con gli orecchini.

 - Зависи кого ще избере тя – възрази шофьорът.
- Dipende da chi sceglierà – obiettò l'autista.

 - Аз съм първи – повториха обиците. Гласът беше необичайно крехък за човек с неговата физика, сякаш бе създаден само да се възхищава на цветя и незабравими природни картини. Джипът се поклони пред бариерата и запълзя по алеята между кипарисите - черен охлюв с мощен двигател, вписващ се без усилие сред зеления пейзаж. Тук всичко бе премерено и превъзходно – чистота, спокойствие, прекрасна вечер. Алеята изведнъж изчезна пред масивна врата от сребрист метал. Джипът спря и застана мирно. Шофьорът натисна дискретно клаксона, но вратата не помръдна. Джипът зачака. Времето беше както обичайно го описват в еротичните романи - прохладно и приятно. Кипарисите около джипа създаваха усещане за гробище или за средиземноморска романтика в зависимост от психологическата настройка, наличността или липсата на банкноти в джоба на съответната личност. Чакането се проточи, залезът запали облаците, обиците нервно дръпна от цигарата си.
- Sono il primo - ripeterono gli orecchini. La voce era insolitamente fragile per una persona con la sua fisicità, come se fosse stata creata solo per ammirare fiori e indimenticabili paesaggi naturali. Il fuoristrada si inchinò davanti alla barriera e strisciò lungo il viale tra i cipressi - una lumaca nera con un potente motore, che si inseriva senza sforzo nel paesaggio verde. Qui tutto era misurato e squisito - pulizia, tranquillità, una serata splendida. Il viale scomparve all'improvviso davanti a una massiccia porta di metallo argentato. Il fuoristrada si fermò e rimase immobile. L'autista suonò discretamente il clacson, ma la porta non si mosse. Il fuoristrada attese. Il tempo era come di solito viene descritto nei romanzi erotici - fresco e piacevole. I cipressi intorno al fuoristrada creavano una sensazione di cimitero o di romanticismo mediterraneo a seconda dell'atteggiamento psicologico, della disponibilità o meno di banconote nella tasca della persona in questione. L'attesa si prolungò, il tramonto accese le nuvole, gli orecchini tirò nervosamente dalla sua sigaretta.

 - Спри тая чалга – изрече крехкият глас. Шофьорът светкавично натисна едно от ослепително бляскавите копчета на апаратурата. „Дийп Пърпъл“ млъкнаха на мига, без да се пазарят. И шофьорът запали цигара. Двамата – златните обици и нежният глас – пушеха в синхрон, много възпитано. След първата запалиха втора цигара, след втората – трета. Беше по-облачно от общоприетото в така популярните напоследък романи за пламенна любов. Небето се разкъса и хвърли няколко леки капки. Леките капки, напук на прогнозата за времето изведнъж натежаха, конницата на бурята зачатка върху покрива на джипа.
- Ferma quella musica – pronunciò la voce fragile. L'autista premette immediatamente uno dei pulsanti abbaglianti dell'apparecchiatura. I "Deep Purple" tacquero all'istante, senza discutere. E l'autista accese una sigaretta. I due – gli orecchini d'oro e la voce delicata – fumavano in sincronia, molto educatamente. Dopo la prima accese una seconda sigaretta, dopo la seconda – una terza. Era più nuvoloso del solito nei romanzi di passione che vanno di moda ultimamente. Il cielo si squarciò e gettò alcune leggere gocce. Le leggere gocce, contrariamente alle previsioni del tempo, improvvisamente divennero pesanti, la cavalleria della tempesta si fece sentire sul tetto del SUV.

 - Гадно време – отбелязаха обиците.
- Tempo brutto – hanno osservato le orecchie.

 - Онази се тутка. Цял час дремем тука – мъжът с нежния глас бе склонен да прави революционни изводи. – Тя е луда.
- Lei è qui. Dormiamo qui da un'ora - l'uomo dalla voce dolce era incline a fare conclusioni rivoluzionarie. - È pazza.

 - Затваряй си уста – отрязаха обиците.
- Chiudi la bocca – ti hanno tagliato gli orecchini.

 Изпушиха по още една цигара. Бяха престанали да броят колко им се събраха. Юни се оказа отвратителен месец – от 35 градуса скок с главата надолу на 12. Времето се побърка.
Fumarono un'altra sigaretta. Avevano smesso di contare quante ne avevano fumate. Giugno si rivelò un mese orribile: da 35 gradi a un tuffo a testa in giù a 12. Il tempo è impazzito.

 Удари светкавица, след нея гръм, дъждът и джипът се прегърнаха и се заклатиха като лебеди. По едно време масивната метална рамка се оживи, съвсем бавно, като че изпитваше режеща болка в кръста, вратата започна да потъва в земята пред мощната машина. Под металната козирка, в пространството, осветено ярко с два прожектора, се очерта мъжка фигура. Мъжът беше висок, с артистично дълга бяла коса. Той направи вял знак с ръка, вероятно го боляха костите, всяко движение му струваше огромно усилие на волята, а може би страдаше от остра форма на стомашно разстройство. Джипът се събуди за живот и царствено облиза с гуми асфалтовата алея, по-чиста и гладка от стъкло. Двамата слязоха.
Un fulmine colpì, seguito da un tuono, la pioggia e il fuoristrada si abbracciarono e si dondolarono come cigni. A un certo punto, la massiccia struttura metallica si animò, molto lentamente, come se provasse un dolore acuto alla schiena, la porta cominciò a sprofondare nel terreno davanti alla potente macchina. Sotto il tetto metallico, nello spazio illuminato intensamente da due proiettori, si delineò una figura maschile. L'uomo era alto, con lunghi capelli bianchi e artistici. Fece un debole gesto con la mano, probabilmente le sue ossa lo facevano soffrire, ogni movimento richiedeva un enorme sforzo di volontà, o forse soffriva di una forma acuta di disturbo gastrointestinale. Il fuoristrada si risvegliò alla vita e leccò regale con le gomme il vialetto asfaltato, più pulito e liscio del vetro. I due scesero. 

 - Воните. Дезинфекцията – нареди белокосият глас. – Много се мотаете – господинът хвърли две големи хавлиени кърпи в краката на двамата мъже, които след дългото чакане в джипа наистина миришеха на цигари. – Смрад.
- Andate. La disinfezione – ordinò la voce bianca. – State perdendo tempo – il signore gettò due grandi asciugamani ai piedi dei due uomini, che dopo la lunga attesa nella jeep puzzavano davvero di sigarette. – Puzza.

 - Кой ще бъде пръв? – попитаха обиците.
- Chi sarà il primo? – chiesero gli orecchini.

 Белокосият го погледна така, сякаш очите му се гнусяха от липсата на мисловен процес в този въпрос.
Il bianco lo guardò in un modo tale che sembrava che i suoi occhi si disgustassero per la mancanza di un processo di pensiero su questa questione.

 - Работите паралелен слалом.
- Lavorate slalom parallelo.

 Двамата се спогледаха. Белокосият се пресегна към чекмедже, което зееше зад гърба му.
I due si scambiarono uno sguardo. Il bianco di capelli si allungò verso un cassetto che era aperto dietro di lui.

 - След дезинфекцията ще ви прегледам. Ще облечете това – той хвърли до хавлиените кърпи два предмета, подобни на топчици. Брадатият, с плътния глас, по-нетърпелив, а може би просто по-подготвен за реакция в извънредни ситуации, вдигна едната топчица и я разгъна. Пола. Прозрачна пола от дантела. Безтегловна.
- Dopo la disinfezione ti esaminerò. Indosserai questo – lui ha lanciato accanto agli asciugamani due oggetti simili a palline. Il barbuto, con la voce profonda, più impaziente, o forse semplicemente più pronto a reagire in situazioni di emergenza, ha sollevato una pallina e l'ha aperta. Una gonna. Una gonna trasparente di pizzo. Senza peso.

 - Какво... – подхвана красивият глас с обиците, но не стигна до края на изречението. Завърши с крах в тресавището на многоточието.
- Che cosa... – iniziò la bella voce con gli orecchini, ma non arrivò alla fine della frase. Finì con un crollo nella palude dei puntini di sospensione.

 - Дезинфекцията приключва след седем минути – обяви белокосият. – Госпожата не толерира закъсненията.
- La disinfezione termina dopo sette minuti - annunciò il vecchio. - La signora non tollera i ritardi.

 След шест минути двамата атлетични господа, облечени в дантелата, които им беше предоставил белокосият, го последваха по ярко осветен коридор, облицован с огледала. Без никакъв предварителен знак част от стената на коридора се отдръпна. Двамата джентълмени сведоха глави и паднаха на колене.
Dopo sei minuti, i due signori atletici, vestiti con il pizzo fornito loro dal bianco, lo seguirono lungo un corridoio ben illuminato, rivestito di specchi. Senza alcun segnale preliminare, una parte del muro del corridoio si ritirò. I due gentiluomini piegarono il capo e si inginocchiarono.

 На съвсем обикновен офис стол - разбит, твърде старомоден, седеше жена – масивна на мускул и плът, с внушителни глезени. За част от секундата тя хвърли поглед към посетителите, но не ги поздрави. Спусна ръка към пода.
Su una sedia da ufficio del tutto ordinaria - rotta, troppo antiquata, sedeva una donna - massiccia di muscoli e carne, con caviglie imponenti. Per un attimo gettò uno sguardo ai visitatori, ma non li salutò. Abbassò la mano verso il pavimento.

 - Готови – обяви белокосият.
- Pronti – annunciò il bianco.

Господата застинаха на местата си. Белокосият вдигна ръка, сякаш дирижираше „Лебедово езеро”, ала класическият балет едва ли щеше да играе съществена роля в това великолепно помещение. Домакинът в строгия костюм хвърли на пода два прозрачни артикула – единият светещ в пурпурно, другият - излъчващ ослепително бяло сияние. Два воала с диадеми. Костюмът не си направи труда да даде разяснения, нито пък предложи на господата шоколадов бонбон от разкошната кутия на масичката за кафе. Новодошлите не се огорчиха, очевидно знаеха за какво са пристигнали тук. Положиха прозрачните воали едновременно на главите си, обиците по-чевръсто от мекото гърло. След осем секунди и двамата бяха готови – дезинфектирана кожа и нокти, раменете им излъчващи мощ сред меката женственост на брюкселската дантела.
I signori rimasero fermi nei loro posti. Il bianco capelluto alzò la mano, come se dirigesse "Il lago dei cigni", ma il balletto classico difficilmente avrebbe avuto un ruolo significativo in quel magnifico locale. L'ospite in abito rigoroso gettò a terra due articoli trasparenti: uno brillava di porpora, l'altro emanava una luce bianca accecante. Due veli con diademi. L'abito non si prese la briga di fornire spiegazioni, né offrì ai signori un cioccolatino dalla lussuosa scatola sul tavolino da caffè. I nuovi arrivati non si scomposevano, sapevano chiaramente perché erano arrivati lì. Posarono i veli trasparenti contemporaneamente sulle loro teste, gli orecchini più agili della morbida gola. Dopo otto secondi entrambi erano pronti: pelle e unghie disinfettate, le spalle emanavano potenza tra la morbidezza femminile del pizzo di Bruxelles.

 Едва тогава дамата с мощните глезени обърна лице към тях. Не беше усмихната.
Appena allora la signora con le caviglie robuste si voltò verso di loro. Non sorrideva.

- Закъсняхте - каза тя. – Това ме подразни. Вдъхновете ме със сюрприз от мед.
- Siete in ritardo - disse lei. - Questo mi ha infastidito. Ispiratemi con una sorpresa di miele.

Беше боса, ноктите
le unghie на краката й
sui suoi piediсияеха под слой
sotto strato загадъчен
misterioso луминесцентен лак.
vernice fluorescente.Загърната със златист халат
aggrappata con un accappatoio dorato - напълно в реда на нещата,
completamente nella norma delle cose, но защо
ma perché седеше на този първобитен, обидно евтин стол
sedesse su questa sedia primitiva, offensivamente economica? Какво я беше
Cosa mi eraразгневило? Жената отпусна ръце към пода.
La donna ha lasciato le mani verso il pavimento.Ясно
Chiaro. Господата
Gospodata едновременно
contemporaneamenteпаднаха на колене, с енергично
energicamente пълзене
strisciareсе втурнаха на щурм към своята кралица - две
dueмасивни
massivi, голи пеперуди
farfalle, окъпани в златистите отблясъци на
okupani v zlatistite otblqsvane naпрозрачна
trasparenteта дантела
pizzo, потрепва
pотрепващи като мигли на влюбен
innamoratoмладеж
gioventù в приятно ароматизирания въздух
nel piacevolmente profumato aria. Какви ти пеперуди
farfalle– славеи бяха! Птици!
! Uccelli! В мига, когато п
кога показалецът на дамата
sulla signoraпомилва
pomilva пода от розова дървесина
poda di legno rosa, сладкопойните певци
cantanti dolci di canto се докоснаха. Дланта на
sulкралицата
la regina литна към розовия таван
verso il soffitto rosa. Воалите на славеите, вплетени един в друг,
intrecciati l'uno nell'altro, създаваха усещане за хармония
sensazione di armonia и топлота
calore на целувката им
sul loro bacio, ала птиците внезапно
Gli uccelli all'improvviso се разделиха. Нещо бе угаснало между тях
tra di loro, палецът на кралицата нетърпеливо сочеше пода
, il dito della regina indicava impazientemente il pavimento. След миг
. Seguente istanteкрилатото дуо
duo кацна до стъпала
scaleта на госпожата
sulla signora. Ръцете й
Le sue mani се отпуснаха върху облегалката на стола
la spalliera della sedia. Славеите веднага отлетяха. Вече ги нямаше. Вместо тях две трудолюбиви
diligenti пчели
apiчки вече работеха
già lavoravanoнад сандалите на
sandalite na повелителката, бялото сияние
il bagliore biancoнавело глава пред съвършенството на
di fronte alla perfezione diлевия крак; пурпурният пламък
la fiamma porpora, по-пластичен и мек,
, più plastico e morbido,вече
già бе възпламенил
infiammato с целувка
con un bacioсвода на дясното стъпало на кралицата
la regina. Обиците на по-едрото насекомо
oto insettoзвъннаха след досег с пода,
suonarono dopo il contatto con il pavimento, но това не
non наруши
violareритмичния ход на
mossa suмедения сюрприз
medenia sorpresa. Първо
. Primo засия малкото алено облаче на лакирания нокът, след
seguire това целият малък
piccoloпръст
dito на лявото стъпало
sul piede sinistro и неговият съсед, безименният
il suo vicino, l'anonimo пръст
dito, грейнаха, за
perсияли като свещи
come candeleпод
pod милувките на
sul плътните устни на
le labbra carnose di пчелата в ляво
l'ape a sinistra. Насекоми
insettiте продължиха да дирят нектар
continuarono a cercare nettare нагоре
su. Нажежиха с настойчивостта си вулканичните издатини на глезените, обходиха плътните, много здрави колене, два бели острова
sui rilievi vulcanici delle caviglie, aggirarono le ginocchia solide e molto robuste, due isole biancheна спокойствието сред пламналия
sulla tranquillità nel mezzo delle fiamme като залп пулс
come un colpo di impulso на кралицата
sulla regina. Пчеличките бяха прелитали този горещ маршрут десетки
questo percorso caldo decine пъти, но никога досега съвместно
congiunto, в паралелен слалом от подножието към върха.
nel parallelo slalom dalla base alla cima.О, кралицата! За
O, regina! Perмасивните й бедра
fianchi или прекрасно, или нищо.
o meraviglioso, o niente.

Медът е незаменим за укрепване на имунната система. Белокосият, въплъщение на лоялността, седеше на стол до вратата.
Il miele è indispensabile per rafforzare il sistema immunitario. Il bianco, incarnazione della lealtà, sedeva su una sedia vicino alla porta.

- Две хубави очи, в тях музика, лъчи – подхвана с топло чувство той. Отчитането на победителя не беше негово задължение. Госпожата щеше да каже изрази предпочитанието си чрез 500 евро бонус за шампиона. Може би след сеанса двете пчели си ги разделяха. Белокосият не мислеше затова. Той отговаряше за съвременната българска поезия по време на практическите занятия. – Не искат и не обещават те... – гласът му се лееше, чист като минерален извор. Българската театрална сцена бе загубила огромен талант в лицето на този мъж.
- Due occhi belli, in essi musica, raggi - iniziò con un sentimento caldo. Il conteggio del vincitore non era suo compito. La signora avrebbe espresso la sua preferenza attraverso un bonus di 500 euro per il campione. Forse dopo la sessione le due api si dividevano. Il biondo non pensava a questo. Era responsabile della poesia bulgara contemporanea durante le lezioni pratiche. - Non vogliono e non promettono... - la sua voce fluiva, pura come una sorgente minerale. La scena teatrale bulgara aveva perso un enorme talento nel volto di quest'uomo.